This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Климатология for dummies – част I

Тази статия продължава темата с глобалното затопляне, която започнах наскоро. Преди да се опитаме да се образоваме отгоре-отгоре по научната страна на въпроса, дължа много важен disclaimer. Имаше хора, разбрали предния материал като намек, че вярвам в някаква (научна или активистка, все едно каква) конспирация. Нищо не може да е по-далеч от истината, въпреки че – принуден съм да призная – заглавието се оказа по-подвеждащо, отколкото предполагах.

Не смятам, че има конспирация, която се стреми да ни накара да повярваме в лъжата, че сме в основата на катастрофална промяна на климата, с подмолна цел или нещо такова. Не мисля и, че „лъжа” е уместна дума, когато става дума за научна хипотеза с голяма степен на вероятност. Тази поредица цели да разкаже историята на няколко погрешни теории, политически решения, глупави практики и в крайна сметка може би измами. Но разкриването им само по себе си не е достатъчно, за да наклони везните на другата страна на дебата.

Опитът да бъдат скрити, обаче, остави обществото с убеждението, че такъв няма, консенсусът е пълен и по-добре да оставим властта в ръцете на новите пророци от зеленото движение, които единствени знаят как да стигнем Обетованата земя. Нищо подобно!

Ще започна отдалеч. В основата си научният метод разчита на хипотезата – възможно обяснение на определен феномен, базирано на предхождащи го наблюдения, които не могат се впишат задоволително в наличните към момента теории. Всяка хипотеза подлежи на последователни тестове и опити за отхвърлянето ѝ. С провала на последните ние я приемаме за истина – поне докато не се случи нещо, което да ни убеди, че не е.

Хипотезата в нашата история гласи, че Земята е изложена на продължително увеличаване на средната температура, причинено от повишената концентрация на парникови газове в атмосферата в резултат на човешки дейности от типа на изгарянето на изкопаеми горива. Това – продължава тя – ще доведе до катастрофални последици, ако не бъдат взети необходимите мерки.

В основата си идеята не е нова. За откривател на парниковия ефект се смята френският математик Жан Батист Жозеф Фурие, който още през 1824 г. предполага, че определени газове могат да „загреят” атмосферата. Самият термин е измислен от напълно неизвестния, поне за мен, шведски учен Сванте Арениус, чието име активистите обичат да цитират – но напълно некоректно. Да, човекът действително предвижда, че нарасналите емисии от въглероден диоксид ще доведат до повишаване на световната температура. Но не му пука. Напротив, смята, че от цялата ситуация ще извлечем само ползи – на първо място чрез увеличаването на добива, което ще спомогне за изхранване на населението (проблем, все още важен в края на XIX и началото на XX век, когато живее Арениус); на второ като предотврати следващата ледена епоха.

Да прескочим повече от половин век напред. В съвременния си, напълно различен от мечтите на шведа, вид хипотезата за глобалното затопляне се изявява от 70-те години насам, когато се случват две значими събития: средната световна температурата наистина започва да се покачва и горе-долу по същото време ООН решава, че е дошъл моментът да налее адски много пари в току-що създадената бюрократична машина за наблюдение на климата. През 1979 г. в Женева е проведена първата Световна конференция по темата, от която се ражда организация, наречена IPCC (за нея, обаче, по-късно).

По-интересно е, че конференцията признава, че познанията ни за климата имат нужда от сериозно развитие, и – не съвсем изненадващо – иска финансиране, за да могат евентуалните промени, причинени от човека, да бъдат предвидени и спрени. Дотук със забравения оптимизъм на Арениус! Забавно е да се запитаме как са разбрали събраните в Женева делегати, че всичко, което можем да направим на природата, е задължително вредно, след като сами казват, че науката им е в зачатък. Това, което е безспорно, е сложеното началото на движението за борба с глобалното затопляне.

Което ни връща към хипотезата. Както вече стана ясно, като такава, тя има нужда от доказателства в своя полза и от липсата на такива, които да я отхвърлят. В първата графа попада например фактът, че световната температура расте в края на миналия век. Втората, за нещастие, също не е празна – след 1998 г. увеличението престана и ситуацията на практика не е мръднала, на пук на всички прогнози.

Това не отхвърля валидността на хипотезата, но най-малкото е камък в нейната градина.

Ще се огранича само с горния пример, за да не се отклонявам от посоката, в която непринуденият ми изказ се опитва да те заведе. А тя е свързана с ролята на известния Хокеен стик в подкрепа на идеята за причинено от човека глобално затопляне. Отговорът на този въпрос – surprise, surprise – е, че от научна гледна точка тя е почти никаква.

Преди да обясня защо е така, обаче, кратко обяснение за току-що слезлите от летящата чиния. Хокеен стик се нарича графиката, представяща т.нар. температурна реконструкция, разработена от палеоклиматолозите Майкъл Ман, Реймънд Брадли и Малкълм Хюз. Тя е толкова известна, че всеки я знае, но все пак… би могъл да я видиш в предния материал. Накратко реконструкцията показва, че световната температура в продължителен период от миналото плавно е спадала чак до началото на XX век, когато рязко се покачва – оттам и формата на стик за хокей на лед.

Защо научната ѝ роля във връзка с хипотезата за глобално затопляне е нищожна? Много просто – тази графика, нито ни показва защо Земята се затопля, нито може да предскаже дали процесът ще продължи. Така че е възможно тя да е абсолютно точна и въпреки това хипотезата да се окаже невярна. Обърни внимание, че е налице и обратната възможност – Ман и Co. да са се объркали сериозно (както всъщност е станало), но антропогенното глобално затопляне да е факт.

Преди да приключа с днешната статия, остава да си отговорим на най-важния въпрос: след като Хокейният стик не играе роля в научния дебат за какво е цялата истерия около него и защо е настоящата поредица. Отговорът отново е елементарен: графиката не е важна изобщо, но това не вълнува активистите, които са я превърнали в основното си доказателство. Затова е световно известна. Обърнат на политическо оръжие, образът на хокейния стик е причина да бъдат изхарчени милиарди долари – за справяне с проблем, за който не е доказано, че съществува. Той е и стандартният начин да се затвори устата на несъгласните. Безпрецедентното затопляне, което предполага, плаши. Лесно се скандира и се събира дори в по-мънички плакати.

По-сигурно е, че ще набереш последователи с него, отколкото с алтернативната теория, че през Средновековието средната температура всъщност е по-висока от днешната [1]. За нея е ясно: „да се преборим със затопляне, което след време евентуално ще доведе планетата до състояние, в което е била през голяма част от историята ни” не е точно най-въодушевеният боен вик.

В последните години работата на Ман беше сериозно компрометирана. Хокейният стик е най-малкото ненадежно, а в най-лошия случай напълно невярно представяне на реалността за изминалото хилядолетие. Ще се отрази ли този факт на научни дебат за глобалното затопляне? Вероятно не. Но поне може да накара правителствата да не харчат парите ни толкова безрасъдно.

Какви са проблемите с графиката ще научим в няколко последователни материала. Преди да се насочим към тях, обаче, ще се пообразоваме още малко – в част II на „Климатология for dummies”, в която ще разбереш що за животно е палеоклиматологията, с какво се занимава, как работи и защо ми е толкова трудно да повярвам в нея.

***

[1] В тази връзка един въпрос с понижена трудност: откъде идва името на Гренландия – открита от викингите около 1000 г.?       

5 Comments

  1. Божо says:

    … напълно неизвестния, поне за мен, шведски учен Сванте Арениус…

    Стига бе, в училище се учеше във връзка с електролитната дисоциация. И по химия, и по физика го споменаваха. Да не би да е изхвърлен от учебниците?

  2. Доста по-вероятно е да съм го забравил, честно казано :). Едно, че мина доста време, откакто учих химия и физика, и второ, не ми бяха любими предмети. Посипвам си главата с пепел!

  3. Димитър Мирчев says:

    Къде е част 2? :)

    И това: “Втората, за нещастие, също не е празна – след 1998 г. увеличението престана и ситуацията на практика не е мръднала, на пук на всички прогнози.

    Не е вярно ;).

    Бтв искаш ли да напишем една статия- “Либертарианско решение на Глобалното Затопляне” :)?

  4. Ами, няма част 2. Простата причина е, че, когато планирах тази поредица, си нямах и най-малка представа с какви трудности ще се сблъскам при проучването за писането ѝ. Някъде по пътя установих, че, ако искам да съм напиша текстове, които са издържани според моите си критерии, трябва да вложа усилия, които ми се сториха необосновано големи като се има предвид, че тогава някъде E-lect беше ударил историческо дъно по посещаемост и очакванията ми бяха да ги видят по 400-500 души.

    Дали искам да я продължа сега? За да го направя, трябва да започна отначало, а две години и кусур са много време – възможно е написаното горе въобще да не е релевантно вече (нямам време да го препрочета в момента и не се сещам какво съм писал точно, де). Възможно е сблъсъкът с нови и/или непознати за мен факти да промени възгледите ми, възможно е да ги подсили. По-скоро, ако някога нещо ме провокира отново, бих започнал на чисто, стараейки се да не се влияя от по-ранните си творения.

    В крайна сметка аз нямам претенции да познавам абсолютната истина.

    За затоплянето – данните, които съм виждал, доста недвусмислено показват леко застудяване от 1998 година насам. Както във всеки друг случай, ако ми покажеш по-меродавна информация, която да имам възможност да преценя като коректна, ще призная, че си прав.

    За статията трябва да говорим допълнително. Аз не вярвам, че съществуващите доказателства недвусмислено подкрепят тезата за антропогенно глобално затопляне (ако това беше терминът) – по-скоро обратното. Вярвам, че глобално затопляне има в определена степен, но е недоказуемо за момента, че е причинено от човека, и отделно, че глобалното затопляне като екологичен проблем е преекспонирано – в смисъл покачването на температурите би се отразило положително на едни места и отрицателно на други, спадането им по същия начин.

    В този смисъл, бих се включил в проект, идентифициращ безспорни екологични проблеми, както и потенциални такива (в която категория е затоплянето, според мен), и предлагащ либертарианската гледна точка към тях. Малко ми е мътно, де, надявам се да разбереш какво имам предвид :).

  5. Димитър Мирчев says:

    Четох ти тази и другите подобни статии. Ще ти кажа къде грешиш – аз го наричам bias :).

    Значи дали има или няма глобално затопляне, което е причинено от човека, това хич не зависи в какво вярваме ние, какво са доказали учените или какво пише в новините.

    Хората са пращали сателити в космоса, събирали са данни от термометрите по целия свят, правели са модели, умували са и т.н. и са стигнали до следните изводи:

    1) Последните 100-150 години температурата на Земята се е повишила с 1-2 келвина и то е по-бързо за всички 100-150 годишни периоди последните няколкостотин хиляди години.

    2) Ако продължи така, температурата ще се увеличи с 2.5 до 5 келвина до 2100.

    3) Това е заради човешките СО2 емисии (предполагам това, че увеличението на СО2 емисиите се дължи на човешката дейност не се оспорва).

    Така. Тук bias-а ти се проявява по следния начин: Казваш, че учените може да са сгрешили (всеки може естествено), но тяхната грешка е винаги в една посока – объркали са, че има глобално затопляне и че го причиняват хората, но не и в обратната посока.

    Ако нямаше bias. Хипотезата “Объркали са се, но увеличението няма да е 2.5 до 5 келвина до 2100, а ще е 5 до 20 до 2100 и ще стане много мазало” щеше да седи на дневен ред, но я няма – те може да са се объркали само по един начин – да изфабрикуват, че съществува глобално затопляне причинено от хората, но не и да объркат магнитуда му. Дори и Климатгейт да има смисъл, а той няма, ПАК може да са се объркали и да са подценили проблема.

    В светлината на това вече всички разсъждения по-нататък са biased. Надявам се да съм се изразил разбираемо :)

    Цитат: “Обърнат на политическо оръжие, образът на хокейния стик е причина да бъдат изхарчени милиарди долари – за справяне с проблем, за който не е доказано, че съществува. Той е и стандартният начин да се затвори устата на несъгласните. Безпрецедентното затопляне, което предполага, плаши.

    Дори и така да е – бъди против харченето на милиарди, затварянето на устата на несъгласните и плашенето, понеже както уточнихме – всеки може да се е объркал, т.е. искам да кажа, че:

    Липсата на информация не може да бъде justification for inaction, т.е. не трябва проблемът да бъде безспорен, за да предприемем мерки за решаването му, ако те не са лоши.

    Какво имам предвид? 

    Помисли последните 150 години колко от СО2 емисиите са продукт от държавни субсидии и държавна намеса в енергетиката, разрушаваща пазара, както и от липсата на адекватна защита на частната собственост (замърсяването от ТЕЦ, добива на уран и т.н. и т.н. например). И това продължава с пълна сила и в момента.

    Поради горния bias не можеш да формулираш такава теза: “Да, има Глобално Затопляне. Да, то е причинено от човешката дейност, но ПРАВИТЕЛСТВАТА са основните виновници с безкрайните си субсидии, държавна намеса и – най-важното – отказът да защитят частната собственост [from the CO2 emitters, а и по принцип]

    (Btw, 90% ot CO2 емитерите, ако отделят само СО2, ще фалират за нула време ;).)

    Ето ти абсурда в момента – Въвеждат СО2 данък докато в същото време субсидират на общо основание CO2 емитерите. WTF бе драги зрители!!!

    Аз съм го писал на фейса, че според мен либертарианската позиция не трябва да е денайълизъм, а:

    ПРАВИТЕЛСТВАТА са причинили Глобалното Затопляне, ако го има, и те НЕ могат да го оправят с още субсидии, още държавна намеса, още регулации и докато продължават да НЕ защитават частната собственост. Те могат да го оправят само, ако спрат субсидиите, спрат държавната намеса и защитят частната собственост.

    В смисъл ми е странно как за всички проблеми либертарианците обвиняват ПРАВИТЕЛСТВА, регулации и държава, но не и за Глобалното Затопляне – там е яко денайълизм.

    Какво мислиш? :)

Коментирай