This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Зов за завръщане

Сядам пред компютъра за първи в последната седмица и се питам с какво да привлека вниманието ти днес. Екологичната ми тема остана на заден план (но това не значи, че тази седмица няма да прочетеш трета част), за опит да размишлявам върху мултикултурализма още е рано, а замисленият сутринта материал за войната по пътя вече ми изглежда твърде далечен, след като споменът за размазан мотор, покрито тяло, разбито такси и групички професионални кибици

(„ей, ма значи, пак правителството е виновно”)

успя да се разтопи под приятно изгарящите лъчи на слънцето.

Не знам как е при Истинските творци™, но за някой като мен, който се занимава с писане на по-занаятчийско ниво, десетдневната почивка е истински убиец на навика. Така де, и на онова, вдъхновението, което същите „истински” твърдят, че все им виси пред вратата и по всяка вероятност това е единствената причина да не му се минава поне за кафе (или бира) през дома на (не)скромния създател на този сайт.

Виждаш ли каква омраза тая към „артистите” – и най-вече „писателите” – на България? Този иначе толкова нетипичен материал едва ли ще е достатъчен само да започна да обяснявам защо смятам повечето от тях за бездарни сноби, охранени от епохата на социализма, но нямащи нищо общо нито с живия живот, нито с изкуството, каквото го възприемаме ние по-дребничките хорица.

Затова ще оставя подробностите за някой друг път, а острият ми като ума на Митьо Пищова език ще си вземе незаслужена почивка броени часове след края на предишната заслужена такава.

Щастлив съм да отбележа – и съм сигурен, че многобройните ми „зелените”, „червени” и досадно сиви доброжелатели ще бъдат радостни да научат – че прекарах доволно голям процент от последния месец в харчене на парите, които ми плащат (по списък): Турция, световният империализъм, лично Ран и Ът, и не на последно място още по-световното атомно лоби, по плажовете на родното Черноморие. Догодина се надявам на повече – и как иначе при положение, че E-lect успешно финализира преговорите си за спонсорство с лорд Волдермор, Дарт Вейдър и Меглена Кунева.

Така че, ако нещо е сигурно, то е, че този сайт ще продължава да дразни повече и повече хора и да се радва на доброжелателността на един по-ограничен кръг от млади и готини приятели, на които им е писнало от метастазите на (пост)комунистическата псевдо реалност.

Или с други думи, E-lect is back!

П.С: Не мога да пропусна да използвам този по-личен текст, за да поздравя моя приятел и колега от E-comedia Виктор Владев със скорошния скок в професионалната му кариера. Та, той отскоро отразява международните проблеми в „Дневник”, така че от него би могъл да научаваш какво се случва по широкия свят… както, казват, правел Кадафи напоследък.

1 Comment

  1. Hristo Velev says:

    Yee :). Честито на Виктор :)!

Коментирай