This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Без паника

С наближаването на твърде условния ден, в който се предполага да се роди 7-милиардният жител на Земята (31 октомври), нервите на някои представители на зеленото движение започнаха да поддават и очаквано се заговори за края на света. Апокалиптични прогнози, свързани с нарастването на населението, е имало от хилядолетия, без да им се обръща прекалено голямо внимание – и слава Богу. В ерата на всеобщата грамотност и бързия достъп до интернет, обаче, е лесно да предизвикаш истерия.

Тя, истерията, от своя страна, има досадния навик да кара политиците да правят глупости (защото живеем и във времето на всеобщото избирателно право) – т.е. в общия случай да се вслушват в предложенията на пророците. А тъй като последните все пак са от зелените, тези предложения повтарят стара песен на нов глас – светът потъва и единственият начин да се спаси е да се деиндустриализира, Западът да се откаже от разсипнически си начин на живот, ядрената енергетика, въглищата и нефтът да бъдат забранени и всички дружно да се върнем към уюта на пещерите.

Няма да прибягвам до клишета като „на зелените чавка им е изпила мозъка”, но не мога да не натъртя за пореден път колко ниско мнение имам за подобни идеи. Ако не бях толкова политически коректен щях да ги нарека „малоумни”, но, понеже съм, ще се спра на „не особено аналитично издържани”.

Редно е да посъветвам пророците на Апокалипсиса да си прегледат фактите. Да оставим настрана, че световното население никога не е било така добре хранено, колкото сега. Да пренебрегнем и, че глобална криза за ресурси няма, няма и да има. Но за всеки, който поне преглежда статистиките, са видими две неща: 1.  населението нараства предимно в най-бедните държави от развиващия се свят – да, същите, в които хората са принудени да се придържат към съветите на зелените (не хабят електричество, живеят близо до природата – понякога прекалено близо, всъщност – не се хранят особено често, а, ако се придвижват го правят с колела или пеша като добри еколози); и 2. същите тези неиндустриализирани държави като доказателство за вселенската ирония разхищават ресурси с темпове, за които западът може единствено да мечтае.

Не деиндустриализация ще спаси света, а по-нататъшната индустриализация и технически прогрес. Не някакъв мистичен отказ от земните съблазни е отговорен за спада в прираста на населението в развития свят, а медицината, свела детската смъртност почти до 0; доброто образование и наличието на перспективи. Дори да е възможен Малтусиански апокалипсис, странно защо никой не го предвижда в Германия, където всеки има по две коли и пет лаптопа, а в Кения, в която обувките са кът.

Понеже съм реалист, не виждам никаква причина да се паникьосвам. Ако тенденциите се запазят (или, да се надяваме, засилят), бизнесът продължи да се развива, а иновациите да се случват, както досега, все повече държави ще излизат от блатото на бедността, все повече семейства ще избират по 2 деца, вместо 6 и планетата ще става все по-добра за живеене. Разбира се, тенденциите може да не се запазят. Би могла да избухне голяма война. Или в най-лошия случай политиците да приемат идеите на крайните зелени. Тогава вече ще дойде време за паника.

Коментирай