This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

… And Justice For All

На 5 декември 2008 г. студентът Стоян Балтов беше пребит до смърт пред дискотека Амнезия в Студентски град. Делото срещу седемте му убийци още се точи – единствената картина, която ми е останала от него е за приятел на един от обвиняемите, обясняващ: „той е добро момче и просто е попаднал на погрешното място” (същото сигурно може да се каже за всеки терорист от Ал Каида… но да не се отклонявам).

На 10 май 2010 г. седемнадесетгодишно момче беше убито при нелепа катастрофа на права участък край Мездра. Извършителят не само беше криминално проявен, но и изтърпяваше пробация, заради три други пътни инцидента с пострадали. Нищо не се знае за хода на неговото дело, а и никой не си направи труда да се заинтересува.

На 24 април 2011, навръх Великден, шестима младежи на възраст между 17 и 19 години бяха помляни от пиян олигофрен в Симеоновград.

На 10 юли същата година в Борисовата градина беше намерено тялото на изнасилената и удушена Яна Кръстева. Полицията набързо арестува и освободи очевидния заподозрян и всички ние забравихме за случая.

През нощта на 5 август мъж и жена бяха зверски убити при катастрофа по време на незаконна гонка на булевард „България”. Един от извършителите се оказа прокурорски син, така че не особено учудващо историята изчезна от полезрението на медиите.

Какво е общото ли? Убийците във всеки от тези примери, както и в доста други, бяха с правилния цвят на кожата.

Онзи ден криминално проявеният С.И. вероятно умишлено (според свидетелите) прегази и уби 19-годишния Ангел от село Катуница. С.И. нямаше късмета да се роди бял и затова престъплението му предизвика ответната реакция на стотици загрижени граждани от агитките на известни пловдивски (и софийски, май) футболни клубове.

Имам само един въпрос: защо не виждаме същата „загриженост”, когато извършителите са от наш’те? И един-единствен отговор – на никого не му пука за никое престъпление само по себе си – важно е само да се лее кръвта на непълноценните.

2 Comments

  1. Божо says:

    Е, на къде извъртя нещата.

    В Катуница напрежението е от 18 години, може и повече, убийството е само повод да премине критичната точка на търпението. След като “органите” си вземат подкупите и си траят, в крайна сметка се стига до самоуправство. Неизбежно е. Е, в такива случаи се намесват всякакви екземпляри да ловят риба в мътна вода, а полицията си траеше, именно за да изкара цялата работа дело на лумпени каквито наистина не липсваха.

    “Имам само един въпрос: защо не виждаме същата „загриженост”, когато извършителите са от наш’те?”

    Защото българите сме :

    1) прекалено търпеливи – справка Катуница, 18 години тормоз и въпреки това е трябвало да се стигне до убийство, за да започнат протести. Именно протести, които бяха “подсилени” от външни елементи.

    2) прекалено разединени и случаите, за които говориш се губят в общата маса. В този случай има все пак една общност от хора, които живеят на едно място, познават се и се чувстват застрашени от едни и същи хора.

  2. Не е като да не си прав. Това, което ме притеснява, е не, че имаше протестиращи, а, че един чисто криминален инцидент (или може би битов – аз все още не съм категорично убеден, че става дума за предумишлено убийство) беше превърнат в етнически конфликт. Какъвто НЕ Е.

    Цар Киро е извън затвора не защото е циганин – всъщност точно неговият етнос е свръхпредставен там. Той не е в затвора по същите причини, валидни за останалите престъпни босове – корумпирана съдебна система, некомпетентна полиция, политически връзки…

Коментирай