- e-lect.net - http://e-lect.net -

До Ада и назад

Posted By Юри Иванов On 23/12/2011 @ 2:58 am In Култура,Най-важното | 39 Comments

Който е казал, че в българската литература нищо не се случва, сериозно се е объркал. Всъщност в нея стават много неща – тъжното е, че по-добре да не беше така. Днес ще си говорим за новата (първата?) антология на родния хорър, която е озаглавена „До Ада и назад”. Дълго се чудих как точно да кръстя тази статия, докато накрая не реших, че заглавието на антологията казва всичко – да се мъча с нея наистина си беше пътуване до преизподнята и обратно.

Вече сигурно си хванал тънкия намек за дебелото ми разочарование от книгата – още по-тежко на фона на това, че аз всъщност не очаквах много от нея. Държа да направя уговорката, че пиша на база на впечатленията си от около 70% от разказите, които прочетох в напълно произволен ред. Не е невъзможно е да съм пропуснал точно добрите заглавия. Обаче: 1. вероятността е малка; и 2. дори всички останали истории да са шедьоври на хоръра, те пак ще са недостатъчно на фона на цялата останала плява.

За да отметнем техническата част, „До Ада и назад” поне изглежда отпечатана на прилична хартия. Като изключим това, остатъкът от оформлението оставя усещането, че отговорните за него хора са били сериозно заангажирани с нещо друго (новия пасианс, знам ли?), докато са го правили. Виждал съм кофти страниране, виждал съм отвратително такова, но за първи път попадам на книга, в която буквално през два параграфа има цели редове със слети думи.

Илюстрациите, доколкото са налични, пък изглеждат като извадени от блока за рисуване на по-амбициозен шестокласник. На техния фон корицата направо си е яка – но само и единствено на него, иначе е просто поредният пример за неумението ни в тая сфера. (Да, разбрах, че е била рисувана от Петър Станимиров и какво от това?)

[1]Антологията започва с предговор писан от „големия български фантаст Петър Кърджилов” и това беше изтъкнато като плюс в рекламата [2]. Наречи ме илитерат, но идея нямам кой е този човек и защо точно е голям. Мога да видя, обаче, че предговорът е натворен по линия на случайните асоциации (т.е. изреченията в него имат връзка две по две поредни, но тя не отива по-далеч, така че Петър Кърджилов успява да обхване де що има злободневни теми – и доста незлободневни – само в няколко страници, без да ни каже нищо, което да оправдае включването на текста му в антологията). Не мога да преценя дали авторът е бил пиян, като го е писал, пробвал е някакви нови забранени треви или просто толкова си може. Остава ми да се надявам, че не е последното, защото то не говори добре за фантастиката ни.

Най-интересни в антологията, разбира се, са разказите. Те са цели 31 на брой, от 23 български автори. Няма да те отегчавам с много подробности за тях – ако те интересува някой конкретно, ще споделя впечатлението си в коментар. Все пак не мога да не подмина факта, че нито една от историите, които прочетох, не беше поне мъничко страшна (е, имаше една-две гнусни вярно, но погнусата не е страх). Надявам се разбираш проблема – нека припомня, че това е антология на българския хорър – написана в добрите традиции на По, Лъвкрафт, Кинг, Кунц и разни други големи, според нелепия предговор.

Друга обща черта на що-годе всичко, което изчетох, е тоталният му наивитет (тук ще отлича Целувката на вампира, който всъщност бих номинирал във всички категории за некадърност, и Необичайно предложение, в който Смърт се изявява като по-забавната версия на Карл Маркс). Съспенсът повсеместно е нулев (например в Нещото от кладенеца той е въведен със следния текст: „Събудих се по едно време от някакъв шум. Нещо сякаш пълзеше някъде”. Не се бъзикам – това са две от по-четивните изречения в този разказ). Отсъствието на логика, по всичко личи, е задължително условие, за да си творец на български хорър (в Барбароса 2012 главният злодей сериозно смята, че, ако взриви самолет в Ню Йорк, американците ще изтребят всички българи навсякъде по света, а авторът наистина си вярва, че, ако сменяш wireless-а, докато пращаш мейли, компютърът ти не може да бъде засечен). Ако очакваш героите да имат нещо като мотивация за действията си, също ще се окажеш изненадан.

Част от разказите страдат от погрешния избор на лице (Краят на света направо може да влезе в учебниците като урок защо първо трябва да седнем да помислим преди да се разпишем в първо лице, единствено число, а ВТОРОТО лице в Нова картина за г-н Фог ме хвърли от стола от смях), почти всички не успяват да запазят консистентен ритъм.

За да не съм напълно негативен, трябва да призная, че от всички истории, които прочетох, има една съвсем прилична – Последният ловец на вампири. Не че и при нея няма какво да се желае (особено накрая, когато историята стои като претупана), но на общия фон тя направо си е попадение – вероятно дължащо се на неволен пропуск в издателската политика за пускане на сборник с най-тъпите възможни графоманщини. Остава ми само да се надявам, че измежду разказите, които още не съм прочел, ще изскочи поне втори бисер. Ако се случи, ще го спомена в коментар.

За финал, след като изгубих всякакви шансове с дълго репетирана искреност да пробутам антологията като коледно-новогодишен подарък на някой, който не харесвам особено, не ми остава нищо друго, освен да споделя възхищението си от постоянството на българската литература, която с неповторимо усърдие продължава да копае все по-надълбоко, на пук на хората, които от време на време обявяват, че е стигнала дъното.

Ужасът „До Ада и назад” струва 12 лева, които ти препоръчвам да похарчиш за друга книга – шанс да попаднеш на нещо по-некадърно на практика няма.


Article printed from e-lect.net: http://e-lect.net

URL to article: http://e-lect.net/?p=4444

URLs in this post:

[1] Image: http://e-lect.net/wp-content/uploads/2011/12/Hell.jpg

[2] рекламата: http://chetene.blogspot.com/2011/12/blog-post_09.html

[3] Image: http://www.facebook.com/share.php?u=http://e-lect.net/?p=4444

Copyright © 2010 e-lect.net. All rights reserved.