This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Свободата, Санчо…

Не знам дали знаеш, но тазгодишното Възкресение Христово съвпада с годишнината от убийството на една от най-значимите фигури в движението за равноправие – доктор Мартин Лутър Кинг. Не ми се ще да пиша за него, най-малкото защото вече съм го правил и вероятно само ще се повтарям. Също така не бих желал да споделям празни мисли за Великден. Тъй като всички сме рожби на една (изкривена) християнска традиция, всеки от нас има идея какво представлява и символизира Възкресението и може да реши сам за себе си дали да го отбележи или не.

Съвпадението на датите, обаче, ме накара да се замисля за фигурата на Спасителя в българската (нека я наречем) народопсихология и за връзката ѝ със свободата. Впрочем, при все че използвам Спасител с главна буква, нямам предвид Христос. Темата ми започва с онзи вечно чакан месия, който приема различни имена (Борисов, Сидеров, Сакскобургготски) и чието пришествие винаги е последвано от възгласа: „Разпни го”.

Ако мога да посоча една лъжа, майка на всяка друга манипулация, непрестанно, ревностно и целенасочено защитавана от мнозинството българи, то тя ще се изразява в твърдението, че свободата е съвместима с идеята за спасителя. Или иначе казано, с концепцията за прехвърлянето на отговорността на другиго. По някаква изкривена логика повечето хора в тази държава едновременно все разчитат някой да ги „оправи”, да им намери работа, да им осигури достоен живот и не на последно място да им посочи враг (който в общия случай е предишният месия) и се бият в гърдите, че принадлежат към гражданското общество.

Съжалявам, не е толкова лесно. Синдромът, естествено, е ясен. Това е поведението на малко дете, което много иска да опита от удоволствията на живота като възрастен, но не смее (а често пъти и не може) да се захване със задълженията на родителите си. Лечението се нарича порастване и точно от него, по мое мнение, имат нужда съгражданите ни като цяло.

Никога няма да бъде свободен човек, който протестира в защита на „правото” си на работа и е убеден, че правителството трябва да му осигури такава. Той прилича на малчугана, който моли по-възрастните членове на семейството си за подаяния, а не на самоуверената личност, взела в ръце живота си. Ако иска да порасне, е хубаво да разбере, че работата е гарантирано право само в затвора. В свободното общество, задължението на човека е да се грижи сам за себе си и близките си, и да не прехвърля тази грижа на всички останали.

Никога няма да бъде свободен човек, който псува поредния „измекяр”, за чието идване на власт е помогнал със своя глас, и крои планове за светлото бъдеще, което ще настъпи, когато той бъде пометен. Изборът му прилича на избора на забавачка. Сам по себе си той само прехвърля отговорността от едни „управляващи” на други, но не я поставя в ръцете на гласувалия.

Никога няма да бъде свободен човек, който обвинява за собствените си неволи абстрактни общности като „циганите”, „червените”, „масоните”, „евреите”, „американците” и пр. Той е като детето, което, след като е счупило количката си, започва да си измисля оправдания от страх да не го накажат. Ако реши да порасне, трябва да се научи да се изправя пред конкретни проблеми и дори конкретни личности, когато има основания да смята, че те му вредят, различни от тяхната принадлежност към група, която не харесва.

Никога няма да бъде свободен човек, който прилага различни морални критерии към себе си и околните. Преминаването на червено е също толкова знаково (и даже по-опасно) нарушение на правилата, възприети в живота ни, колкото вземането на подкуп. Дребната кражба пак е кражба и извършителят ѝ няма никакво право да се възмущава на следващия арестуван чиновник, нито да се оправдава с него. В случая изграждането на единни морални принципи е показател за съзряване.

И накрая, никога няма да бъде свободен човек, който отрича правото на свобода на който и да е друг член на обществото. Ксенофобията във всичките ѝ форми (расизъм, хомофобия, сексизъм, религиозна неприязън и каквото още се сетиш) не е нищо повече от ирационален детски страх от неизвестното. С порастването идва осъзнаването, че в гардероба всъщност няма чудовища. Ако то не се случи, оставаш в плен на страха си. Точно така, „плен” е дума, която не е съвместима със „свобода”.

Тъй като днес е Великден, ми се ще да завърша с най-подценяваната аналогия, която може да бъде направена. Христос възкръсва сам. Той не разчита на друг да го възкреси, така че далеч преди да спаси нас, спасява себе си. Или с други думи, има едновременно желанието и възможността да си помогне. Можеш ли да познаеш кое липсва на българите?

Честито Възкресение!

25 Comments

  1. Поздравления за смелата статия! Напълно споделям Вашите разсъждения за свободата. Толкова много хора се отказват да бъдат себе си, отказват се от свободно мислене, от свободен избор и от свободни действия от страх, но и от чист мързел.

  2. law says:

    Благодаря за статията! Честито Възкресение!

  3. Нина Стефанова says:

    “Този, който заменя основните си свободи за малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност” – Б. Франклин…
    Липсват ни толкова много неща, че… Поздравявам Ви, г-н Иванов. Имах нужда от нещо такова тези дни. Благодаря Ви.

  4. Благодаря за поздравленията! Само да кажа, че “господин Иванов” е малко пресилено :). Млад съм още! :)

  5. Илка Евтимова says:

    Много вярно и точно казано. Колко е актуален и до днес Ерих Фром – “Да имаш или да бъдеш”. Изборът не винаги е осъзнат. Но винаги ли е толкова труден?

  6. Georgi Drentchev says:

    Браво! Много хубава статия!

  7. nina ivanova says:

    Всеки има задължения в този свят, млади господине; държавата е организъм и тя също има своите; нещата не са толкова елементарни.

  8. Елеонора Василева says:

    Поздравления и благодарности за статията. С обичайния да деня отговор “Воистина воскресе!“ изразявам искреното си пожелание към всеки един от нас – да си помогнем сами, та и Господ да ни помогне.

  9. Dimo Stefanov says:

    За част от разсъжденията съм съгласен, но няма място на съпоставянето на Иисус с българина като личност. Теологичното мислене не може да върви заедно с реалностите от този род, защото не можем да се сравняваме с БОГ.

    Именно там ни е основната грешка, защото 45 години почитахме и се сравнявахме с Ленин, Сталин, Димитров и винаги благовеехме пред лика на др. Тодор Живков, и сега искаме същото от всеки, който с наша и без наша помощ е възкачен да управлява. Няма или са много малко хората от нас, които са изградени личности с гражданско мислене и действия, които отстояват независимо от това какво ще им коства. Следователно ние тепърва ще създаваме гражданско общество, а без него няма демокрация. Докато не минат две-три поколения и да дойдат нашите правнуци с друго мислене и интелект, освободени от оковите на продухания социализъм, от вятъра на тъпия антикомунизъм, от проглушителния уж хуманизъм и всичко останало сбъркано като идея, като мислене и най-вече като реални правила за управление ще продължаваме да се въртим на едно място повече от народа на Мойсей…

  10. Ангел Михов says:

    Христос Возкресе!

    Браво! Много хубава статия!
    Притеснява ме само когато при такива хубави статии, така между другото се цитират имена:

    “Темата ми започва с онзи вечно чакан месия, който приема различни имена (Борисов, Сидеров, Сакскобургготски) и чието пришествие винаги е последвано от възгласа: „Разпни го”.”

    Юри, за да не те обвинят в политически пристрастия с тази хубава статия, трябваше да споменеш и Сергей Станишев, Ахмед Доган и Костов например.
    Защото сега хората ще мислят, че само Борисов, Сидеров, Сакскобургготски крадат.

  11. Nina Ivanova, прехвърлям коментара ти на кирилица. Хубаво би било да я ползваш в бъдеще, защото иначе е истинско мъчение, повярвай :).
    Ангел Михов, споменавам само тези имена, защото те бяха (и са, поне в случая с Борисов) очаквани като Спасители. Никой никога не е смятал Станишев за месия, струва ми се.

  12. PANOV says:

    Ех Дон Кихоте, дано има кой поне да прочете статията ти. Трябваше да я напишеш с много по-едър шрифт, та дано някому извади очите.

  13. ван says:

    Философия на свободата е флаш анимация, която всъщност играе ролята на послеслов на книгата на Кен Скуланд „Приключенията на Джонатан Гълибъл: Една одисея в света на свободния пазар”. Историята на Философия на свободата започва през 1992 г., когато книгата е издадена в Русия. Руският издател споделил с автора, че малко хора в Русия познават същинското значение на „собственост” и „данъци”. Тогава Скуланд пише кратко описание на философията, представена в книгата му. Това описание започва да се разпространява и сега се появява като епилог навсякъде по света, където се издава (на повече от 40 езика). То вдъхновява и Кери Пиърсън, който го превръща в кратка анимация през 2004 година. Сега тя се превежда на много езици и позволява лесно разпространение сред милиони хора по света. Когато хората са свободни да преследват собствения си интерес, да използват свободно умовете си за подобряване на собствения си живот, те са невероятно продуктивни. Политическата и икономическа свобода на капитализма освобождава най-добрите умове и най-амбициозните хора да строят, създават, изобретяват и подобряват човешкото битие.
    Най-великият изобретател Томас Едисън в своята лаборатория в Менлоу Парк е разработвал проектите си, за да печели. Той, както и много от другите велики изобретатели и индустриалци, чиито открития са спомогнали за повишаване на жизнения стандарт, се е наслаждавал на голямо богатство. Оставени свободни в капиталистическото общество да създават, произвеждат и строят за лична изгода, хората като него постепенно са издигнали благосъстоянието на всички.

  14. Трифон Стоянов says:

    Аз съм оптимист. Може би няма да доживея, но съм оптимист, че реката пак ще текне по изсъхналото русло.

  15. Илко says:

    Точно и добре казано!

  16. петя says:

    Винаги съм си мислила, че човек има избор да живее в зоологическа градина (без свобода, но те гледат и хранят) или в гората (свобода, но трябва да си хванеш храната и може някой да те излапа). Едновременно свободен и хранен не се получава. Но и за хората е нужно време да се научат да се справят с живота в гората, както питомните животни ги учат по специални програми да се справят с дивия живот. Това обикновено отнема много време, а някои никога не успявят. Така че – всичко е в реда на нещата и както виждаме младото поколение вече се оправя много по-добре. Идва краят на месиите, за тяхно съжаление.

  17. vassilev12 says:

    Прекрасна статия. Този народ трябва да се замисли над смисъла на живота.

  18. Raymond says:

    Искам да се причисля към онези твои читатели, които са приятно изненадани от прочетеното. Малко са хората, които си задават жизнено важни въпроси, като например въпроса КАКВО СТАВА, а след него и ЗАЩО СТАВА ТАКА.

  19. lutchezar iliev says:

    ”Поставянето на която и да е свобода под въпрос, въобще поставя свободата под въпрос” – Карл Маркс. До колко сте свободни, та вие гледате телевизионни програми наситени с химери и реклами, зле инсценирани ”реалита”. И за да не дразня групата, дето обвинява ”червените” в счупването на количката, ще приложа друг цитат: ”Хората се раждаха неравни, но се роди Колт и направи всички равни”. Да Санчо на върха на копието е било и то не съвсем копие щом мелниците са нашите великани и проста тояга ни стига…

  20. lutchezar iliev says:

    И така стигаме до ”желанието” за свобода, но то е по скоро нужда, а едно дете не може да задоволява нуждите си. Добре, че са му счупили количката за да порасне по-бързо, защото аз като дете на “свободното гражданско общество” рано изхвърлих играчките си и това ми помогна да видя тясната връзка между салама, свободата и копието.

  21. dinkost says:

    Свободата няма да дойде на “върха на копието на победителите”, но не я чакайте и от дебелите пачки на поръчителите на разни статийки….

  22. kamen says:

    Благодаря за статията. Малко е закъсняла във времето. По съдба съм далеко от България от много години, но винаги, когато се връщам през лятото при близките си, се сблъсквам със същите проблеми, които са описани от вас. Оптимист съм за България, но това изисква време за осъществяване. Да се надяваме, че няма да продължи още 20 години.

  23. Графът says:

    Съгласен съм с болшинството разсъждения, отнасящи се до вътрешния свят на личността. Но относно отношенията на личността с външния свят имам възражения.
    – Започвам отзад напред с най-силния довод: „Христос възкръсва сам. Той не разчита на друг да го възкреси”. Това просто не е истина – възкръсва, защото Бог е осигурил тази възможност за него! В противен случай, ако зависеше само от личността, още доста много възкръснали щеше да има.
    – „Никога няма да бъде свободен човек, който протестира в защита на „правото” си на работа и е убеден, че правителството трябва да му осигури такава”. Разбира се, че няма да бъде свободен – отнемането на правото на работа го е направило зависим от обстоятелства извън него. Христос без право да възкръсне…
    – Гражданско общество. Такова няма – не само у нас, а въобще. Поне не с това съдържание на понятието, което му е дадено. Между другото, в принципите и изискванията към членовете му понятията „гражданско” и „социалистическо” общество нямат коренна разлика – и в двата случая има лишаване от лична свобода и избор.

  24. tatiana ganevska says:

    Интересното е, че ние самите не можем да видим себе си отстрани… И аз ще почна от края, защото Иисус е призван да възкръсне заради своя начин на мислене и живот… Той сам е избрал тази съдба, знаел е за нея, можел е да се скрие, но не го е направил, тъй като се е пожертвал за нас… Да ни каже,че всяко усилие си заслужава жертвите. А какво жертвахме ние, за да се освободим от старата система – нищо! Нито пожертвахме корумпираните комунисти и бивши членове на спецслужбите, нито съмнителните неодемократи (вълци в овчи кожи). Колко поколения трябва да израснат, за да се освободим от “хватката на миналото”? Новите поколения не са научени на труд, за който не си сигурен дали ще ти платят… Защото това се нарича комерсиализация във всички сфери. Затова и медиите пълнят главите на бедните данъкоплатци с жълти лъжеистини, защото умният и знаещ човек е опасен, както за себе си, така и за нашето общество… Понеже само у нас, който се издигне в йерархията честно, и другите гледат да го смачкат (нали си спомняте черния хумор във вица за българите в ада). Е, и ние живеем в ада, който сами сътворихме, и наше е правото и изборът да го отхвърлим и променим! Но докато все някой ни учи по кого да се равняваме, кого да слушаме и кого да гледаме в устата, без да си даваме сметка за скритите планове на Запада и Изтока, ще затъваме в блатото на собствените си страхове и съмнения. Страшното е, че във всички области няма система за откриване и просперитет на родни таланти и можещи хора,защото стълбицата на изкачване е само един модел – “Приказка за стълбата ” на Смирненски… Дори да знаеш, дори да можеш – зависим си пряко от “кефа на шефа”… Къде е тук ДЕМОКРАЦИЯТА? За да настъпи промяна, трябва кардинална смяна на законите и липса на “вратички” от каквото и да е естество!

Коментирай