This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

ACTA

Ако се съди по мнението на привържениците на конспиративните теории, по всяко време някой някъде мисли как да ни затрие. Поредният такъв заговор идва от създателите на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (по-популярно като ACTA). Ако трябва да съм честен, допреди няколко дни аз лично не бях чувал за него – после попаднах на тази статия в блога на Енея, в която ACTA се сравняваше с наистина проблематичните американски проектозакони SOPA и PIPA, и понеже темата ми е интересна, се хванах да почета повече за зловещото… така де зло, което е на път да ни се стовари върху главите. В същото време по темата писаха още двама от блогърите, които искрено уважавам – Григор Гачев и Комитата.

За съжаление, и техните коментари, и няколкото други, на които попаднах, са страшно разочароващи. Не че ACTA не е донякъде проблемно споразумение, не, но то няма почти нищо общо с чудовището, в което много интелигентни хора са го превърнали (а това само доказва, че масовите истерии могат да увлекат дори рационално мислещи индивиди и да ги накарат да пишат глупости).

Както може би вече си разбрал, тема ми не е толкова Търговското споразумение срещу фалшифицирането, колкото по-глобалният въпрос за манипулирането на общественото мнение. Да вземем едно конкретно твърдение, което го има навсякъде:

След окончателното му оформяне (на ACTA, бел. моя) до съдържанието му са допуснати (под строго обвързване с абсолютно неразгласяване) представители на някои най-големи корпорации. Предвижда се ключовите му текстове да останат тайна колкото се може по-дълго дори след подписването им от различните държави – само да се прилагат последствията им…

Всъщност цялото съдържание на ACTA е достъпно за всеки от 15 ноември 2010 г. насам, а на страницата на Съвета го има на български. В друга версия горното твърдение се трансформира в документ, който не е демократично обсъждан и ще ни бъде наложен без санкцията на народните ни избраници. Това също е лееко странно, защото след като бъде подписан един международен договор изисква ратификация. А тя в България се осъществява от Народното събрание (освен при някои изключения, каквото ACTA не е), така че родните депутати ще имат възможност да се произнесат по споразумението (като отделен е въпросът доколкото на тях може да им се вярва).

Разбирам, че не всеки е длъжен да се интересува от право, но все пак Конституцията на страната е публично достъпна, така че все ми се струва, че е редно да сверяваме мненията си с нея – най-малкото, за да не се излагаме.

Но да карам напред. ACTA, пише по блоговете, обявява производството на генерични лекарства без изрично разрешение за международно незаконно. Нека направим един експеримент – претърси текста на договора за подобен член! Не намираш нали? Там не само, че няма такъв, но всъщност има изречение, признаващо принципите, определени в Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве от 14 ноември 2001 г.

Отново ще си позволя да цитирам:

Граничните служители имат правото (всъщност задължението) да проверяват всички дигитални устройства, пренасяни от граждани, за наличие на “пиратско” съдържание. Изискването да докаже законното придобиване на всяка бройка съдържание (всеки филм, песен, текст и пр.) пада върху гражданина.

Да опитаме ли отново упражнението с четенето на текста на договора! Да, в него не се споменават граждани или дигитално съдържание, но за сметка на това има разпоредба за изключване от обхвата на предвидените мерки на стоките с нетърговски характер в ръчния багаж (чл. 14), както и изискване носителят на правата не само да предостави убедителни доказателства, че въпросните права са нарушени според местното законодателство (чл. 17), но и достатъчно адекватно обезпечение или еквивалентна гаранция, за да бъдат защитени ответникът и компетентните органи и да се предотвратят злоупотребите (чл. 18).

Но нека продължа:

Сайт, в който е споделена „нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател.

Няма такъв текст – няма и нищо, което дори бегло да намеква за подобна опция.

Софтуер, който може да чете съдържание, “заключено” с цел защита на авторски права, автоматично става незаконен.

Няма такъв текст и – познай! – няма нищо, което дори бегло да намеква за подобна опция.

За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на “пиратствана” музика) се предвиждат наказания, които включват затвор. На теория, затвор се предвижда само за “комерсиално” използване на защитено съдържание. Какво е комерсиално използване обаче се определя от корпорациите-праводържатели.

Както всеки може да види, в целия договор отсъства терминът „комерсиално” – използва се терминът „в търговски мащаби”, който е доста ясно дефиниран и няма как да включва слушането на пиратствана музика. Освен това затвор не се предвижда за нищо конкретно – лишаването от свобода се споменава единствено в чл. 24 като една от опциите за наказване на престъпления със сходна тежест (като изборът е оставен изцяло на националното законодателство).

Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия.

Пълна глупост, като се има предвид, че в чл. 5, т. „ж” ACTA пренасочва към дефиницията за интелектуална собственост, такава каквато е записана в ТРИПС. А ТРИПС, ако не знаеш, е споразумение, подписано през 1994 г., така че, ако горното беше вярно, щяхме да го видим отдавна, нали?

Мога да продължавам с изброяването на примери, но мисля, че гледната ми точка вече е станала достатъчно ясна. Не че ACTA си няма кусури. И не че всеки е длъжен да разбира от право. Но, когато човек говори за определен юридически документ, като минимум трябва да го прочете (текстът на този конкретен толкова секретен договор е откриваем след 15-секундно търсене в интернет), най-малкото за да не говори наизуст. Никога не съм разбирал тия истерии и ми е малко тъпо, че хора, които уважавам и чета, от които в крайна сметка се информирам, и които често пъти са заставали на страната на здравия разум, са способни да изпишат цитираните неистини и още много други, без да се опитат поне да ги проверят.

24 Comments

  1. Eneya says:

    Даже му разписах анализ на проблемните точки, ред по ред.

  2. Ще го прочета!

  3. Eli says:

    Духът отдавна е пуснат от бутилката, не вярвам сега тепърва някой да се опитва да го набутва обратно. Струва ми се, че трябва да спим спокойно. 

  4. Този път не те разбрах, Eli. Иначе и аз мисля, че трябва да спим спокойно – малко здрав разум все пак… ;)

  5. Петя says:

    Не мога да разбера защо хората толкова са се ошашкали – та информацията непрекъснато се манипулира и контролира, дори и без разни АСТА, РIPA, SOPA и т.н. И това се осъществява много по-лесно и успешно под маската на “свобода на словото”, отколкото със забрани. Това отново са някакви истерии и капани, които отвличат вниманието на масите от финансовата криза, която е много по-опасна и ограничаваща хората.

  6. Eli says:

    Имах в предвид точно същото, което е написала Петя, без това за финансовата криза. Това не ми беше хрумвало, но има някаква логика в него.  

  7. Е, не това е малко твърде конспиративно ;). Аз залагам на хорската глупост, не на някаква съзнателна манипулация в случая. Просто нито един от критиците, на които попаднах до момента, не е изчел този договор или го е направил напълно предубедено – а това е малко тъжно.

    Държа да отбележа, че, ако смятах, че ACTA е нещо повече от съвсем рудиментарна заплаха, щях да съм твърдо на страната на масата, обаче – аз твърдо вярвам във възможно най-неограничаваната свобода на словото и на интернет в частност. 

  8. Eli says:

    Хм, аз също вярвам в свободата на словото и тази свобода си я има. Просто чрез нея може да се манипулира достатъчно успешно. И това е факт. Самият ти си писал точно за такива манипулации на този сайт и ги разобличаваш. И за това те харесвам и чета. Не казвам, че има някаква голяма и основна конспирация, просто свободата на словото се използва за манипулации. Нормално е. Пример за това е движението на еколозите. Сума народ ги подкрепя, докато единици се чудят какви заплахи за човечеството да измислят за да си пълнят гушите. Голяма част от хората се подвеждат по някакви идеи и движения, точно поради факта, че всеки има право да говори и пише каквото си ще. Както всеки има право да се връзва и вярва в каквото ще. Та манипулацията с информацията си е факт и е напълно възможно на обществото да се подхвърли “измислен проблем” за да се отвлече вниманието от реален такъв. Този похват е разработен още по Гьобелсово време за целите на нацистката пропагандна машина и е наречен “подмяна на картите”. Предполагам, че дори съществува от по-стари времена, защото няма нищо ново под слънцето, в крайна сметка. Това, че вече нацизъм не съществува, не ме кара да вярвам, че са изчезнали и манипулациите. Властта и парите са прекалено сладка хапка, за да не се манипулира в тяхно име, ако се наложи. 

  9. Права си безспорно!

    Аз по-скоро имах предвид, че не вярвам хората, които цитирам, и доста други блогъри да се мъчат някого съзнателно да изманипулират. По-скоро не внимават в случая ;).

    Ето един пример, който много ме забавлява: в последния си материал Енея хем твърди, че пълният и окончателен вариант на ACTA доскоро не е можел да бъде открит в пространството, хем цитира такъв, публикуван на 3 декември 2010 г., но не е обърнала внимание на годината и от нейния коментар излиза, че тя е 2011 :).

    Някаква особена форма на confirmation bias е това.

  10. Божо says:

    Хм, щом е толкова безобиден този закон, защо изобщо го приемат?
    Аз не съм юрист и не мога да дам компетентно мнение, Нели Огнянова, обаче, е (и е точно специалист по медийно право) и тя не изглежда особено щастлива от закона:

  11. Божо, за съжаление коментарът ти прекрасно илюстрира какво не е наред с тази истерия. ACTA не е закон, международно споразумение е! Тъжното е, че сигурно 60 процента от протестиращите, чиито мнения съм чел, не правят тази елементарна разлика. Те НЕ ЗНАЯТ срещу какво протестират.

    Отделно, не разбирам логиката в първото ти изречение. Нормативните актове не са гласуват поради безобидност, а по целесъобразност. 

    И, разбира се, аз вече на няколко пъти споменах, че не смятам ACTA за безобидна. Договорът предлага вратички, от които не толкова демократични общества могат да се възползват (т.е. може и да е вреден за нас, а може и да е полезен – зависи от волята на законодателя и от тази на съда). Но да се демонизира така и да се говорят глупости е вредно – и за самите протестиращи, които сериозните хора, запознали се с текста, няма как да не приемат на шега, ако щеш. 

    В тази връзка, мнението на Григор Гачев буди огромно недоумение у мен. Но – свободна страна – всеки има право да греши! ;)

  12. Григор says:

    Съвсем накратко по някои от оспорванията (повече – при повече време):

    – От 15 ноември 2010 г. е достъпна изтекла версия на съдържанието на ACTA. Доколкото зная, при всички изтичания на обсъждани нейни версии са били вземани сурови мерки това да не се повтаря. Наличната на страницата на Съвета на Европа версия е “неокончателна”, и е поставена там след изтичането ѝ и след приемането на окончателната засега версия на текста.

    Показателен по въпроса е документът на ЕК “Митовете около ACTA”. В него се твърди, че документът не е секретен, просто никой не се е интересувал от него. Което е пряка лъжа – има отлично документирани стотици запитвания за съдържанието му, заедно с отказите им.

    – Много от точките на ACTA звучат чудесно – опазване на личната информация и т.н. Всички точки обаче които защитават потребителя, са формулирани в смисъл примерно “Страната по договора не е длъжна да разкрива тази информация”. Докато точки, които нарушават правата му, обикновено са формулирани в смисъл примерно “Интернет доставчиците са длъжни да предоставят информацията на праводържателя”. Противоречие няма: информацията е длъжен да я разкрие Интернет доставчикът, а не държавата, която е страната по този договор. Съмнявам се това разминаване да е случайно, тези договори не ги пишат случайни хора неюристи. А ако не е случайно…

    – Раздел 5 (Definitions), т. k (pirated copyright goods) не признава правото на fair use – т.е. и най-простото използване на обект на интелектуални права (примерно споменаването на името на фирма в критична статия) е “пиратство”. Като такива се определят и стоки, пряко или непряко създадени в нарушение на интелектуални права, каквито са в страната-потребител, дори ако това не е нарушение в страната, която ги изготвя. (Което има и валидни приложения, но потенциалът за злоупотреба е далеч над този за валидна употреба.)

    – т. (l): докато като “лице” (т.е. ответник) се дефинира всяко физическо или юридическо лице, като “праводържател” се дефинира изрично федерация или асоциация, която защитава интелектуални права. Иначе казано, аз като потребител мога да бъда ответник, но като автор не мога да бъда праводържател – само “федерация или асоциация” може. Оттам и опасението, че ACTA способства светът да бъде превърнат от общност на хората в общност на корпорациите (и някои от дадените конкретни примери).

    -т. (m): дефинира се понятието “територия”, което после се използва за указване къде следва да се прилагат мерките по ACTA, и в него изрично се посочва, че се включват и всички свободни митнически зони. Иначе казано, ACTA се прилага не съгласно митнически граници (които се използват за търговски цели), а съгласно държавни граници (тоест, то се нарича “търговско” споразумение, но всъщност е не търговско, а държавно).

    … Списъкът се очертава да стане огромен и да прекаля с размера на коментара. Може да е по-добра идея да го пусна в блога си.

  13. Не е огромен! :)

    Не разбирам например откъде черпиш информация за изтекла версия на 15 ноември 2010 г. Тогава е официалният рилийз на документа, който оттогава е променян съвсем палиативно (две дати са сменени, ако не се лъжа). Той впрочем не е на сайта на Съвета на Европа, а на Съвета на ЕС – това са две напълно различни институции ;).

    Що се отнася до строгите мерки да не изтича информация, ето един официален рилийз от 21 април 2010 г. Примерно! Сега, вярно е, че е имало спорни моменти и запитвания от ЕП, вярно е, че е имало и институционални спорове. Нищо ново под слънцето. Случвало се е достатъчно пъти, явно трябва да приемем, че винаги е резултат от конспирация срещу свободата ни.

    И отново: не че ACTA няма потенциални проблеми. Просто – поне финалната версия (нямам никакъв интерес към предишни такива) – е много далеч от чудовището, за което е представяна.

    Ще гледам да коментирам останалите точки (така звучат като добър повод за размисъл/разговор) веднага щом ми остане време.

  14. Иван says:

    “Софтуер, който може да чете съдържание, “заключено” с цел защита на авторски права, автоматично става незаконен.”

    “Няма такъв текст и – познай! – няма нищо, което дори бегло да намеква за подобна опция.”
    ————————————————–

    РАЗДЕЛ 5
    ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ В ЦИФРОВАТА СРЕДА
    ЧЛЕН 27
    Прилагане в цифровата среда

    6. С цел да се осигури съответното ниво на правна защита и наличието на ефективните правни средства за защита, посочени в параграф 5, всяка от страните осигурява защита най-малко срещу:
    а) в степента, в която такава е предвидена от нейното право:
    i) непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и
    ii) публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и
    =====

    Ефективна технологична мярка е другото име на DRM.
    Такава клауза от години се намира в американския DMCA и всеки, който се интересува, може да намери как е използвана неправомерно. Разбира се, горният текст веднага прави всички свободни програми за гледане на DVD/Blu-ray незаконни, защото те позволяват заобикаляне на ЕТМ/DRM.
    Същото важи и за “чипосването” на XBox, PlayStation, и разните други заключени у-ва (телефони, таблети и компютри).

  15. Разбира се, че не ;).

  16. Григор, според мен грешиш за т. “k” и “l”. Позовавам се на българския текст, който е еднакво валиден с всеки друг и единственият, имащ смисъл за България:

    В точка “k” се говори за стоки (goods): затова и я подминах, без да ми хрумне дори, че може да има приложение към интернет, когато четох договора. Сега продължавам да смятам същото. Стоките са материални блага, една статия не е. Евентуално, ако статията е във вестник, той самият ще е стока и би могъл да попадне в хипотезата по тази точка, но статия в интернет? Не мисля.

    Отделно, в текста не се говори за “страна-потребител”, а за страна, в която е заведено съдебно производство. Позабравил съм международното частно право, но – доколкото помня – принципът е спазен – правото на страната, в която те съдят е релевантно за делото (затова, ако саудитска компания заведе дело срещу твоята в СГС няма как да претендира да се прилагат нормите на шериата).

    За точка “i”: носителят на правата всъщност не се дефинира изрично там. Точният текст е: „носител на правата“ включва (на английски includes) федерации или асоциации, които имат необходимата правоспособност, за да предявяват права върху интелектуална собственост. Не мога да кажа на прима виста защо при дефиницията на “лице” се използва думата “означава” (на английски means), а тук “включва”, но всеки добър адвокат може да те изкара ищец по дело за авторски права на база на това точно, че определението не е изрично – според мен :).

    (Така де, можеше, ако ACTA беше закон. Но понеже не е, ти спокойно можеш да си се позовеш на Закона за авторското право и сродните му права.)

  17. Иван says:

    “Позовавам се на българския текст, който е еднакво валиден с всеки друг и единственият, имащ смисъл за България”

    ========
    ЧЛЕН 44
    Текстове на споразумението

    Настоящото споразумение се подписва в един единствен екземпляр на английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.
    ========

    Българския текст можем да си го коригираме по всяко време.

  18. Иван, моя грешка, извинявам се. Бях останал с явно невярното впечатление, че ACTA вече е публикуван в Официалния вестник на ЕС.

    Да пренебрегнем това. Аз цитирах и английските термини по-горе. Нека не използваме българския текст – как би се променило тълкуването на точки “k” и “i” според теб, би ли се променило изобщо или само си чешем езика? ;)

  19. Eneya says:

    Само да попитам защо се подхожда сякаш невероятно нараняващи и ограничаващи свободата на словото и напълно противоречащия на здравия разум практики не са се приемали и прилагали в човешката история, че с така отворени обятия се подхожда и с толкова малко критична мисъл?

    Съгласна съм, че интелектуалната собственост и прочие трябва да бъдат защитени, но не и по този начин, просто не. Параноя, мнителност, не знам, може да съм ги прихванала от образованието ми, което включва запознаване с историята и типовете грешки, които се повтарят, но като изключим, че има сериозни разлики в различните версии на споразумението и изясняването на сложни детайли и даване на допълнителна информация по темата, аз все още не съм разубедена от мнението си за това споразумение.

  20. Не съм казвал, че трябва да бъдеш. Аз критикувам някои слабости в аргументацията на противниците на споразумението – слабости, според мен, разбира се – никъде не съм заявявал, че смятам самото споразумение за манна небесна.

    В тази връзка новата тема на Григор е много обоснована и ще си позволя да се посъветвам с един-двама адвокати, преди да си изградя по-окончателно мнение, а, ако се окаже, че съм сбъркал с нещо от написаното тук, ше го научиш скоропостижно, ок? ;)

    Впрочем моето образование е международни отношения, което включва запознаване и с историята и с нормите и практиката на международното право. А като се има предвид всичко, писано в E-lect, да ме обвиняваш точно мен в липса на критичност е меко казано странно.

  21. Иван Гелов says:

    Срещу фалшифицирането съм, но в раздел V ACTA пряко погазва основни човешки ценности. За израза в горната статия “…- познай!…” само ще цитирам ACTA-термините “технологични мерки” и “информация за режима на правата” и тяхното заобикаляне – категорично посочват, че “нещо”, което се опитва да заобикаля горните два термина, се криминализира – такива джаджи или софтуер се обявяват за заобикалящи ACTA-термините средство, т.е. незаконни.
    Ред е да опиша основното разминаване между ACTA и човешките ценности.
    За да е възможно идентифициране на абоната, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършване на нарушението, ACTA заставя доставчиците на онлайн услуги да записват интернет трафика. Целта е ясна – борба срещу нарушенията, извършвани в цифрова среда – повечето са съгласни или нямат претенции. Постигането и коства – криминализиране на интернет трафика – масово недоволство или неразбиране на случващото се.
    Човекът е комуникативно същество, а интернет се превърна в най-бързо развиващото се средство за комуникация. Трафикът съдържа различни лични, бизнес или банкови данни – сама по себе си мисълта, че всички данни ще останат записани за последващ анализ, е най-малко стряскаща. Ще добавя, че ACTA изисква анализът на записаните данни да са достатъчно доказателство за излъчване на нарушение.
    Откъде накъде ще се записват и анализират лични данни? Откъде накъде ще се узакони повсеместен шпионаж? Откъде накъде собственикът на абоната ще е отговорен за генерирането на криминализиран трафик през неговия хост?
    Няколко примера: лесно осъществимо е направата на програма-вирус, която да свали през ваша онлайн услуга незаконен файл; едно дете лесно може да бъде примамено да осъществи незаконен онлайн трансфер.
    С какво и как ACTA ограничава носителите на правата в цифрова среда? Нищо конкретно не се посочва в документа. В интернет трябва да се предлагат само надежно защитени продукти, придружени със съответен сертификат за защита – за лесно преодолима защита, не може да се излъчи нарушение. За продукти без защита – предлагане само през техен портал и отговорността за опазването пада изцяло върху собственика на портала.
    За криминализирането на интернет трафика – абсолютно недопустимо! Първо – интернет трафика непрекъснато ще нараста. Второ – абонатът няма как да знае какво преминава през неговия хост – много технологии на операционните системи са патентовани, те са прозрачни за крайния потребител на услугата – потребителят не може да е отговорен за съдържание, което не познава.
    За следенето на интернет трафика – трябва да се следи само това, което е предмет на авторско право и нищо повече. Това може да стане по няколко начина: всеки продукт на авторско право да се сдобие с уникален код, притежателите на права да снабдят доставчиците с устройство, което разпознава кодът в потока от данни; собствениците на операционни системи да разработят технология, разпознаваща продуктите, защитени с авторско право – по този начин ще се предотврати случайно нарушение на авторските права.
    ACTA не трябва да се приема в този незвършен вид: необходима е добра воля и много работа за постигането на работещо споразумение. Много лесно и лековато е криминализирането на интернет трафика, много по-трудно и проява на добър вкус е предотвратяването на онлайн нарушенията. Трябва да се работи в тази насока.

  22. Разсъжденията ти по принцип са много интересни безспорно. Все пак, ако се върнем към ACTA, би ли посочил кой текст точно криминализира… ? И кой текст конкретно кои основни човешки ценности погазва?

    Иначе, аз съм много съгласен, че чл. 27 е най-малкото спорен и ще е хубаво да имаме резерви към него, ако договорът изобщо бъде приет (което също ми изглежда спорно предвид обществената реакция ;)).

  23. Иван Гелов says:

    Разминаването започва от чл. 27, точка 1: “…срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда…”. Приемането и прилагането й, непринудено ще доведе до необходимостта от пресяване на интернет трафика. Това означава, чрез закон, онлайн доставчиците да се заставят да записват преминаващия през тях поток от данни с цел последващ анализ. Казвам “непринудено”, защото практиката показва, че при прилагането на чл. 27, т.1 ще се подходи по инерция: много по-лесно ще е едно пресяване на трафика и много по-трудно ще е прокарването на нова радикална промяна във формата на електронния вид на отделна интелектуална собственост, която би предотвратила евентуална пиратска намеса. Тук се получава парадокс: нискокачестения защитен продукт е лесно достъпен и затова масово консумиран; висококачестения защитен продукт е трудно достъпен и съответно е с нисък процент на консумация. Големите компании искат защита на интелектуалната собственост, а масово използват нискокачествена защита в предлаганите от тях продукти – ясно защо, да привлекат възможно най-голям брой клиенти. ACTA застава на страната на големите компании като пропуска точки, задължаващи носителите на правата да защитават своите продукти с висококачествени защити, придружени със сертификат за надежност на използваната защита. Законово ощетени ще останат потребителите на онлайн услуги: тяхната лична, бизнес и банкова кореспонденция ще бъде записвана. Опасността от изтичане на записани данни ще стане неприемливо висока.

    Абослютно непримлив е текстът в чл. 27, т. 4 “идентифициране на абонат”. Прави се безкомпромисен паралел с оста “генериран трафик”, “абонат”, “нарушител”. Една съвременна операционна система не може да гарантира генериране на трафик, който да зависи само и единствено от потребителя. ACTA не се интересува от тази техническа подробност и директно заставя абоната да е отговорен за генерирания трафик: за ACTA са незначителни фактите, че съществуат опасни програми-вируси или безжични мрежи, през които може да се проникне и да се генерира незаконен трафик. За ACTA единствено е от значение, че някой трябва да плати и това е абонатът. И така, от проблеми, наследени от зората на изчислителната техника, потърпевши излизат само и единствено абонатите на платена услуга. Докато не се решат тези проблеми, ACTA не трябва да поставя равенство между “абонат” и “нарушител”.

  24. Разсъжденията ти са отвъд нивото нивото на моята компетенция. Аз не виждам нещо такова в чл. 27, 1 и 4 (въпреки че е ясно, че чл. 27, ал. 4 е спорен – вече писах за това), така че ще ми е интересно да поискам и трето мнение. 

    Благодаря на всеки, който повдига нивото на този (и всеки друг) разговор отвъд нивото на поредната махленска истерия ;).

Коментирай