- e-lect.net - http://e-lect.net -

ACTA – правна защита

Posted By Юри Иванов On 02/02/2012 @ 3:18 pm In Най-важното,Общество | 22 Comments

Тази статия е посветена на най-нелепия момент в истерията ACTA [1]: а той е твърдението, че споразумението е подписано тайно и това поставя българското общество пред свършен факт, заробвайки го веднъж и завинаги, без право на глас или обжалване. За целите на спора съм готов да приема, че ACTA е мракобесното споразумение, за каквото се смята масово, а не само спорен международен договор, който съвсем малко изменя режима на ТРИПС, каквото е моето мнение към момента. Нека да приемем и че споразумението наистина е подписано тайно. Пита се: и какво следва от това?

Отговорът е: нищо

[2]Разбираш ли, за да предизвика правни последици един международен договор, не е достатъчно просто да бъде подписан. Той трябва и да бъде ратифициран, след което документът за тази ратификация да се предаде на депозитаря и накрая да премине определен период от време, предвиден в договора. Ратифицирането на ACTA ще се извърши в Народното събрание, както ясно е отбелязано в чл. 85, ал. 1 от Конституцията на България [3](нещо повече, парламентът може да денонсира договора по всяко време по силата на същия член).

Законът за ратификацията се приема на две гласувания при присъстващи поне половината депутати и гласували „за” поне половината от тях. Дебатите по правило са явни. Така че на кого му пука как точно е подписан договорът, след като той така или иначе ще бъде обсъден пред цялото общество? И втори въпрос с повишена трудност: какъв е смисълът да подписваш тайно договор, който след това ще се наложи да разкриеш, ако искаш въобще да влезе в сила?

След като помислиш над това, можем да поговорим за другите средства за защита на правата ни, които са предвидени в Конституцията. Първото от тях е възможността Конституционният съд да се произнесе за съответствието на ACTA с основния закон преди ратификацията, ако бъде сезиран (чл. 149 и чл. 150). Ако КС реши, че договорът е в противоречие с Конституцията, той няма как да влезе в сила, без 1. да се формулират резерви или направо да бъде предоговорен; или 2. да се промени самата Конституция.

Като стана дума за резерви, международното право позволява на всяка държава да обяви такива преди да ратифицира дадено споразумение.

Но нека предложим, че България не го направи, приеме „мракобесната” ACTA и тя стане част от вътрешното право на страната по силата на чл. 5, ал. 4 от основния закон (който е обект на постоянно цитиране в последно време). Ще отнеме ли ACTA някои от гражданските ни свободи. Не, естествено! Защо? Ами много просто: в същия чл. 5 има още алинеи, които истериците някак все забравят. Например в ал. 1 се казва, че Конституцията е основен закон, на който никакъв друг нормативен акт не може да противоречи, а ал. 2 допълва, че нейните разпоредби имат непосредствено действие.

С други думи: записано ли е дадено наше право в Конституцията, ACTA няма начин да го пипне.

С това защитата ни, обаче, не се изчерпва. В България има и съдебна власт, представлявана в частност от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, които имат правото да спрат всяко дело при установено несъответствие между закон и Конституция. А – както се казваше в една реклама – дори това не е всичко: съществува, разбира се, и Европейският съд за правата на човека, който живее, за да ни пази от разни мракобесници.

Но най-важната причина аз ни най-малко да не се страхувам от ACTA е, че на практика почти всичко в този договор повтаря вече съществуващи документи. Ако те бяха толкова опасни, досега отдавна щяхме да сме го разбрали, нали?


Article printed from e-lect.net: http://e-lect.net

URL to article: http://e-lect.net/?p=4724

URLs in this post:

[1] истерията ACTA: http://e-lect.net/?p=4647

[2] Image: http://e-lect.net/wp-content/uploads/2012/02/Constitution.jpeg

[3] Конституцията на България : http://parliament.bg/bg/const

[4] Image: http://www.facebook.com/share.php?u=http://e-lect.net/?p=4724

Copyright © 2010 e-lect.net. All rights reserved.