This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Не всички цивилизации са равни

Има два начина да разсъждаваш за човека. Според привържениците на първия от тях (които по традиция се ситуират в дясно) всеки човек е ценен сам по себе си – а най-ценни са животът му и правото да се разпорежда с него така, както желае. Обратно, за много други хора индивидът няма никаква стойност – обществото е важно – така че не е проблем той да бъде пожертван в името на каквато щеш абстрактна кауза.

Вярата в ценността на отделната личност е признак за нормалност. Но тя не може да бъде изповядвана, без да влече последици. Ако смяташ, че човекът е важен, ако си готов да отстояваш свободата му да се разпорежда със себе си, за теб е повече от нормално да презираш всички онези общества, които потискат човешките права. В твоята собствена система от ценности те стоят по-ниско от обществата, приели защитата на индивида от произвол за фундаментален принцип.

Ако вярваш, че човекът няма никаква стойност, обаче, подобно ценностно разделение веднага отпада. Всяко общество е равно на всяко друго и никой няма правото да съди варварските практики по света, причинили и продължаващи да причиняват огромни страдания.

Наскоро един френски министър подкрепи човешката ценност, заклеймявайки тези, които я погазват:

Не всички цивилизации са равни. Според нас тези, които защитават човечеството, са по-напреднали от тези, които го отричат. Тези, които защитават свободата, равенството и братството, за нас са по-висши от тези, които приемат тиранията, подчиняването на жените и социалната и етническата омраза.

Изказването на Клод Геан предизвика политическа буря в редовете на всякакви социалисти и зелени, които го нарекоха „расистко и ксенофобско” и „изостанало с три века”. Те, както винаги, изкривяват смисъла на думите. Ако вярата в свободата, равенството и братството и отричането тиранията и омразата са израз на расизъм и ксенофобия, то всеки нормален човек по света попада в този списък. Естествено, лесно е да излезеш оттам – логично това става като се отречеш от ценностите си и подкрепиш деспотизма.

Пиша това, защото и покрай ACTA, и в много други случаи напоследък, социалистите във всичките им червени и зелени разновидности упорито се опитват да ни излъжат, че са на страната на обикновения човек. Да, същият този човек, чиято свобода много отдавна е подкопана от тяхната политическа коректност, техния мултикултурализъм, техните данъци и субсидии и тяхната огромна и корумпирана държава.

Мизантропията на тези хора е видима, стига да обръщаш внимание на смисъла, който влагат в красивите си думи. Затова и те все така ще продължават с едната ръка бавно да ни отнемат свободата, докато другата сочи към поредната безсмислена кауза за залъгване на вниманието.

Коментирай