This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За кучетата и хората

В последната седмица темата за бездомните кучета отново влезе в общественото полезрение. Това се случи, след като 87-годишният професор Ботьо Тачков изгуби лявото си стъпало и едва не се прости с живота си при нападение на глутница кастрирани животни в столицата. Случаят с него – колкото и ужасен да е – всъщност е един от малкото такива, на които се дава гласност – иначе проблемите с бездомните кучета са едва ли не ежедневни.

Този случай е показателен и за това, че стратегията на общинска фирма „Екоравновесие” за овладяване на проблема, за която всяка година се харчат огромни суми, просто не работи. Обществена тайна е, че от 2006 г. насам, когато столичното предприятие се закани скоропостижно да се справи с проблема, броят на бездомните кучета всъщност е нараснал, крайните срокове се изместват все по-далеч в бъдещето, парите на данъкоплатците изчезват яко дим, а проблемът попада в новините от ден до пладне покрай поредната убита или осакатена жертва. Още по-важно е, че професор Тачков беше нападнат от кастрирани животни, до които явно не е достигнала информацията, че трябва да се държат хрисимо в резултат на процедурата.

Лично за мен забележително допълнение към казаното по-горе представлява фактът, признат на сайта на „Екоравновесие”, че стратегията с масовото кастриране се прилага в такива развити държави като Русия, Румъния, Македония, Гърция, Турция и – за разнообразие – Италия, но, по всичко личи,  не е особено популярна на запад от тях. Там местните варвари излавят бездомните кучета и, ако те не бъдат осиновени в срок, просто ги евтаназират.

Звучи нехуманно, нали? Да и за това си има причина: животните не са хора и ние не им дължим отношение като към такива. Нещо повече, всеки един човешки живот е несравнимо по-важен от всеки кучешки, така че, ако въпросът е за кого да се погрижим, отговорът е очевиден. Впрочем и най-големите любители на животните признават това, когато – да речем – се налага да се преборим с епидемия от плъхове. Странно, но къде са защитниците на техните права и защо тях не ги кастрираме?

Алберт Айнщайн определя лудостта като „да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати”. „Екоравновесие” прилага дълбоко хуманната си стратегия от шест години, а в следствие броят на бездомните кучета все нараства. Дали от здрав разум смятаме, че ще намалим популацията им с 95 процента до 2015 г., или са прави хората, които са на мнение, че тогава ще водим същия разговор, крайният срок ще отиде някъде към 2020, а невинните жертви ще продължат да умират?

7 Comments

  1. Андрей Цолев says:

    Тъпа статия… или много се обичат кучетата по улиците, или евтаназия… То по тази логика да хвана и да трепя наред тъпите селяндури по пътищата които рискуват живота ми постоянно!? Не обичам празните приказки и крайностите… А доколкото за фразата “всеки един човешки живот е несравнимо по-важен от всеки кучешки” – ми не, не е!

  2. Какво да ти кажа – тъп коментар! Всеки човешки живот определено е по-важен от всеки кучешки и, ако не го осъзнаваш, имаш огромен проблем. Иначе, няма и такова нещо като “по тази логика…”, но при това ниво на правопис едва ли мога да очаквам друго!

  3. Андрей Цолев says:

    Специално за Г-н Иванов и автора на статията. Tова е обективно представена информация от първа ръка, от хората които правят нещо, за да се подобрят нещата. Нищо лично, просто фактология горе липсва. Ако искаш да изразиш лично мнение, препоръчвам да ползваш социалните мрежи – това им е целта :).

    П.С: Не претендирам за перфектен правопис, не аз пиша статии ;).

  4. Статията не е лоша всъщност, но не виждам фактологията. Факт е, че след шест години програма за кастрация броят на бездомните кучета е много по-голям. Това, ако е успех…

  5. В интерес на истината на запад проблемите с уличните кучета не са по-малко, дори може да са и по-големи. В Сан антонио, САЩ например, град с население от 1,3 милиона, съпоставим със София има 150 000 улични кучета и 3000 на година пострадали от тях.

  6. Eli says:

    Тъпа статия… или много се обичат кучетата по улиците, или евтаназия… То по тази логика да хвана и да трепя наред тъпите селяндури по пътищата които рискуват живота ми постоянно!? Не обичам празните приказки и крайностите… А доколкото за фразата “всеки един човешки живот е несравнимо по-важен от всеки кучешки” – ми не, не е!”  

    Г-н Цолев, статията не е тъпа. И мисля, че сравнението с правата на плъховете е много удачно. Защо не казвате нищо за това? Извинете, но аз имам малко дете. Онзи ден бяхме на детската площадка зад блока ни. Бях му купила баничка. Синът ми се разхождаше с баничката, когато към него тръгнаха три кучета, едното по-високо и от него. Добре, че реагирах на време, взех си детето и си тръгнахме. Питам ви, редно ли е да си тръгвам от детската площадка, заради кучетата? Редно ли е в града, а не в гората (където е естественото местообитание на животните) да се страхувам от нападение от животни, и то над детето? Редно ли е да ме е страх да го оставя да си играе в пясъчника, защото не знам колко кучета и котки са го препикали през нощта? Извинете, но ако ме нападне диво животно в гората, ще се съглася, че вината не е на хората и институциите отговорни за това. Обаче в града!? И е прав министърът, че кучетата не падат от небето! Всички, които хранят кучета и не носят отговорност за тях са виновни. Да не говоря за това, че е много по-хуманно тези животни да се евтанизират. Вие виждали ли сте крастави кучета, кучета с огромни тумори, осакатени от коли или битки в глутниците, гладни кучета? Това хуманно ли е? 

  7. Eli says:

    Така, докато си мислех по въпроса, ми се прииска да напиша и още нещо по отношение на това, че не всеки човешки живот бил по-ценен от кучешкия. Г-н Цолев и всички вие, които мислите по този извратен начин, вие да не сте кучета? Я убедете която и да е майка да хвърли детето си на кучетата, за да ги нахрани, примерно, за да не умрат от глад, защото техния живот бил ценен! Я убедете която и да е кучка, че животът на нейните кученца не е по-ценен от това на вашето дете. Ми не става. Всеки вид, счита живота на собствените си деца за по-ценен от този на който и да било друг вид. И това е най-нормалното нещо на света, за да могат да се съхраняват видовете. А вие, що за ненормално и извратено мислене се опитвате да ни вмените? И то за помиярите! Разбирам да е за някой застрашен вид, който е важен за биоразнообразието, екосистемите и природата като цяло. Обаче за уличните кучета, които нападат родителите и децата ни и нас, ееее не! Вземете се осъзнайте! 

Коментирай