This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Лекува, не лекува

Повод за този материал ми даде обвинението, че определението на ставащото все по-популярно в активистките среди лекарство антималигноцит в статията „Речник на начинаещия активист и патриот“ поставя под въпрос моята „информираност“. Аз, разбира се, не мога да отрека, че нито съм лекар, нито се интересувах особено от откритието на доктор Продан Христов. Речникът беше насочен към активисткия плам, а не към лекарството като такова. С него ще се занимая тук.

От сайта на Сдружение „Антималигноцит“ става ясно, че едноименното лекарство (известно още с клиничното си наименование CH-23) е създадено за нещо като шест месеца от Продан Иванов Христов – недоучил студент по медицина и специалист по биохимия. От друг източник – на който ще се спра подробно малко по-надолу – научаваме, че откритието е направено през 1959 г. и проучвано в Университетската клиника в Грац. То нашумява още през далечната 1967 г. При все това до ден днешен антималигноцитът не е регистриран никъде. А целта на застъпниците му, се казва още на първия цитиран сайт, е да се борят за неговата регистрация в България и за правото на избор на всички хора, заболели от рак.

Дотук нищо лошо. Нека видим какво представлява самото лекарство! Отново възползвайки се от неоценимата помощ на страницата на неговото сдружение, разбрах, че антималигноцитът е направен от две билки – Див божур и Овча опашка. От тях е изолирана субстанция, която „действа избирателно върху раковата клетка, без да уврежда здравата“. Сам по себе си лекът е 100% нетоксичен, като на практика единственият му проблем е, че не може да се комбинира с химио- и лъчетерапия. Според неговия откривател, той би дал резултат при лечение на СПИН, тъй като последното заболяване е един вид рак на имунната система.

За да затвърдя познанията ти по темата, не мога да пропусна да спомена, че антималигноцитът се радва на широка „обществена” подкрепа, както може да стане ясно от Facebook групата „Да защитим българското лекарство срещу рак – антималигноцит” (в която към момента на написване на тази статия има 82 074 участници). Същото се отнася за неговия откривател. Това знаем от групата „В подкрепа на Продан Христов – българинът, който откри лек срещу рака” (с 56 341 участници). Именно от социалната мрежа става ясно, че в закъснял пристъп на патриотизъм господин Христов предлага откритието си на България през 1992 г., когато прави опит за регистрацията му в ИАЛ.

(Дребна подробност е, че въпросната Изпълнителна агенция по лекарствата тогава още не съществува, тъй като е създадена чак в последната година от хилядолетието…  но, предполагам, че става дума за някой нейн предшественик.)

Дори официалната история

на антималигноцита, поднесена в този ѝ съкратен вид, ме кара да си задавам много въпроси. Няма да те занимавам подробно с мнението на познати, работещи в областта на медицината, че е силно съмнителна възможността да се създаде единно лекарство за всички разновидности на рака, тъй като тази статия цели да се опре на източници, които можеш да провериш. Нито ще се спирам нашироко на твърде забавното твърдение, че СПИН-ът е рак на имунната система.

Даже няма да коментирам разпространеното в интернет становище на главния прокурор Борис Велчев, че „в продължение на няколко години този продукт неоснователно се внася, разпространява и продава незаконно, макар че не е разрешен нито в България, нито в която и да е друга страна”. При все че правната страна на проблема сама по себе си е интересна, това, от което се интересувам в настоящата статия, е лечебната сила на антималигноцита.

Без да претендирам за изчерпателност, последната може да бъде проверена или в проучвания, които са публикувани в медицинските журнали, или (ако приемем за основателно недоверието на Продан Христов към тях) на базата на изчерпателна, документирана и доказуема статистика.

Какво казва медицината,

беше първият въпрос, който си зададох, когато се заинтересувах от антималигноцита. Неговият отговор, както показаха търсенията ми, е „нищо добро”. На практика в интернет може да бъда открит само един сериозен текст, посветен на лекарството на доктор Христов и той носи многозначителното заглавие „Unproven Methods of Cancer Treatment” („Недоказани методи за лечение на рак”). Още в началото на тази статия, публикувана между другото през далечната 1968 г., се твърди, че „след внимателно проучване на литературата и другата достъпна информация Американското общество за борба с рака не откри доказателства, че лекуването със CH-23 води до осезаем положителен резултат”. Следват примери за различни изследвания, както и допълнителни данни за защитниците и противниците на антималигноцита, на които няма да се спирам, за да не отежнявам и без това дългия материал, но които можеш да прочетеш, ако последваш горния линк.

В случай че не се оправяш с английския, полезна база за размишления може да ти даде цитираната от агенция Блиц статия на вестник „Доктор”, която има още по категоричното заглавие „Самозванец лекува с божур и овча опашка”. От нея става ясно, че Продан Христов по всяка вероятност няма лаборатория, в която да произвежда лека си (или, ако има, я пази в пълна тайна, защото никой не я е виждал). Освен това научаваме, че цената на антималигноцита се измерва в 8 (в друг случай и през дистрибутор 12) хиляди лева. Както и, че на апела на изданието за повече информация от някой, който е излекуван с помощта на лекарството, не е отговорил никой.

Доктор Христов, естествено, има готов отговор за липсата на независими проучвания, посветени на откритието му. В пространното си интервю, качено на неколкократно споменатия сайт на Сдружение „Антималигноцит”, той неведнъж обвинява различни лекари и институции, че са скрили информацията за него и на няколко места дава израз на страха си лекарството да не му бъде окраднато в случай че го предостави за изследване.

Така че на мен не ми остава друг избор, освен да продължа търсенето си, обръщайки се към

Статистиката,

която, дори представена от сдружението, би могла – при положение, че е коректно направена – да подкрепи каузата на доктор Христов. Тук му е мястото да вметна, че не е статистика твърдението, че антималигноцитът е показал до 70% лечимост. То е гола фраза, ако не бъде подрепено по някакъв начин. За такава подкрепа можем да сметнем списъка с излекуваните, благодарение на лекарството, български граждани. За съжаление, в него са изброени едва 38 имена, а това просто не е статистически релевантен брой.

Без коментар ще оставя оправданието на Сдружение „Антималигноцит” за въпросния списък, в което се обяснява, че само единици от десетките излекували се предоставят информация за това, докато всички останали са егоисти, на които не им пука за другите.

С което приключвам със статистиката и с разследването на темата като цяло.

(При все липсата на медицинска и статистическа подкрепа за лечебната сила на откритието на Продан Христов, обаче, един популярен аргумент, с който се сблъсквам все по-често в последно време, е наличието на т.нар. плацебо ефект. Най-краткия контрааргумент в случая е цената. Не е нормално да даваме по осем бона за нещо, което може и да помогне, стига упорито да вярваме (но е възможно и нищо да не направи), не мислиш ли?)

Впрочем, въпреки че съм критично настроен, не мога категорично да твърдя, че антималигноцитът не помага на заболелите от рак. Тук само показвам, че не съм открил доказателства за това. Един сигурен начин да бъда оборен (ведно с всички останали съмняващи се) е доктор Христов да се съгласи лекарството му да бъде подложено на независима проверка, каквато – доколкото съм наясно – е медицинската практика. Докато това не стане, за мен той ще продължи да бъде просто поредният измамник.

7 Comments

  1. Красимира says:

    Сестра ми се беше доверила на д-р Атанасов – клиника “Авицена” Добрич (вече закрита покрай “лекуването” с антималигноцит) именно поради реклама в споменатия в-к “Доктор” през 2002 година. С големи мъки се свърза с д-р Христов, изпрати 400 евро и получи 10 пеницилинови опаковки с “лекарството”. Естествено не помогна. В клиниката престоя 7 дни и я върнаха като труп – с повръщане, не се хранеше и за 1 месец си отиде. Така, че не вярвайте. Ако това лекарство помагаше нямаше да си отидат хора от ранга на Раиса Горбачова и т.н. Ракът не се лекува. Той просто се побеждава ако е в начален стадий. Пиша ви това, защото съм го преживяла – и аз съм онкоболна, но хирургическата намеса беше навременна и вече 8 години съм без рецидив. Ракът е съдба и борба.

  2. desislava says:

    Майка ми също се разболя от рак на стомаха през 2008 г. с разсейки в лимфните възли – 15 на брой. Дадоха й макс. 6 месеца живот. Лекарите казаха, че “няма смисъл, жената си отива, за какво да я мъчим”. Единственият ни шанс беше “Антималигноцит”. Набавихме го много трудно, майка пи от него в продължение на 7-8 месеца – 600 дози. Днес е жива и здрава, слава на Бога. Ходихме на прегледи всеки месец и няма следа от рака и разсейките по лимфите. Когато се разболя, ние я излъгахме, че има голяма язва на стомаха, не намерих сили да й кажа, че умира, до ден днешен тя не знае, че е болна от рак, така че не вярвам в обясненията за “плацебо ефект”. Крайно време е това лекартство да се регистрира и да се даде шанс на онкоболните да се измъкнат от лапите на тази кошмарна болест. Пожелавам на болните от рак и техните близки да имат късмета, който имаше нашето семейство. Колко “законни” лекарства има, които са с безброй странични ефекти, но са в аптеките и ние всички ги купуваме??? Нима от химиотерапията не умират хора? Умират – много повече отколкото оживяват! Но това е многомилярден бизнес – РАКЪТ Е БИЗНЕС В ЦЕЛИЯ СВЯТ – ТОЙ НЕ Е БОЛЕСТ. Затова такива като ХРИСТОВ са оплювани и гонени цял живот. Това е моето мнение след като семейството ни премина и оцеля от този АД.

  3. Моля те, пиши на кирилица! Дори прочитането на коментара ти беше трудно, какво остава да го направя разбираем.

  4. Павел Марчев says:

    Не знам как да опиша “усилията” на здравното министерство и цялата купчина политици, занимаващи се, може би сериозно, с това да не бъде регистрирано лекарството против тумор на д-р. Продан Христов. И нищо чудно, в България интересите на фармацевтични предприятия, свързани със здравното министерство или някое високопоставено лице в политиката, винаги са имали превез върху дилемата – дали пациентът има правото да бъде излекуван или пак някоя фирма да си продаде лекарствата. С две думи сме си чисто и просто опитни зайчета, а на лечението, особено на по-сложни ракови и др. заболявания майната им. Пиша всичко това, защото самия аз претърпях две мозъчни операции в началото на 90-те години и връщайки се назад благодаря, че никой още не бе измислил здравната каса. Може би тя е основният проблем на българското здравеопазване. Тъжно е това, което написах и вместо да има инициатива антитуморното лекарство на Продан Христов да бъде поредното българско откритие то се превръща в пречка за фармацевтичният бизнес. Всичко е дотам сиво и тъмно в нашата родна България, та май по добре да сме си болни, че иначе откъде ще процъфтяват компании като “Фармахим”, “Софарма” и капиталите на политиците ни в концерни като Bayer и други.

  5. Ana Gabrova says:

    Добър ден, бихте ли ме информирали къде мога да намеря този антималигноцит? Моята майка е болна от рак на дебелото черво с разсейка в черния дроб. Много ви благодаря!

  6. Много съжалявам за болестта на майка ти. Искрено се надявам тя да се излекува и ще се моля за нея с цялото си сърце. Но аз не знам от къде можеш да намериш антималигноцит и не съм убеден, че това лекарство би било от полза – не вярвам, че то работи наистина. Късмет все пак, дано към каквото и лечение да прибегнете, то да бъде успешно!

  7. Мaрия says:

    Отговaрям нa коментaрa нa Desislava: Мaйкa ти се е излекувaлa не от Antimalignocyt, a от фaктa че не е знaелa,че е болнa от рaк, зaщото тогaвa щеше дa се отчaя и мислите ѝ ще я убият, имa един единствен нaчин дa се пребори човек с рaкa и той в глaвaтa му, не случaйно хорa решени нa всякa ценa дa живеят се излекувaт, a други не, въпреки еднaквото лечение и хорa без проведенa химиотерaпия, се излекувaт с aлтернaтивни методи, гъби, билки и т.н., зaщото те имaт нaй-силното лекaрство ВЯРAТA И ЖЕЛAНИЕТО ЗA ЖИВОТ!!! Жaлко, че моятa мaйкa го нямa товa лекaрство, но се нaдявaм,че ще успея дa я нaкaрaм дa го рaзбере.

Коментирай