This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Spirit of Burgas – E-lect/Mika Remix

Три дни след края на най-голямото музикално събитие у нас през годината все още не мога да се разделя с музиката в главата си. Ако си чел ежедневните ни репортажи в Мика, знаеш колко много се възхищавам на направеното от организаторите на Spirit of Burgas (особено на фона на… така де, всички останали фестивали, на които бяхме свидетели през това лято). Ако не си, да не тръгнеш точно сега да го правиш! Надолу ще прочетеш горе-долу същото, но с повече (тъпи) лафове.

Да кажеш за някое музикално събитие, че е добре проведено, е обезценено хвалебствие в България – тук под това все по-често разбираме, че то най-малкото се е случило в рамките на същата седмица, за която е обявено, включва повече от половината групи, изтипосани на рекламните материали, и като специален бонус организаторите му поне привидно демонстрират уважението си към ония баламурници, на които са успели да шитнат билети.

По тази скала Spirit of Burgas си беше направо перфектен. За нашите братя по разум, които сега са паркирали летящата чиния, фестивалът се проведе между 3 и 5 август в част от Морската градина и плажовете на Бургас и включваше Busta Rhymes, Armin Van Buuren, Sum 41, The Prodigy, Mark Knight и Korn плюс още трийсетина родни и чужди банди (по-интересните измежду които – поне за мен – бяха Maze, Силует, Tinie Tempah, Светльо & The Legends, Kozza Mostra, Джанго Зе, Ъпсурт, Sensor, Оги 23, Контрол, Gentleman & The Evolution, Q-check и Сърмата Хари, DRS и Нокаут, Mango Duende и Odd Crew).

Този път Spirit of Burgas се ширеше на цели шест сцени (една за караоке – Beck’stage – на която и през трите дни с публиката се забавляваха моите приятели от Maze, една за рок и хардкор – Jack Daniel’s Rock Arena, Freestyle На тъмно Stage, на която пък вървеше хип-хоп, рага, реге, пънк и изобщо де що е жълта музика, Brazzo Brazzie с джаз и латино, Solar Dance Arena, на която към полунощ стартираха размазващите партита за феновете на електронния саунд, и, естествено, главната сцена, за която мога да кажа само хубави работи). Физически невъзможно бе човек да изслуша повече от ¼ от всичко, което се случваше наоколо, а дори това постижение включваше чести преходи, така че, предполагам, колкото хора е имало на феста, толкова напълно различни истории ще чуеш за него.

Моята е по-раздвижена от повечето от останалите, тъй като трудно ме свърта на едно място като знам, че на сто и петдесет метра от него има още нещо, което може да се окаже интересно. През първия ден, тя включва (малко повече) хип-хоп, рок, веселие На тъмно и транс, а любими ми бяха изпълненията на Силует на Jack Daniel’s Rock Arena и на Kozza Mostra на Freestyle На тъмно Stage. Слушам Силует от 2009 г. насам (мерси, Деси!) и според мен беше загуба за феновете, че толкова малко от тях успяха да се насладят не само на музиката на групата, но и на прекрасната ѝ басистка, която безапелационно печели приза за най-красива изпълнителка, качила се на сцена през трите дни на фестивала.

Kozza Mostra от своя страна ми бяха познати само по име, обаче, когато отидох да ги чуя, точно забиваха супер забавния си кавър на темата от Междузвездни войни и до края на вечерта в главата ми звучаха рими като Chewbaka, you’re motherfucker, but I love you.

От останалите изпълнители хванах малко от BG Hip Hop U.N.I.T.Y. и по-точно всичко от Дим да ме няма в изпълнение на Графа и Бобо (Печенката я нямаше) нататък, а също и малко повече Ms. Dynamite и Tinie Tempah – последният всъщност се казва Патрик Чукуеме Окогу или нещо такова и е страшно добър, но аз не го бях чувал досега и разпознах само Written in the Stars.

Кулминацията на вечерта трябваше да носи името на Busta Rhymes, обаче по някаква неясна причина рапърът излезе горе-долу по времето, в което хедлайнерите в другите два дни вече си събираха куфарите, и закъснението му поизнерви публиката (която си беше доста многобройна, макар и да не можеше да се сравнява с това, което щеше да се случи пред главната сцена на 4-и и 5-и). Иначе не може да се отрече, че Busta Rhymes се раздаде сериозно – още на второто парче и той, и колегата му Spliff Star бяха плувнали в пот, а и без съмнение имаха най-добрата интеракция с феновете от всички големи. Прочетох някъде, че диалозите, с които двамата въвеждаха всяка следваща песен, звучали фалшиво, и само ще кажа, че журналистът, написал тая глупост, нещо сериозно се е объркал (отделен е въпросът колко от хората пред сцената разбираха английски достатъчно добре, за да схванат всички майтапи).

За финал Busta Rhymes обеща, че ще се върне в България, а голяма част от публиката вкупом се отправи към Jack Daniel’s Rock Arena, където по това време забиваха Светльо & The Legends. Послушах малко и тях – на пристигане звучеше Боли ме гъза, последваха някаква гавра с Веско Маринов и доста от хитовите парчета от времето на Хиподил – и влязох на първото си транс парти от сигурно 4-5 години насам – с Armin Van Buuren на Solar Dance Arena. Ако не си бил там, няма да разбереш! На езика ми му липсват изразните средства да опише невероятното въздействие на комбинацията от електронна музика, светлина и танц, която ни беше поднесена. Останах на Armin Van Buuren около час и половина, преди да си намеря компанията и да затръгваме, обаче партито е продължило до сутринта за онези, на които са им останали сили.

Solar Dance Arena впрочем беше единственото място на целия Spirit of Burgas, където организацията напомняше, че сме в България. След като се редих 10 минути на единия вход се оказа, например, че журналистическия ми пас не бил достатъчен, за да вляза и трябвало да имам билет. What? (На другия вход охраната не беше чак толкова тъпа и се влизаше безпроблемно.) Освен това вътре бирата струваше 5 лева – при цена от 3 навсякъде другаде – и никой не си правеше труда да издава касови бележки.

Като казах бира, да не пропусна да похваля неземния кетъринг на фестивала. Предния път, като ходих на подобно събитие (летище София-юни-метъл), се налагаше да делим компанията – половината се реди в следващите 40 минути за храна, другата половина – за бира – и да поръчваме в големи количества, защото кой е луд да прекара целия фест по опашки. За три дни на Spirit of Burgas не чакахме повече от половин минута нито веднъж и всеки път успявахме да си намерим маса отстрани на Brazzo Brazzie сцената, където да похапнем под звуците на латино музика. Не знам как го правят! Но същото може да се каже и за останалите им колеги в страната, честно.

Оги 23, Sum 41 и Prodigy

бяха музикалният ми избор за ден втори от фестивала. Пичовете от Оги 23 забиваха на Freestyle На тъмно Stage, която по това време вече бях решил, че ми е любимото място наоколо, и общо-взето изкараха всичко, което очаквах да чуя от тях. Например: Окей и представи си ме така на брега на морето със бира във ръка и Няма да работя, ще си пека гъза на плаж, бирички студени – това е ръчния багаж… В същото време на рок сцената вечерта бе посветена на хардкор, който аз съзнателно пропуснах. Интервала между Оги 23 и Sum 41 прекарах предимно пред Beck’stage, където – както уточнихме – беше караокето с Maze. Кратка разбивка на песните, които бяха изпети (Дим да ме няма, Обичам на Поморианс, Колело, Bodies, One Step Closer), трябва да ти подскаже защо там беше толкова забавно.

Sum 41 са доста яки, но аз, за съжаление, не знаех достатъчно от песните им, за да им се насладя пълноценно (всъщност познатите ми бяха три – Still Waiting, Pieces и кавъра на We Will Rock You). Готина беше и идеята да качат фенове на сцената да купонясват с тях – май предимно с нея ще ги запомня.

Така или иначе вечерта премина под знака на Prodigy. Когато групата излезе на сцена (след нещо като рекордно кратките шест минути закъснение спрямо предвиденото в програмата), множеството, събрало се на плажа пред нея, караше струпването на съюзнически войски в Нормандия да изглежда като сбирка на класа, а тълпата все така продължаваше да приижда през цялото време, докато я гледах. Този концерт беше и единственият от големите, на който не успях да се наредя много напред – през повечето време бях позициониран около десния бар на разстояние, от което нещо се виждаше предимно на големия екран. Слушал съм Prodigy най-вече като малък и ги асоциирам преди всичко с No Good и Out of Space (те пък да вземат да не ги направят!), така че бях приятно изненадан от това колко техни парчета успявам да разпозная – като се почне от Breathe още в началото и продължиш с Firestarter малко по-късно, Vodoo People, Smack My Bitch Up, I Got the Poison и още две-три.

На пук на навременното начало, краят на изпълнението на бандата ми се стори леко невзрачен. На Prodigy като цяло им липсваше взаимодействието с публиката (като се изключи един момент, в който развяха българското знаме) и аз поне не разбрах, че ееей това прекъсване всъщност маркира завършека на концерта, тия парчета се водят част от биса, а точно сега всичко е приключило и е време да си ходим.

Приключих вечерта – както и много от останалите присъстващи – на Jack Daniel’s Rock Arena с Контрол, които сигурно не са повярвали на невероятния късмет да свирят пред толкова многолюдна публика. Изпълнението им, честно казано, не остави никакъв спомен у мен – не че беше лошо, просто не се отличаваше с кой знае какво. Известно време се чудех дали пак да не вляза на Solar Dance Arena, където бяха Mark Knight и Fedde Le Grand, но неприятният спомен за организацията от предния ден в крайна сметка ме отказа. Останах известно време на плажа с едни познати, които пък чакаха излизането на Skiller.

Korn

е име, заемащо особено място в личния ми свят. За първи път ги слушах на живо преди точно пет години на Family Values Tour в САЩ и този концерт (на който участваха и Evanescence, и още 5-6 други банди) до днес остава най-якото музикално събитие, на което съм присъствал – с правилната комбинация от музика, разходки зад сцена и най-прекрасното момиче на света (благодаря ти, където и да си!).

Затова Korn бяха основната причина изобщо да посетя Spirit of Burgas и затова мога да разкажа много малко за останалото, случило се на последния ден на фестивала. Все пак Gentleman & The Evolution ми направиха страхотно впечатление, въпреки че май бях единственият от вече многобройната публика, който не знаеше песните им. Gentleman напълно си заслужава прякора, музиката му е страшно положителна, факт е и че само той се сети за жертвите от атентата в Бургас, и на мен много ми се ще да вярвам, че ще се окаже прав и нормалността ще надделее над фанатизма. Освен това, той беше и изпълнителят, който не се уплаши да слезе сред феновете и да попее от плажа.

Останалото време преди излизането на Korn прекарах основно пред Freestyle На тъмно Stage, където забиваха Q-Check (мерси, Еми!), към които малко по-късно се присъедини Сърмата Хари. Лично за мен Роза, Лъчо и компания имат една песен и тя звучи така: Жега мори ме, но аз нея не, искам вече почивка да е, морето не чака, но аз него – да, искам вятър и пясък в моята коса, но и останалите им изпълнения си бяха супер (а и се оказа, че знам доста повече от тях, отколкото съм очаквал). След тях на сцената се качиха Ендо и Митака от DRS плюс приятели. Те пък успешно ни върнаха към времето, когато рагата тепърва прохождаше в България, Дим да ме няма беше на 7-8 години напред в бъдещето и Знак ми дай, например, бе толкова харесвана, колкото първите хитове на Шон Пол.

На път за Korn свихме през Brazzo Brazzie, а там свиреха Mango Duende, половината от които – оказа се – бяха от брас секцията на моите приятели от 7едем.

За Korn стигнахме толкова напред, колкото въобще беше възможно по това време на вечерта – малко зад първите редове в десния край на главната сцена горе-долу под десния екран. Концертът започна с нормалното 10-15 минутно закъснение и продължи малко над час и половина, като през това време получих всичко, което очаквах – достатъчно голям брой познати парчета, някои от големите хитове на групата – като Falling Away From Me и Freak on a Leash – по много от онази меланхолична агресия, с която сме свикнали да асоциираме групата, Джонатан Дейвис, свирещ на гайда, и, естествено, най-великият кавър на една от най-великите песни: Another Brick in the Wall. Концертът, както можеше да се очаква, завърши с Blind и тук за втори път в този текст съм безсилен даже приблизително да ти предам настроението на плажа. Ако си бил наоколо, знаеш! А, ако не си, по-добре да не ти казвам колко много си пропуснал.

Изкуството е любимото ми доказателство, че, макар да произхождаме от едноклетъчни, влечуги и маймуни, сме  на път да се превърнем в ангели. Въпреки това, може би най-важният сблъсък в света е между хората на насилието – тези, които организират партии, взривяват бомби и водят войни – и хората на изкуството, които са истинско олицетворение на свободния дух. В продължение на хилядолетия първите са печелили всеки сблъсък. При все всяко поражение, обаче, при все всички разрушени храмове и арестувани умове, вторите отново са тук, по-силни от всякога. И докато десетки хиляди хора са готови поне за няколко часа да загърбят различията си и да се оставят в ръцете на новите пророци, аз ще продължа да вярвам, че в крайна сметка победата ще бъде на тяхна страна.

Spirit of Burgas, това е за вас!

П.С: Снимките са от Facebook страницата на Spirit of Burgas via Mika.

2 Comments

  1. Кирил Илиев says:

    Страхотна статия, остава да се видим на живо, за да си задам някои въпросчета лично :). Иначе вероятно си имал предвид “Another Brick in the Wall”, но тук ще те извиня, защото мога да си представя колко време си спал след феста :).

  2. Абе не е от липса на сън – от глупост е :). Ако знаеш колко време ми трябваше да се сетя какво съм сбъркал… Както и да е, оправено е вече!

Коментирай