This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Дискриминация по европейски

Европейската комисия – неадекватна, както обикновено в последно време – разработва законодателство, което ще задължи публичните компании (тези, чиито акции се търгуват на борсата) да въведат 40-процентна квота на жените в бордовете на директорите си до 2020 г., като в противен случай ще подлежат на санкции.

Основната цел на Европейската комисия е тази мярка да се пребори с дискриминацията на Стария континент. Аз пък, какъвто съм си глупав, си мислех, че да не те дискриминират означава да получаваш работа на база единствено на уменията, с които си я заслужил, а не за това, че принадлежиш към даден пол, раса, етнос или политическа партия.

С новото законодателство този принцип ще бъде разрушен. Да предположим, че за десет позиции в борда на дадена компания се състезават 20 души – 15 мъже и 5 жени. Да приемем за спора, че в конкретния случай 9 от мъжете покажат по-добри качества от всички жени кандидатки. При все това Европейската комисия иска от нас да елиминираме трима от тези висококвалифицирани кандидати, ефективно дискриминирайки мъжете в нашия пример.

На това отгоре, новото законодателство е грубо нарушение на друг основен принцип, на който се гради съвременното общество – принципът, че моята собственост е моя, а не на държавата, и аз имам правото да правя каквото аз пожелая с нея. Нека предположим, че притежавам голяма компания и в същото време толкова ненавиждам жените, че винаги наемам мъже, без значение, че представителките на нежния пол ще се справят по-добре с работата от тях. Ще оцелее ли компанията ми, ако заменям добри специалистки с някакви некадърници? Не, разбира се – и това би било най-тежкото наказание за всеки идиот, който оценява служителите си по характеристики, различни от техния професионализъм.

Тази година ЕК ще наложи микрорегулация на бизнеса ни, догодина, следвайки същия принцип, ще започне да създава правила кого да каним у дома си. Какъв точно е процентът на жените, които са ти били на гости през седмицата? Ако е по-малък от 40, то това е очевидна дискриминация и ще те глобим. Колко роми си поканил? Под 40% така ли? Я да видим, колко хомосексуални са вечеряли у вас, колко мюсюлмани, колко слепи и сакати хора…?

Забележително е с каква скорост членовете на Европейската комисия, които никой от нас не е избирал, се превръщат от прости обществени служители в новите ни господари. И това ще продължи, освен ако не им кажем „не”.

4 Comments

  1. Кирил Илиев says:

    Всичко е разработка на “военните”… Разбирай, следва се отдавна предначертан план… няма смисъл да се бориш… правата ти се ограничават с всеки изминал момент…

  2. Eli says:

    Не знам дали това е начинът да се борят с дискриминацията, но дискриминация наистина има. Самият факт, че жената е тази, която ражда и гледа деца, я поставя в неизгодно икономическо положение. Това спира развитието ѝ. Изпитвам го на собствен гръб. Няма сила, която да накара работодател да те предпочете пред един мъж, дори да си по-квалифицирана. Тоест има, ако си спести от заплатата. Та нали си постоянно в болнични, не си винаги на разположение, не можеш да ходиш в командировки и т.н. Който не го е изпитал, не може да разбере какво е. Дори и аз не го разбирах, докато не станах майка.  

  3. Не те разбирам. Ако искаш да няма дискриминация, би трябвало да искаш еднакво заплащане за еднакъв положен труд. Тоест, при положение, че често си в болнични, не можеш да ходиш в командировки и не си на разположение толкова много, колкото един мъж, е съвсем нормално да получаваш по-ниска заплата от него. Това не е дискриминация.

    Отделно от това, дискриминация, разбира се, има, но начинът да се преборим с нея просто не е този…

  4. Eli says:

    Да, разбира се, че от гледна точка на работодателя и дадения принос за фирмата заплатата трябва да е по-ниска. За това не споря, то, колкото и обидно да е, си има своите непоклатими основания. Но като отглеждам деца аз не отглеждам само моите деца, а бъдещето на държавата. Следователно държавата трябва да се погрижи по някакъв начин за интересите ми. Защото освен, че нямам време за пълноценно отдаване на работата, аз нямам време и за допълнителни квалификации, което моментално ме поставя в неравностойно положение. И това се случва в продължение на години и то на най-продуктивните, които са n на брой, в зависимост от количеството родени деца. Как после да се състезаваш с мъжете? Примери няма да давам, защото мога да пиша до утре. И от всичко най-страшна е зависимостта, в която попадаш и липсата на избор. Затова мисля, че това е грижа на държавата, не на бизнеса и тя не бива да прехвърля отговорността върху него, поне не по този начин. С това съм напълно съгласна с теб. 

Коментирай