This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Още безработица

Не е шега, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Обикновено хората се тревожат най-много за опортюнистите, влезли в политиката, за да позабогатеят, но аз лично винаги повече се притеснявам от благородните глупаци, които се опитват да ни помогнат, без да се сещат, че от действията им има неочаквани негативни последици. Най-тежко става, когато искрената загриженост за хората се съчетае с (предизборен) популизъм – в този момент можем да сме сигурни, че гражданите ще пострадат.

Пример за подобна комбинация е решението на правителството да повиши минималната работна заплата от 290 на 310 лв. от догодина. На пръв поглед това е една благородна мярка, която би трябвало да подобри живота на най-бедните и слабо квалифицирани слоеве от населението. Тогава защо само 310, а не 1000?

Причината нито едно правителство или дори синдикат никога да не поиска чак толкова голямо увеличение е, че, ако то се случи, за нула време ще лъсне истинската антисоциална природа на минималната работна заплата. Направи я 1000 лева и след месец почти всички, които дотогава са взимали по-малко, ще се окажат на улицата.

Изкуственото повишаване на най-ниската работна заплата наистина помага на малка част от хората, точно както тръби пропагандата покрай него. Положителният резултат е видим и бързо трупа предизборни точки. Отрицателният ефект от тази мярка, обаче, е следствие от факта, че минималната работна заплата не е нищо повече от една забрана – забрана за работодателите да наемат хора, които или заради това, че не са достатъчно квалифицирани, или поради някакви увреждания, имат едно-единствено конкурентно предимство – да работят за по-малко пари. От забраната страдат най-неоправданите членове на обществото – циганите в България, които тази мярка лишава от правото да предлагат труда си, да натрупат квалификация и да подобрят начина си на живот.

Резултатът е нарастване на безработицата далеч над естествените ѝ нива и по-голяма бедност. Този резултат лесно може да бъде проследен през последната година – когато минималната работна заплата е повишена от 240 на 270 лв. на 1 септември 2011 г. безработните в страната са 11.2%. При следващото повишаване от 1 май 2012 техният процент вече е пораснал на 12.2, а през юли е станал 12.4.

Не минималната работна заплата ще подобри живота на бедните, а ръстът в производителността, който може да бъде постигнат, ако икономиката се изплъзне от задушаващата държавна хватка. Що се отнася до негативните последици от добрите им намерения, те ще тежат на съвестта на министър Дянков и синдикалните ни лидери, които може и да имат сърце (макар това да е спорно), но със сигурност са лишени от разум.

П.С: Илюстрацията е оттук.

Коментирай