This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Студентски неволи

Ако политиците бяха лекари, всички отдавна да сме се споминали в резултат на честите им (и все по-силови) опити да прикриват симптоми, вместо да търсят реални решения на проблемите, пред които се изправят. Ето че тези дни стана ясно, че, за да се справим с престъпността и насилието в Студентски град, не е нужно например: да подобрим работата на полицията и взаимодействието ѝ с органите на съда, да оправим инфраструктурата и цялостната полу-гето атмосфера, привличаща всякакви отрепки, или дори поне да засилим полицейското присъствие в район, който очевидно е проблемен.

Не, ще разрешим грижите си, ако забраним работата на нощните заведения и задължим студентите да си стоят в общежитията (при все че – по ирония на съдбата – повечето от престъпленията в квартала, включително последното убийство от февруари, стават именно там).

Не разбирам по каква логика тази мярка е ограничена само до Студентски град. Люлин също е проблемен район – защо не затворим заведенията в него и (за по-сигурно) не наложим вечерен час и не пратим армията да следи за спазването му?

Що се отнася до управляващите ни, те видимо са проспали базовия житейски урок, че, щом някоя обичайна дейност бъде забранена, хората или ще си намерят друго място да я вършат (т.е. проблемите просто ще се пренесат с онези, които ги предизвикват – например в центъра), или ще продължат да го правят нелегално, изплъзвайки се от контрола на властта, а това ще доведе по повече престъпления.

От хилядолетия не е тайна, че, за ограничаването на престъпността и насилието, е нужна – surprise, surprise – правоприлагаща система, която безкомпромисно да наказва престъпниците и насилниците. Но не е изненадващо, че в страна, в която въпросната система се радва на мъдрото попечителство на Цветан Цветанов, прибягваме към по-алтернативния вариант да накажем нормалните хора.

П.С: Понеже съм склонен да търся ирония на неочаквани места, не мога да не коментирам цитирания от няколко медии брой депутати, присъствали на парламентарното заседание, приело законовите промени, отнасящи се до Студентски град. Този брой е 87. Както знае всеки първокурсник в юридически факултет и нито един депутат, Конституцията изисква присъствието на най-малко 121 народни представители, за да бъде законно каквото и да е решение на парламента. Леко е тъпо, че мерки, чиято широко рекламирана цел е да подобрят законността, се одобряват в нарушение на основния закон в страната, нали!

7 Comments

  1. Eli says:

    E, не съм много съгласна с теб. Студентски град е различен от Люлин, както и от всеки друг квартал, защото там се намират общежитията на студентите. Там се настаняваш с преференции, защото си студент и дори да има само 10% от 100, които да искат да учат и спят нормално и в тишина, и да има повече библиотеки, отколкото кръчми, то това следва да се уреди със закон. Дори и всички 100% от студентите да искат да ходят по заведения, вместо да учат, пак трябва липсата на кръчми до общежитията да е уредена със закон. Да ходят на дискотеки в Люлин или в центъра, където им душа иска, но не и в Студентски град, който следва да е средище на просвета, а не на чалгарски сборища. За останалото в статията съм съгласна. Другите мерки, които си изредил са от голямо, огромно значение също. Но в Студентски град заведения не бива да има. Спортни комплекси, библиотеки и интернет клубове – това е. 

  2. Не мисля, че държавата следва да има каквато и да е роля в Студентски град. Имотите там са собственост на университети, които на теория са автономни. Ако университетите решат да няма заведения, това е напълно в рамките на нормалното и е решение, което бих подкрепил. Но те прехвърлят отговорността на държавата, а аз не смятам, че за всяко нещо трябва да има закон, при положение, че са налице независими субекти, които могат да решат въпроса, без решението да им се налага силово.

    Не съм съгласен и с това, че мястото се различава от другите квартали. Общежития на студенти има на Четвърти километър и на още няколко места в района около Плиска и в центъра, ако не се лъжа – това не превръща тези места в кампуси, точно както Студентски град не е такъв от години насам – той си е нормален квартал с няколко държавно субсидирани блока (прочее, такива има и в Люлин, мисля). Какво трябва и какво не трябва да има в него би трябвало да се решава от живеещите там, не от някакви бюрократи, нито дори от теб и мен, ако това е въпросът.

    Лично аз съм напълно съгласен, че идеалният кампус ще включва повече спортни комплекси и библиотеки и, ако някога стана собственик на такъв, той ще изглежда точно така. Но съм противник на всяка форма на насилие, без значение от прокламираните намерения, както и на всяка форма на робство, а да наложиш насилствено собствените си виждания на хората в един квартал, без дори да ги питаш, означава, че ги смяташ за (и че те на практика са ти) роби.

    Свободата е по-важна от всяко съображение за сигурност или морал, и, ако не го проумеем, рано или късно заедно със свободата ще изгубим и всякаква сигурност и морал :).

  3. Или накратко, не бих имал нищо против, ако университетите сами затворят заведенията на тяхна територия. Нямам нищо против и общите норми за опазване на обществения ред да важат в Студентски град (което си е точно така или поне беше, когато аз бях студент и често, често разни хора викаха полиция на мои партита). Но съм твърдо против бюрократите да налагат някакви специфични рестриктивни правила на определен район, само за да прикрият собствената си невъзможност да приведат в действие вече съществуващите закони.

  4. Eli says:

    Доколкото съм запозната държавата финансира и акредитира университетите. Логично е в такъв случай да упражнява и контрол върху дейността им. Ако самите университети не могат да се въздържат от подобни сделки то е работа на държавата да направи нещо по въпроса. Контрол трябва да има, дори и в частните университети, иначе самото значение на думата университет е напълно възможно да добие направо друг смисъл. Между свободата и свободията има разлика. Сравнението с робите е малко пресилено. Живяла съм в общежитие – това, че на мнозинството му се дивее, пие, пуши, слуша музика до сутринта обрича малцинството на доста кофти преживявания. Тогава малцинството какво?  Да бяга в Люлин ли? По същата логика може да кажем, че щом мнозинството в Софийския университет (студенти, ръководство, преподаватели) са пушачи, то трябва да позволим пушенето навсякъде във всички сгради на университета, защото другото е робство!? Крайно време беше държавата да поеме отговорност и аз лично приветствам опитите да се въвежда ред. Лошото е, че са крайно недостатъчни. Преди все се оплаквахме, че няма ред, че всеки си прави каквото иска. Появи се правителство, което прави плахи опити (прекалено плахи) в тая посока и целокупният български народ е настъпан по мазола. На един му спряха цигарите, на друг далаверата, на трети беззаконията или дискотеките и изведнъж държавата станала полицейска. Ама моля ви се, ако искаме ред, то трябва и ние да го спазваме и приветстваме, а не само да въздишаме по законите и как ги спазват в Германия, например, но тук да си хвърляме фаса на улицата, да минаваме на червено и т.н. И да се чудим защо децата ни са такива – посредствени фолкпоследователи и мутрообожатели. Ми какви да бъдат в действителността, в която живеем? 

  5. Не съм съгласен с почти нищо от казаното от теб по-горе, но ще отговоря подробно, когато ми остане време. С две неща съм съгласен. Първото е, че мнозинството не бива да налага волята си на малцинството. Обаче, обратното също е в сила. Не мисля, че искаш да живееш в държава, в която животът ти зависи от произвола на която и да е група хора, била тя голяма или малка.

    В тази връзка и аз съм живял в общежитие и знам, че за Студентски град важат общите правила в сила в държавата като цяло. Защо вместо държавата да налага специфични ограничения само за този район, не положи повече усилия да приложи правилата, които и без това съществуват? И втори въпрос: след като властите видимо са неспособни да гарантират спазването на досега действащия режим, какво те кара да вярваш, че ще го направят с новия?

    Не разбираш ли, че действията им са признак за безсилие, не за сила? Имаме предостатъчно закони и не в това е проблемът.

    Другото, с което съм съгласен, е, че трябва да живеем в общество, в което законът се спазва. Не разбирам, обаче, как е възможно да искаш върховенство на правото и в същото време да защитаваш един нормативен акт, приет в нарушение на Конституцията на страната. Уважение към закона трябва да бъде на всяко ниво, а в момента имаме правителство, което погазва правото ежедневно, без дори да се свени от това (справка возенето на футболисти в правителствения самолет). И ти твърдиш, че то иска да наложи ред? Редът не значи ли еднакви права за всички български граждани? Как се вписва в тази парадигма фактът, че налагаме различни отговорности на една група хора, само заради факта, че живеят някъде си?

  6. Eli says:

    За това си прав, Конституцията трябва да се спазва и редът да е за всички. Съгласна съм. 

  7. Кирил Илиев says:

    Култура, култура трябва… думата има много голям обхват и значения… за съжаление другата дума, с която я асоциирам тук най-често e… липса.

Коментирай