This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Думите

На света има писатели и писатели (е, всъщност и доста „писатели”, но нека не говорим за тях днес). Първите създават внимателно структурирана концепция за историята, която искат да разкажат, знаят какво ще се случи от началото до края, водят си записки и като цяло пишат по план. При все че разбирам и уважавам този модел на работа, аз съм много по-склонен да се асоциирам с другите писатели – онези, които започват творческия си процес с някаква случка или характер и се оставят историята да ги води, без да правят опити да я манипулират в името на предварително измислените си идеи.

По подобен начин е сътворена може би най-великата книга на предишния век – „Властелинът на пръстените” (сигурно си чувал как Толкин прекъсва писането на магнус епоса си на гроба на Балин, неспособен да разкаже какво ще се случи нататък за един много дълъг период от време). Такъв е и подходът на Стивън Кинг, от когото всъщност научих, че не съм съвсем сам в желанието си да следвам (вместо да водя) историята. Така, струва ми се, пише и най-добрият ни млад писател – Богдан Русев.

С него обаче случаят е малко по-различен, защото въпреки страхотните идеи, добрия стил и обикновено силно развитите начални страници в неговите истории, Богдан Русев целенасочено или не доста често вкарва творбите си в задънена улица, нахвърля на четири-пет страници сюжети, от които би могъл да разработи цяла книга, или приключва с отворени финали, след които си задаваме повече въпроси, отколкото, когато сме почнали да го четем.

Казаното по-горе личи с пълна сила в новата му книга, която излезе в началото на този месец под заглавието – никога няма да познаеш! – „Думите”.

По предварителен план „Думите” трябваше да е сборник с разкази. На задната корица пише, че книгата се състои от четири новели. А в действителност в нея има повече от четири истории, част от които („Духове” и „Племена”) са завършени сами по себе си, докато други представляват самостойни разкази, събрани на едно място без особена причина и маскирани като новелите „Бурени” (част от която вече може и да си чел в „Гранта”) и „Корени” (където например влиза последното пътешествие на Туриста).

По предварителен план в „Думите” Богдан Русев също така смяташе да върне към герои и архетипи от досегашното си творчество. На задната корица не се споменава нищо по въпроса, в рамките на текста авторът направо се отрича от идеята, а в действителност в книгата има относително равни дози стари идеи (най-вече в „Племена”, където се връщаме към сънувачите от „Електрочакра” или някакъв техен еквивалент и, разбира се, в „Израел”, където пък ще се помотаем с поостарелия турист и наемен убиец, когото вече споменах) и нови приказки, като в „Духове”, където се говори за любов, мъчителни избори и Facebook, и в трите разказа, странно разбъркани под заглавието „Бурени”, в които авторът ни предлага супер оригинален поглед към света, какъвто можеше да бъде в миналото, щеше да е в нашето настояще, ако историята бе поела по различен път, и би могъл да изглежда в не толкова далечното ни бъдеще. Но, за нещастие, без да разработи темите си по начина, по който го заслужават.

Ако има нещо разочароващо в този сборник, това е „новелата” „Корени”, в която самият Богдан Русев казва, че е станал жертва на писателски блокаж. Разбирам каква е причината да я има (когато я прочетеш, и ти ще разбереш), но това не променя факта, че нивото ѝ е малко по-слабо от това на останалите, ако и тонът да е все така меланхолично носталгичен.

Новата книга на Богдан Русев е издание на Обсидиан, струва 12 лв. и – предполагам – все още се намира по книжарниците.

Коментирай