This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

След оставката

За който не е разбрал, преди около два часа парламентът прие оставката на правителството. Може и да не харесвам премиера Борисов, но за мен няма съмнение, че това беше умен ход за неговата партия и него специално (а дали ще се отрази положително на България предстои да видим от министерския съвет, който ще управлява страната до изборите). От тази оставка в този момент нямаше никаква обективна нужда – не е като нещо у нас да се променило сериозно в сравнение с преди 6 месеца например – обаче тя ще изолира ГЕРБ от негативите, които щяха да тежат върху партията на редовните избори. И в крайна сметка ще ѝ донесе по-висока електорална подкрепа, отколкото можеше да се очаква иначе.

Но на мен в момента политическите игри не са ми толкова интересни. Интригува ме енергията на хората, която беше използвана като предлог за днешния театър и която скача във всички посоки на политическия спектър – пример за което е новината от тази сутрин, че организаторите на протестите, започнали преди повече от 20 дни, тепърва ще провеждат събрание тази събота, за да формулират исканията си. Duh!

Всъщност какви точно ще са тези искания, вече няма никакво значение, защото, благодарение на брилянтния ход на премиера, в следващите няколко месеца, след като парламентът бъде разпуснат, в страната няма да има орган, който да приема законодателни решения. Затова, ако бях на мястото на организаторите на протестите, щях да искам преди всичко връщане към нормалността във времето до изборите.

Сега е моментът онези хора, които твърдят, че се борят за по-добър живот на всички български граждани, да призоват към конструктивен диалог, по-малко (а по възможност и никакви) ексцесии по улиците и да не бъде давана трибуна на разни популисти да пропагандират национализация, затвор за богатите, печатане на пари за бедните и всевъзможни други глупости, с каквито – за съжаление – Facebook-ъм ми е пълен. На първо място, защото от насилието страдат съвсем наистина съвсем реални и често пъти невинни хора, на второ, понеже бъдещото благоденствие на страната няма как да бъде постигнато без огромни чуждестранни инвестиции, а инвеститорите винаги са обичали предвидимостта и стабилността, и на трето, тъй като цивилизованият, конструктивен диалог в комбинация с много, много конструктивен труд винаги води до далеч по-добри резултати, отколкото скандиранията на улицата.

Коментирай