This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

България е бедна, защото…

Напоследък отново е на мода популярното надприказване за причините за настоящия ни незадоволителен стандарт на живот. Както обикновено, въпреки някои различия в детайлите, тези причини масово се търсят главно в стандартната конспирация, довела до огромна по мащабите си кражба. Конспирацията би могла да идва отвътре и да е свързана с родната мафия, която не допуска чужди инвеститори или пък развитието на почтени български бизнесмени; тя може да идва и отвън и да е следствие на крадливите действия на същите тези чуждестранни фирми, които в предната версия мафията уж не пуска в страната.

Обща в почти всички опити да бъде обяснена нашата бедност е задължителната презумпция, че ние някога всъщност сме били богати и това, което сме притежавали до 1989 г., ни е отнето в годините на прехода. Тази презумпция е нелепа. Обикновените български граждани днес имат значително по-висок стандарт на живот, отколкото през 80-те години (колкото и да не им се иска да го признаят), па макар и недостатъчен, за да се почувстват наистина европейци. Въпреки че нямам причини да се съмняват, че известна част от богатството ни е ограбено от (бивши) комунистически функционери през 90-те, не това ни прави бедни, тъй като България никога в историята си не е била богата държава.

Истинските причини да не сме толкова проспериращи, колкото на всички ни се иска, според мен се крият в историческия ни опит, институционалната ни структура и отчасти манталитета ни. От гледна точка на миналото България все още страда от сбърканата и хаотична политика на повече от четири десетилетия комунистическо управление, които попречиха на рационалното развитие на икономиката ни и на натрупването на богатство.

По линия на манталитета епохата на комунизма за съжаление превърна средностатистическия българин в дребно мрънкащо човече, напълно убедено, че държавата е длъжна да се грижи за него и да му осигурява всичко, от което има нужда, съвсем безплатно, и нежелаещо да поеме отговорност за собствения си живот. (Като казвам това, ясно осъзнавам, че картината постепенно се променя и че – слава Богу – познавам все повече и повече хора, които не отговарят на този образ.)

Именно този манталитет – а не някаква си там конспирация – създаде съвременната ни институционална структура, в която на държавата са възложени всевъзможни грижи, в името на които тя с радост харчи близо 40 процента от брутния ни вътрешен продукт, отнемайки ги от производителните слоеве на обществото, за да ги разпредели основно между собствените си бюрократи, влиятелните си приятели-престъпници и слабо производителни и затова зависими от държавните подаяния обществени групи (които заради тези си характеристики бързо се превръщат в лесно манипулируеми избиратели).

България е и ще си остане бедна, докато държавата не започне да „преразпределя” по-малко от 25 процента от БВП; докато все още огромният държавен сектор продължава да живее на гърба на частния; докато върховенството на закона е заменено от върховенство на някакви определени лични или групови интереси (без значение дали те принадлежат на богати бизнесмени с пачки под масата или на протестиращи активисти с достатъчно силни мегафони) и в последна сметка докато достатъчно голямо мнозинство от нейното население не си даде сметка, че е негова отговорност да се грижи за собствения си живот и не ограничи функциите на политиците за сметка на разширяване на своята свобода – с произтичащите от нея рискове.

П.С: По-конкретни идеи за бъдещето на страната можеш да откриеш в поредицата “Какво да се прави”, която започва с тази статия.

2 Comments

  1. И.С says:

    Диагнозата е точна. Време е за лечението.

  2. Стефан Николов says:

    Съгласен съм с констатациите. Бих добавил и тоталната липса на развито гражданско общество, способно да отстоява правата си. А формирането на такова е трудна работа, защото българинът не е “стадно животно”. Българинът се е научил да оцелява сам. Това е житейският му опит, което според мен е резултат от робското му минало. А и едва ли има друга нация, родила поговорка от рода на “Преклонена глава сабя не я сече”. Може би ни трябват 40-те години в пустинята.

Коментирай