This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Цензура ли

Ако мога да посоча една широкоразпространена родна заблуда, вярата в която винаги ме е впечатлявала, нейното име ще бъде „цензура”. Не, очевидно нямам предвид, че такава не съществува изобщо или в България. Заблудата, за която говоря, идва от разширяването на това само по себе си силно стеснено понятие и прилагането му там, където въобще не му е мястото – в сферата на невластовите отношения между граждани и бизнес или други неправителствени организации.

Предполагам, че горното изречение ще ти се стори силно неразбираемо, затова ще поясня. У нас се приема за цензура, например, модерацията на коментарите в сайтове, блогове и форуми. Същата квалификация се дава в случаите, когато определени частни медии отказват да говорят по дадена тема, било защото не им е интересна, било заради това, че противоречи на политиката на издателите им, било по някоя друга причина. Последният фрапиращ пример в тази връзка дойде от депутата от (де факто) управляващото мнозинство и лидер на партия Атака Волен Сидеров, който обвини Труд в „цензура и дискриминация”.

(Подобаващият отговор на Съюза на издателите в България можеш да прочетеш тук.)

Общото между господин Сидеров и интернет анонимниците, които до безкрай се оплакват от ограничаването на свободата на словото им, е, че никой от тях не разбира (в общия случай поради недостиг на интелектуален багаж) простия факт, че цензурата се налага единствено от държавата.

Не е такава, разбира се, решението на дадено издание да следва определена редакционна политика и да не допуска статии, противоречащи на нея. Точно както не би било цензура желанието ми да не слушам любимата ти музика, когато си ми на гости. Ако властта, обаче, ме задължи да го правя (или се съобрази с желанието на Атака и накара вестник Труд да пише за нея), цензурата вече е налице.

Отново не става дума за такава, когато изтрия някое мнение, противоречащо на правилата на този сайт. Но бъда ли задължен да не го правя, тя е тук.

В една демократична държава всеки би могъл да изкаже позицията си в собствената си медия (E-lect е пример за това), стига да има потенциала да я създаде, или в някоя, която е готова да го допусне. Стремежът да си желан навсякъде, в случай че бъде реализиран, води до повсеместно ограничаване на свободата на околните. Оплакването, когато някой ти затвори вратата, просто е доказателство, че си глупак. Да де, освен в рядката ситуация, в която всъщност си амбициозен маниак, зареден с популизъм.

Коментирай