This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

You Give Love a Good Name

Представи си го като двучасово пътуване с луксозен ретро кадилак. Като приятелско събиране с толкова много приятели, че никога няма да успееш да обърнеш внимание на всеки от тях. Като приключение в един щур и налудничав свят, наситен с психиделични картини, социални проблеми, любов в легло, покрито с розови листа, бягство, очакване и каубой, до когото всеки иска да се добере, пък бил той жив или мъртъв.

Или се опитай да си го представиш като картина, изобразяваща отдавнашния ни стремеж към повече разбиране, единство и солидарност. Нещо като митинг на Атака, преобърнат с главата надолу – на който на мястото на лудия фюрер с болните амбиции имаме човек, когото всъщност изпитваш удоволствие да слушаш, горящите факли са сменени с по-изчистената мека светлина на мобилните телефони, а хората, вместо да се насъскват едни срещу други, пеят заедно, без на някого да му пука за пола, етноса, възрастта или социалното положение на този до него.

Помисли си за музикален триумф, който ще върне вярата ти в светлината, и ще ти припомни, че, дори и днес не всичко да е наред, някъде винаги има поне един човек, готов да живее или да умре за теб, и че, ако не живееш сега, може и да нямаш втори шанс.

Спомни си какво е усещането от някое от онези невероятни и емоционални преживявания, които се случват само по няколко пъти в живота.

Представи си всичко това и може би ще добиеш бегла идея за начина, по който въздейства снощният концерт на Бон Джоуви и компания върху десетките хиляди малки и големи почитатели на групата, дошли да загърбят различията, страховете и предразсъдъците си и да се позабавляват заедно поне за няколко часа.

Ще се повторя, но изкуството продължава да е любимото ми доказателство, че създания, пропълзели пътя си от едноклетъчни, земноводни и влечуги, са в състояние да надскочат природата си и да се превърнат в ангели. Светът е такъв, че понякога човек забравя колко прекрасни можем да бъдем, докато с възмущение вижда как общественото внимание е обсебено от хора с болни амбиции и престъпни намерения. Но сетне се случва събитие като вчерашното – точно навреме, за да ни припомни, че, докато толкова много от нас са готови да отделят време и пари за едно великолепно музикално вълшебство, бъдещето ще остане в наши ръце. Винаги!

П.С: Снимката е на Боби и Лили.

Коментирай