This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Глупост след глупост…

Ако мога да сумирам в едно изречение мнението си за новото правителство на България, то ще бъде, че заявките за управлението му за момента сбъдват някои от най-големите ми страхове за бъдещето на страната. Преди няколко дни цитирах първите от въпросните заявки, а именно: да се рестартира проектът АЕЦ Белене, да се премахне забраната за тютюнопушене в закрити помещения, да се върнат на отговорни постове в МВнР кадри на бившата ДС и да бъдат премахнати приетите от служебния кабинет правила за диверсифициране на парите на държавните предприятия. За мое огромно съжаление във времето от написването на предната статия до днес към тях се прибавиха и други нелепици, на част от които искам да ти обърна внимание по-долу:

Първо, новият министър на транспорта Данаил Папазов декларира желанието си да спре приватизацията на БДЖ Товарни превози, уж с цел „да запази” работните места на служителите на предприятието. Единствено уважението към институцията ме кара да си спестя епитета идиотско за мнението на министъра, който като професионалист, комуто е поверено управлението на една икономическа дейност, би трябвало да е наясно, че нищо добро не може да излезе от „спасяването” на работни места, от които няма нужда – нито за хората, които ги заемат, вместо да се захванат с нещо полезно, нито за обществото, което ще продължи буквално да хвърля пари на вятъра. Ако толкова държи да остави определени служители на работа, министър Папазов може да се възползва от една стара идея и да накара половината от тях да копаят дупки до обяд, а другата половина да ги зариват следобед. Ефектът ще е същият, но поне без да харчим още излишни пари за поддържането на компания, която очевидно не функционира под крилото на държавата.

Говорейки за разкопаване и заравяне на дупки в полето, предлагам идеята и на министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева, която се закани, че започва да работи за „осмисляне” на свободното време на българските младежи. Дори не знам как е възможно да вкараш думата осмисляне в едно изречение с израза свободно време, който има значението на „време, отделено за почивка, което не е ангажирано с работа”, но поне знам кои са местата, където ръководителите гледат на света като министър Георгиева – затворите. Или иначе казано, свободните млади хора нямат нужда от някаква си бюрократка да им заповядва как да си прекарват времето – не, мерси! – а, ако това е единственото, с което тя смята да се занимава, за всички ни ще е по-добре от рано да се присъедини към бъдещата разкопно-заривна дейност на освободените служители на БДЖ Товарни превози.

Ако глупостите на Мариана Георгиева има шанс да си останат само повод за подигравки обаче, не така стои въпросът с плановете на новия земеделски министър Димитър Греков да ограничи вноса на плодове и зеленчуци, за „да подпомогне” българските производители. На господин Греков е добре да му бъде припомнено, че, докато споменатите производители са едва няколко хиляди души, родните потребители на плодове и зеленчуци са няколко милиона и всички те ще пострадат от административното ограничение да купуват евтино онези стоки, които сами са пожелали. По логиката на министъра на земеделието, следващите стъпки на България ще бъдат да забрани вноса на компютри, за да бъде подпомогнато производството на Правец (oh, wait…), да блокира BBC и CNN, за да удари едно рамо на новините по бТВ и СКАТ, и да спре интернет, за да стимулира бизнеса с блъскащи колички и захарен памук в парка.

Тъжно е, че на фона на видимо идеологическите, лобистки и/или недообмислени идеи, които достигат до нас през час-два от отделните министерства (без дори да започвам темата с направо скандалната работа на новия парламент), няколкото наистина добри предложения, които успя да лансира кабинетът „Орешарски” от началото на мандата си, просто нищо няма да променят. Рано е да се каже накъде ще потръгне управлението, но, ако това правителство реализира повечето от цитираните по-горе планове, не ми трябва вълшебна топка, за да предскажа, че в бъдеще много ще ни е яд, че сме го оставили да работи през следващите месеци или години.

Коментирай