This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Краят на Орешарски

Колкото повече се задълбочават протестите срещу правителството на Пламен Орешарски (и съответно колкото повече граждани „снемат” доверието си от него), толкова по-отчайващо скарани с реалността започват да звучат аргументите на управляващите и платените им клакьори защо то би трябвало да остане на власт. Няма да ми стигне поредица от статии да изброя всички тях, но някои от по-основните са, че:

– падането на правителството ще доведе до хаос (наистина ли от една страна ситуацията днес в чия глава минава за пример за обществен ред и нима управлението на служебния кабинет беше по-хаотично от днешното, от друга);

– министерският съвет е започнал да управлява при много нисък кредит на доверие, но трябва да му се даде време да се докаже (с мерки като назначението на Пеевски – и не само на него, – спирането на приватизацията в БДЖ, заради което всеки от нас ще продължи да харчи по няколко десетки левове годишно за поддръжката на тази вече отдавна погубена компания, докато корумпираните ѝ управници не я доубият, вместо да прехвърлим тежестта ѝ върху предприемачи, които биха се опитали да я спасят, реабилитирането на бивши кадри на ДС и прочие Орешарски и co. вече съвсем определено се доказаха);

– правителството може и да е смотано, обаче трябва да дадем време на парламента да приеме един по-справедлив Избирателен кодекс, преди да се разпусне (по същата логика можем да дадем на рецидивистите да напишат Наказателния кодекс, по който впоследствие ще бъдат съдени – само идиот може да мисли, че корумпираните ни народни представители доброволно ще променят закона по начин, който да ги изхвърли от властта);

– единствено това управление има волята да потърси сметка на Бойко Борисов и неговите колеги за зулумите на предишната власт (и затова назначи за шеф на комисията за борба с корупция старата му дружка Волен Сидеров – в чиято биография между другото приятелството с Борисов е измежду по-светлите моменти);

– ако правителството падне, ни чака режим на тока (първо, това е откровена лъжа и второ, ако пък днешната власт се задържи, ни очакват многомилиардни дългове за построяването на атомна електроцентрала, от която – по всичко личи – нямаме никаква нужда в средносрочен план).

Въпреки всички тези – и още много други глупости – от ден на ден става все по-ясно, че времето на тройната коалиция между БСП, ДПС и Атака е преброено. При все че колкото по-ясно осъзнават това управляващите ни, толкова по-нагли изглежда ще стават действията им, аз съм напълно убеден, че правителството на Орешарски ще преживее месеца, единствено ако ние внезапно се откажем да търсим отговорност за престъпното му поведение.

Нека не го правим! Нека се съберем още повече днес и, най-важното, да излезем на протест по време на срещата на ПЕС в НДК утре, проваляйки машинациите, с които Станишев се опитва да си осигури някакъв комфорт поне на нея. Ако успеем да направим впечатление на европейските социалисти, краят може да дойде дори по-бързо, отколкото очакваме.

П.С: В тази връзка не мога да не припомня за онзиденшната инициатива на E-lect Доведи приятел” и за хаштаговете, свързани с нея: #доведиприятел, #елатеповече и #елаиднес.

П.П.С: Ако те интересува, в блога на Янислава можеш да видиш снимки от първите седем дни на #ДАНСwithme. При Нервната можеш да прочетеш мнението ѝ за някои разпространени митове за протестите срещу Орешарски (с малка част от което не съм съгласен, но това е тема за съвсем друг разговор. Енея си спомня за формирането на гражданската си съвест в зората на 90-те тук, а Божо разсъждава по въпроса „А сега накъде” тук. И накрая при Иван Бедров можеш да хвърлиш око на този текст, с който изцяло се солидаризирам, а, ако пък търсиш помощ в направата на оригинален плакат за #ДАНСwithme 9, 10 и т.н., този сайт ще ти се стори безценен.

Коментирай