This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

В паралелната реалност

Когато вчера директорът на Столичната полиция Асен Спиридонов каза, че МВР не съобщава бройката на протестиращите срещу правителството на Орешарски, „за да не се използва [тя] от различни политически сили за създаване на напрежение” той съвсем ясно показа, че по високите места в управлението здравомислието си е взело почивен ден. Причината е, че – както повечето от нас много добре знаят – не точният брой на протестиращите, а именно отсъствието на данни за него дава възможност на различни (но неясно защо принадлежащи към тройката БСП-ДПС-Атака) политици да манипулират общественото мнение с твърденията, че хората, излезли срещу тях, са някакво маргинално малцинство, докато новата власт се ползва с одобрението или поне благосклонния неутралитет на по-голямата част от българското общество.

За мнозина млади и/или активни наши сънародници с присъствие в интернет, изказванията на хора като Сергей Станишев, Мая Манолова, Михаил Миков и други са меко казано скандални на фона на това, което виждаме със собствените си очи – а именно, че протестиращите в София ежедневно надхвърлят 20 хиляди души, а в определени дни (като събота например) най-вероятно бяха и много над 50 000. Тези изказвания – грозни и дразнещи с фалша си – обаче имат смисъл в онази паралелна реалност, която започва отвъд свободните блогове и медии, и набиращото сила в мрежата гражданско общество.

В паралелната реалност живеят няколко милиона българи, които виждат напълно различна картина от протестите. В нея вестник Монитор отделя три реда на десетките хиляди, излезли против правителството, два параграфа на митинга на Атака с широко отразяване на коментарите на Сидеров по адрес на свободните граждани, още един параграф на младежите от спортните училища, които се правеха на недоволни от президента, и обстойна допълнителна информация по повод твърденията на господин Спиридонов, че част от хората, изправили се срещу властта, вероятно били платени (всичко това в статия с меко казано подвеждащото заглавие „Два протеста в столицата”).

В паралелната реалност Николай Бареков има наглостта да държи сметка на БиТиВи за твърдението, че телевизията му е замесена с Делян Пеевски, и да нарича малко по-истинските журналисти свои „колеги” – мнение, с което – едва ли има място за съмнение – много български граждани, получаващи информацията си за света от издържащите се с наши данъци медии на властта, все още са съгласни.

Гражданите на паралелната реалност научават още и, че антикомунизмът проправя пътя към фашизма (и следователно противниците на правителството са фашисти), както и че, понеже видни фигури с десни убеждения присъстват на протестите, това очевидно значи, че самите протести са манипулирани от десните партии с цел да си върнат за загубата на изборите. (Впрочем, ако се водим по логиката на Михаил Миков, фактът, че видях сред протестиращите Георги Близнашки и Георги Кадиев явно подсказва, че всичко е организирано на Позитано 20, а присъствието на Камен Донев видимо сочи, че цялата конспирация се ръководи от дълбоките мазета на Театъра на армията).

В паралелната реалност ние сме зли, защото сме сити и образовани, понеже повечето от нас имат добре заплатена работа, защото сме млади, усмихнати и културни. И поради тези причини искаме всички останали, които „презираме”, „да мрат”. (Впрочем тук му е мястото да кажа на другарката Велислава Дърева, че не изпитвам и капчица срам от работата си, където, за разлика от нея, ми се налага да се доказвам ежедневно с много труд, не се срамувам и от това, че съм добре образован и културен. Не презирам бедните – напротив – протестирам, именно защото мечтая за повече възможности за всички нас и за възможно най-малко бедни, за общество, основано на ценностите на труда и предприемчивостта, в което леви политици да нямат възможност да си купуват подкрепата на онези, които преди това са докарали до отчаяние, щедро раздавайки им пари, откраднати от мен и другите работещи българи. Да, госпожо Дърева, аз се боря за идеали, не за цени, защото в една държава, построена върху погрешните ценности, цените завинаги ще останат проблем за мнозинството от хората, които Вашата партия така мило нарича „маси”.)

В паралелната реалност ние сме малобройни лумпени, платени и желаещи хаос и (в този ред) разпад на държавността, връщане на ГЕРБ, да вземем пенсиите на пенсионери и майчинските от майките, да предизвикаме режим на тока, и не на последно място да спрем веднъж и завинаги Мелодия на годината. За съжаление такава картина се представя на мнозинството български граждани от коалицията, дошла на власт с обещанието да върне демокрацията и прозрачността в управлението. Дори само заради тази грандиозна измама, на която ставаме свидетели всеки Божи ден, правителството на Орешарски, Станишев, Местан и Сидеров трябва да си отиде възможно най-скоро (все пак fool me once, shame on you, fool me twice…).

Нека му помогнем! Присъедини се към поредното издание на #ДАНСwithme, което започва след малко повече от час, включи се в инициативата за флашмоб пред Парламента от 8 и половина в сряда (в която за няколко часа вече се включиха 1 808 „лумпени”) или към другия протест пред Народното събрание, който е насрочен за 10 часа (и събира над 10 000 желаещи)… и не забравяй да доведеш приятел!

1 Comment

  1. […] Още за паралелните светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо […]

Коментирай