This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Защо протестирам

Най-интересно сред многото лъжи, с които управляващите от БСП, ДПС и Атака се опитват (и – кой знае! – може би успяват) да манипулират българските граждани в последните седмици, е твърдението, че протестиращите срещу тях, освен всичко друго, си правят кефа да обикалят по софийските улици, които са превърнали в еквивалент на парковете и заведенията, в които иначе си живеят лежерните животи. Как това твърдение се връзва с глупостите за парите, които от ГЕРБ ни раздават отгоре на огромните ни заплати, за наркотиците, които вземаме на килограм, и алкохола, който пием на литър, и за това, че смятаме държавата за „бащиния” и всъщност точно ние тормозим населението на столицата (по думите на един психично волен чичко) е отделна тема, която си заслужава сериозен анализ от съответните здравни власти… но днес няма да се занимаваме с нея.

За да започна с темата, с която ще се занимаваме, ми се иска да кажа очеизваждащото: на мен не ми е приятно (почти) всяка вечер да трамбовам из София, викайки срещу правителството. Времето, което – неуважаеми „управляващи” – ми губите да се мъча с вас, е време, в което иначе щях да направя нещо за себе си – да свърша малко повече работа и да се опитам да направя живота си малко по-добър, да се видя с приятели, да отида на кино или на театър, да се захвана с някой от проектите, в които участвам на доброволни начала, и които най-вече страдат в последните дни, или може би да напиша някакъв текст по тема, която искрено харесвам.

Горното, убеден съм, се отнася за всеки един от онези между 20 и 50 хиляди души, излезли срещу наглостта ви само в столицата (които, нека не забравяме, вие – измамници долни! – продължавате да лъжете, че са 2-3 хиляди)!

Ние хич не се забавляваме с протестите. Държим се нормално, да, и се опитваме да прекараме това иначе изгубено време възможно най-добре, но то не ни харесва. Все по-явно става, че, понеже единственото, което знаете, е правото на силата, ще продължите да ни подценявате, заради нормалното ни поведение, да се държите като завоеватели под обсада и да се преструвате, че ни няма. Но не си правете илюзии – това, че днес се усмихваме съвсем определено не значи, че няма да ви изметем. Защото ние няма да се откажем и ще ставаме все повече и повече до самия край.

След това не съвсем кратко и не точно лирическо отклонение идва моментът да се върна на въпроса от заглавието на този материал: а именно защо си губя времето, нервите и усилията да протестирам срещу правителството „Орешарски” и тройната коалиция, с чиято помощ то се крепи на власт.

Аз протестирам, на първо място защото в предните две седмици се нагледах на най-бруталния опит за манипулация на общественото мнение в демократичната история на България, пред който бледнеят доста по-префинените акции на иначе специалиста в това отношение Бойко Борисов. Нямам причина да вярвам, че хората, от чиито усти ежеминутно се изливат лъжи по адрес на събития, които наблюдавам с очите си, ще проявят почтеност в управлението на държавата. За мен станалото в последните дни окончателно свали маските – и аз не искам страната, в която живея, да бъде управлявана от измамници.

Но аз протестирам още и срещу некадърниците, които онзи ден обявиха, че се налага бюджетът за тази година да бъде актуализиран, защото приходната му част нямало да се изпълни – при положение, че тя е преизпълнена до края на май и най-вече че господин Орешарски доскоро не пропускаше да повтаря как веднъж като вземе управлението в ръце ще успее да събере много повече пари, запушвайки дупки и борейки се с контрабандата. И за слепите е явен планът на правителството да потуши недоволството с повече държавни разходи, финансирани със заеми, които ще причинят друго недоволство и по-тежка криза, когато се налага всички ние да ги връщаме (във време, в което днешните управляващи удобно няма да са във властта). След нас и потоп – такова може да бъде веруюто единствено на престъпници, но не и на отговорни български политици.

Протестирам и срещу идиотите, които прекратиха последните опити да бъдат спасени БДЖ и ВМЗ Сопот и – подобно на лекари, борещи се с рака, като предписват обезболяващи, докато пациентите им бавно си отиват – удължават агонията на работещите там и в същото време товарят всички останали работещи българи с допълнителни задължения.

Протестирам и срещу зловещата шуробаджанащина при назначенията по високите етажи на властта, която никой дори не си прави труда да скрие.

А също и срещу развихрилия се психопат, който е хванал в алчните си лапи парламента, държи като заложник сградата на софийската опера и през ден-два прави опити да тероризира българските граждани, в същото време зловещо протягайки ръчички към министерството на вътрешните работи и предлагайки свободните хора да бъдат пометени с гестаповски мерки, за каквито няма място в една цивилизована държава.

И по много други причини протестирам, и – при все че не ми е приятно да го правя, докато уж народните избраници ме наричат лумпен, наркоман, алкохолик, терорист и какво ли не – мисля да продължа, докато те не си отидат. Залогът този път е бъдещето на всички нас. Нека не го оставяме в ръцете на хора като Орешарски, Станишев, Миков, Местан, Сидеров, Борисов, Цветанов, Пеевски и близките им приятели!

П.С: Снимката е на Виктор Владев.

2 Comments

  1. […] Защо протестирам, отговор на Юри Иванов […]

  2. […] светове, в които живеем ние и противниците ни и за това защо протестираме, можете да прочетете в E-lect. За еволюцията, която […]

Коментирай