This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

За срама

Един от най-силните кадри от днешните протести показва разплакана млада жена, която казва пред микрофоните, че се срамува, че българка. Не съм в състояние да повторя нейната емоционалност, а и в интерес на истината съм убеден, че – въпреки всичко – имаме достатъчно поводи да се гордеем със сънародниците си като цяло (и продължаващата вече втори месец безпрецедентна гражданска активност е един от тях)… но в контекста на станалото до момента днес много добре я разбирам.

Въпреки че знаех какво ще стане, ме хвана срам от наглия модел на потъпкване на правилата в работата на народното събрание (който, за нещастие, е алюзия за наглия модел на потъпкване на правилата от страна на политиците ни по принцип). Не знам има ли законодателна норма, която да позволява при 187 регистрирани народни представители да гласуват 223 – откъде идват другите 36 гласа? по пощата ли са изпратени? защо я има опцията да гласуваш, без да си се регистрирал? ако ние си доведем един милион нерегистрирани гласоподаватели на следващите избори, това управление ще се съгласи ли да ги допусне до урните? – но знам, че, ако това е така, тази норма би била юридически и морален абсурд, срещу който би се обявил всеки човек със съвест и логическо мислене, така че спокойно можем да изключим комбинацията от двете у едни 223-ма български граждани, които за нещастие са се окопали във властта.

Срам ме е и от неприкрития фалш в поведението на политическия „елит” на страната, символизиран особено от Атака, която се опита да превърне подкрепата си за правителството „Орешарски” в семантичен спор, декларирайки, че депутатите ѝ гласуват по съвест (като тук е интересно как е възможно едновременно съвестта на всички народни представители на господин Сидеров да ги накара да подкрепят премиера, но партията като цяло да не го прави). А също и от Михаил Миков, който нарече „контрапротестиращите” в подкрепа на кабинета „спонтанна манифестация” по същото време, в което интервюирани баби услужливо разказваха, че „БСП-то” им е платило транспорта… и от Сергей Станишев, чието изказване за „правото” на привържениците му да изразят мнение, убеден съм, ще стои добре, ако се монтира на фона на заснетите контрапротестиращи, не знаещи кого подкрепят и срещу кого викат.

Срам ме е и, че си имаме премиер, който накара Бойко Борисов  да изглежда като титан на независимото и критично мислене и който продължава без свян да повтаря нелепицата, че гласуваната днес кражба била необходима, за да живеят гражданите на България по-добре. Смятах господин Орешарски за добър икономист – но няма икономист (или гръцки гражданин, ако там е въпросът!), който да не знае, че да живееш добре днес с пари на заем, означава само да отложиш проблемите за време, когато ще са станали още по-трудни за решаване.

Срам ме е, че в страната има депутати, газещи полицаи, и полицаи, наричащи случайни граждани курви.

Но най-много ме е срам от контрапротестиращите граждани на България, докарани в София с нашите пари и с обещанието, че Орешарски и co. ще похарчат всичко, което успеят да откраднат от нас, за тяхното добруване. Не защото те бяха пред парламента, впрочем, а, понеже са символ на едно все още голямо множество от хора, вярващи, че някой друг е длъжен да се погрижи за тях и че ние сме им роби, а политиците – надзиратели, разпределящи „по братски” плодовете на нашия труд.

Срам ме е и ми е леко тъжно за искрените лица на контрапротеста. Че правителството няма да издържи кой знае колко е ясно дори на управляващата коалиция, а непредубеденият наблюдател вече се е убедил, че колкото по-късно падне то, в толкова по-лоша ситуация ще остави България. От това ние – хората, които създаваме брутния вътрешен продукт на страната – вероятно ще пострадаме, но вероятно не с много. Виж, онези, които крепят Орешарски, заради обещаните им трохи… мога единствено да се надявам, че, когато осъзнаят, че били измамени, за тях няма да е твърде късно.

П.С. Още по темата можеш да прочетеш при Нервната акула.

6 Comments

  1. Atanas says:

    Има доста просто обяснение на скрииншота. 187 са се регистрирали за кворум в началото на заседанието. Всеки, който дойде след регистрацията, пак може да си гласува. Системата е направена с разпознаване на пръстови отпечатъци, така че няма ала-бала. Много писане за нищо е статията. Успех и другият път по-малко емоция и повече факти. 

  2. You miss the point! Знам, че има много просто обясние за скрийншота и никъде не съм твърдял, че не е така. И за убийствата почти винаги има доста просто обяснение – това не прави нито тях, нито действията на народните ни представители морални или нормални (ако беше така, всеки, появил се след регистрацията, щеше да може да гласува на изборите за парламент). Редно е, когато правиш заключения от типа на “другия път по-малко емоция и повече факти” да посочиш кои факти съм пренебрегнал, според теб.

  3. Georgi says:

    В случая ревът за регистрираните е напълно излишен, защото така или иначе се изискваха 121 гласа, за за да мине закона.

    Хватките с кворума се ползват, за да минават закони с под 121 гласа, защото тогава се изискват само 50 процента от регистрираните за кворум. Тази тактика не е от днес и любимите ти ГЕРБ си гласуваха мнозинството от законите по същата схема, така че с техните камъни по тяхната глава.

    Плевню върна този закон, но ако тръгне да връща всеки един закон със същите смешни доводи, съвсем скоро ще разбере, че ни е писнало от него и ще трябва да освобождава топлия фотьойл в Бояна.

  4. Трябва да кажа, че не понасям идиоти, опитващи се да заменят спора по същество с лични нападки. ГЕРБ не са ми “любими”, както щеше да научиш, ако си беше направил труда да прегледаш този сайт, в който са публикувани над 150 статии, критикуващи (различни аспекти от) управлението им. И не “рева” за регистрираните, защото си мисля, че законът иначе нямаше да мине, а, защото искам да живея в държава, в която правилата се спазват от всички.

    В тази връзка е пример за прекалено детинско мислене твърдението, че, щом едни хора са вършили нарушения, другите също трябва да го правят. Не дойде ли Станишев на власт с обещанието да приключи с порочните практики на ГЕРБ?

    И, естествено, не е вярно, че Плевнелиев е върнал закона със смешни доводи. Лично аз се съмнявам въобще да си чел доводите му и да желаеш да говориш по тях по същество – иначе щеше да кажеш кои от тях намираш за “смешни”!

  5. Това са елементарни неща и изобщо не са повод за коментар. Правото на депутат да гласува произтича от Конституцията. То не е обвързано с това дали е дошъл навреме. Щом дойде, може да гласува. Кворумът има за задача да покаже с колко човека е започнало заседанието, защото при ползване на “обикновено мнозинство”, то се определя на половината от присъстващите плюс един. Т.е. при 187 присъстващи, обикновеното мнозинство е 94 гласа. С по-малко нищо не може да се приеме. При ветото обаче трябват 121 гласа задължително, така че кворумът единствено определя дошли ли са достатъчно депутати, за да има заседание.

  6. Пак помисли! Кворумът няма за задача да покаже с колко човека започва заседанието – наличието на кворум е необходимо условие за започване на заседанието изобщо. А неявяването на заседание навреме или напускането на заседание, след като си се отчел за кворум са типични селски хитрини – те може и да са допустими по закон, но това единствено показва, че в закона има проблем.

    Иначе коментарът ти е коректен, но аз не съм сигурен, че виждам връзката му със статията…

Коментирай