This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Единни в различието

Не знам ти как мислиш, но аз винаги съм опитвал да оценявам хората на база на личностите им качества, а не на външни характеристики като пол, раса, етнос, възраст, сексуални предпочитания, увреждания, любими кулинарни предавания, марки дрехи, прически и прочие. Когато искам да си съставя мнение за теб в личен план, за мен е от голямо значение дали си добър човек и е абсолютно маловажно дали спиш с мъже, жени, кози, надуваеми кукли или плюшени мечета. Когато ни се налага да работим заедно, изключително важно е да си добър професионалист, а, че си сириец, арабин, циганин, турчин или българин, американец или китаец ми е напълно през центъра.

Не ми е цел да се давам за пример за някаква изключително благородна нагласа, понеже почти всеки, когото познавам и уважавам, гледа на света по същия начин и до този момент не съм имал съмнителното удоволствие да срещна нито един човек, който да изпитва увереност в себе си и собствените си сили, да поема отговорност за живота си и в същото време да мрази различните. Причината за това е, че ксенофобията е детинското заболяване на мързеливите, слабите и некадърните, които – съвсем естествено – в собствените си мисли никога не са виновни за своите провали и винаги са жертва на зловеща мистична конспирация.

От тази гледна точка, рекламираното днес предложение на смешниците от Атака да се забрани публичната проява на хомосексуална ориентация не е нищо повече от опит да се наложат на обществото ни ретроградните „ценности“ на аутсайдерите (защото какво по-добро за нашите политици от това всички да се превърнем в аутсайдери, които лесно се манипулират и още по-лесно се контролират), да бъдем разделени на хетеро-, хомо-, би-, мулти- и каквито още щеш сексуални, наместо на добри и лоши,  почтени и фалшиви, производителни и крадливи (тъй като всяка авторитарна власт процъфтява в условията на обществено недоверие и умело скалъпени кампании на омразата) и в крайна сметка да ни бъде окончателно отнета онази свобода, за която се борим от 1989 г. насам (понеже свободата е преди всичко правото да бъдеш различен).

Ако днес бъде прието предложението на Атака да се наказва със затвор манифестирането на различната сексуалност, утре няма да имаме съпротивителни сили или морално право да спрем предложението да бъдат изпратени в Белене привържениците на БСП и ГЕРБ, нито пък това да се пришият жълти звезди по дрехите на българо-мохамеданите или да се евтаназират 55+ годишните, за да се отвори работа за младите… и в крайна сметка бързо бързо ще поемем към антиутопичната Сидерова България, в която всяко различие ще бъде наказвано.

Тъжно ми е, че след 24 години „преход“ в страната все още има парламентарно представена партия, която целенасочено се опитва да ни върне в Средновековието. За мен всеки от нас е ежедневно е изправен пред съвсем простичкия избор дали ще подкрепя и ще подражава на тези, които изграждат мостове, или на онези, които строят огради с бодлива тел. Нямам никакъв интерес към хомосексуалните и техните прайдове, но винаги бих избрал общуването с достойни хора с различна ориентация пред преклонението пред Волен и неговата шайка.

Коментирай