This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Към светли бъднини

Буквално няма министър от последните няколко управления на България, който да не е маскирал липсата на воля за реформи на момента с някакво ефимерно обещание за „силен икономически растеж“ в близко бъдеще. Прогнозите от този тип винаги биват добре отразени в медиите по време на изричането им и удобно забравени в деня за равносметка – затова и все още много хора продължават да вярват, че опитите на политиците да гадаят бъдещето не са нищо повече от шарлатания (но и доста хора също толкова сляпо вярват на все така светлите обещания на разни врачки, така че какво ли се учудвам!).

Конкретният повод да започна днешния текст по този начин е обещанието на българския финансови министър Петър Чобанов, че т. нар. „политики, ориентирани към заетостта“ на правителството „Орешарски“ ще доведат до голям растеж на икономиката през следващата година (допълващи остро пожелателния текст на документа, отчитащ „постиженията“ на същото това правителство, сред които, само за пример, влиза очакването „българските предприемачи да създадат 12 000 нови предприятия“).

Честно казано, нямам никаква представа какво има предвид министърът под „политики, ориентирани към заетостта“. Ако наистина искаше да помогне на безработните да водят достоен живот, това управление можеше да го направи като намали данъчната и осигурителна тежест, премахне административната забрана за назначаване на слабоквалифицирани работници (по-известна като „минимална работна заплата“), престане да прехвърля пари към несъстоятелни предприятия и им позволи да се преструктурират и приватизират, и скъса със зависимостите от приятелски настроени бизнесмени и банки с трибуквени абревиатури. Понеже нищо такова не е свършено до момента, политиките, визирани от Чобанов, няма как да са нещо повече от палиатив и/или преливане от пусто в празно на парите на данъкоплатците.

Затова лично аз се съмнявам, че ни предстои година на „силен икономически растеж“, освен ако не скъсаме с порочната философия на управлението. Добрата новина за управляващите е, че, когато след два-три месеца започнат да си ревизират прогнозите в посока надолу, всички отдавна ще се забравили за предсказанията, изказани днес, и никой няма да им поиска сметка – точно, както никой вече не помни, че парламентът беше обещал да работи на пълни обороти за нов Изборен кодекс, от БСП се кълняха, че ще премахнат данъка върху лихвите и ще въведат необлагаем минимум, а държавните влогове трябваше бързо бързо да бъдат диверсифицирани.

П.С. Между другото винаги ме забавлява, когато политици слагат словосъчетания като „силен икономически растеж“ в едно изречение с прогнози за ръст от 2%. Два процента не само не са нищо особено – за да говорим за „силен“ растеж, трябва да се надяваме поне на пет-шест – но и са в рамките на статистическата грешка.

Коментирай