This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Оставката на Орешарски

След като направиха всичко по силите си, за да се преборят с недемократично правителство с демократични средства, днес свободните хора в България прибегнаха и до изпитания метод на пропагандната машина на Станишев, Местан, Сидеров и Гьобелс – повторението на невярна информация толкова много пъти, че всички да повярват, че е истина.

Мемето с „оставката“ на Орешарски ми беше изключително забавно (като най-много ме радва фактът, че все още мнозина от нас не се свенят да се подиграват на изключително противното управление на БСП, ДПС и Атака). То би било и поучително за политиците ни, стига те да имаха желание да се учат, защото ентусиазмът, който предизвика навсякъде, където видях, че е отразено, е ясна демонстрация за любовта, на която се радват.

Мемето с „оставката“ съвпадна и с деня, в който за пореден път видяхме, че управляващата ни коалиция не би могла да приеме дори един закон без подкрепата на приятелите си от Атака, а и научихме, че същите тези приятели заслужено са игнорирани от европейските партньори на България (в която връзка, може ли някой да ми припомни в колко държави от ЕС и НАТО е направил официални визити премиерът за 4 месеца на власт?).

От утре мемето с „оставката“ ще се превърне в повод за засукани анализи и директни обиди от страна на оперираните от чувство за хумор бардове на властта като Александър Симов, Петър Волгин и Велислава Дърева.

Но аз се надявам Орешарски да прояви разум и да се учи от критичните гласове, вместо да се къпе в тези на ласкателите. България е в политическа криза, която няма да се разреши със заравяне на главата в пясъка, пропагандни трикове и задкулисни договорки с откровено нестабилния (да се чете луд за връзване) лидер на една ксенофобска партия. Шегата от днес настрана, оставката е единственият начин да бъде върнато изгубеното доверие в законодателните и изпълнителните ни институции. Не че смятам, че ще срещна много такива сред управляващите, но отговорните политици би трябвало да възприемат не властта като самоцел, а добруването на гражданите на страната си.

Коментирай