This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Храброст на Гергьовден

Днес е празникът на Свети Георги Победоносец – Гергьовден. Сигурно знаеш, че в България той се свързва с храбростта и армията. Официално учреден още през 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг, празникът не се отбелязва в продължение на над 4 десетилетия, след като „народното” правителство спира честването му през 1946 г. 1993 е годината, в която традицията бива възобновена.

Започвам със сухи факти, но този текст всъщност не е упражнение по история. Пиша го, тъй като Гергьовден е удобен повод да поразсъждавам накратко за храбростта и героизма – нещо, което вече съм правил в един друг контекст преди повече от година.

В българската традиция тези две понятия се свързват с коравите възрожденски идоли и преките им потомци, изнесли на гърба си поредицата войни в началото на миналия век. Храброст е да се изправиш лице в лице със своя враг (примерно от агитката на другия отбор) и да го смелиш от бой (или той теб в зависимост от късмета и силата ти). Героят винаги е немит и небръснат, но носи идеала в душата си – бил той Левски, ЦСКА, циганите на сапун и пр.

Да, така представени смелостта и героизмът звучат като откровена подигравка. Нарочно пиша за тях по този начин, защото смятам, че родната традиция е безвъзвратно изостанала от времето. В модерния свят храбростта има нужда от предефиниране, а героят е съвсем различен човек. Никаква смелост не се изисква, за да разрешиш проблема си с насилие, когато знаеш, че си способен да го направиш. Напротив, храбро е да приемеш, че може да загубиш, но въпреки това да не пристъпиш границата на собствения си морал.

Няма абсолютно нищо героично в това да нападнеш автомобила, който по случайност те е засякъл на магистралата, например, или да се сбиеш с персонала на самолета, в който летиш. Истинският съвременен герой не е Брус Уилис (нито Бойко Борисов). Той е човекът, приел умереността и упоритостта за водещи принципи и отказал се от лесния път на насилието и агресията.

В подобен идеал ми се ще да вярвам. В крайна сметка само така някой ден – може би – дори аз ще приема истината, за която говоря.

Честит празник!

Коментирай