This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Окупация

Няколко часа след като бях сред хората, излезли да подкрепят студентите, окупирали сградата на Ректората, вече имам отговор на въпроса, който си задавам от петък: какво е отношението ми към тяхната акция. От всички обвинения към Ранобудните студенти – че са платени от ГЕРБ или Иво Прокопиев, че не се съобразяват с правилата на демократичното общество, че потъпкват университетската автономия, че пречат на онези, които искат да учат, и какво ли още не – вярвам в истинността на едно единствено – че те гледат прекалено наивно на живота и политиката в България.

Само че… на мен тази наивност ми допада. Големите промени не са резултат от усилията на циниците, които не спират да ни убеждават, че светът, в който живеем, е такъв какъвто е во веки и по никакъв начин не можем да му повлияем. Те не се налагат и от политиците, които отдавна са ни разпределили помежду си и ден след ден ни заливат с удобната лъжа, че щом не играем за отбор А, задължително подкрепяме отбор Б и е абсолютно невъзможно да сме отвратени от самата игра, без значение какво си мислим, че мислим (защото те – както призна народният представител, известен като Данчо Ментата, вчера – винаги знаят по-добре от простосмъртните).

Ранобудните студенти и хората, с които споделят една и съща кауза, обаче явно все още не са пораснали до интелектуалното ниво на онези, споменатите в предния параграф равни гладки тухли в стената. А тяхната наивна вяра, че с показни акции на солидарност някой може да бъде затрогнат, със сигурност е донесла много искрен смях на силните на деня.

Но тази вечер – сто тридесет и не знам вече колко дни след като гражданите на България пренесоха мечтите си за справедливост, достойнство, морал и свобода на улицата – на мен ми се струва, че пренебрежителният смях на управляващите ни и приятелите им може да се окаже пресилен. Протестът на наивните, господа политици, вече никак не прилича на разходка или на уличен карнавал. Той не е и начинът шепа лумпени да убиват време, както имате наглостта да лъжете. Не е манифестация, в каквато се превръща всяка сбирка на вашите фенове. Дори не е съвсем протест.

Заслушайте се в гневните гласове на хората, господа!

Това не е бунт, това е революция!

Коментирай