This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Будителите срещу вредителите

В деня на народните будители ми се иска да припомня, че хората, чиято памет почитаме днес, са останали в националното ни съзнание като пример за борбата на българската нация за повече образованост, морал и свобода. В началото на нашето Възраждане те се броят на пръстите на едната ръка – обсадено малцинство сред огромно море от посредственост и примирение, но делата им са заразителни и през 60-те и 70-те години на XIX век водят до радикална промяна във възгледите на съгражданите им, които първо приемат ценността на образованието и с общи усилия постигат огромна крачка към ликвидирането на неграмотността само за малко повече от десетилетие, а впоследствие са заразени от мечтата за свобода от бюрократичната хватка на Османската империя, еднакво потискаща и българи, и турци, по думите на Левски.

В деня на народните будители искам и да попитам кои днес са наследниците на тази традиция – дали хората борещи се срещу закостенялата бюрократична хватка на нашето си управление, което не се свени да използва всякакви средства срещу тях – от вече изтърканите гнусни манипулации в платените медии до директни заплахи с насилие и още по-директни атаки – или онези, които подгряват агитките си с песни на Мишо Шамара и показват уважението си към гражданите (или „курвите на Бойко“, според тяхната терминология) със средните си пръсти.

Кръстих този текст „Будителите срещу вредителите“ за благозвучие, но също толкова щеше да му подхожда заглавието „Будителите срещу отвратителните“, защото именно на това противопоставяне сме свидетели в последните месеци. От едната страна са хората, които все още доста наивно и по европейски се борят за повече почтеност и повече свобода, а от другата – онези, на които не им дреме, че претендираме, че сме цивилизована държава, и си живеят със съзнанието, че са недосегаеми, така че всичко – от насилието над журналисти до вечерите за по над 1000 евро – ще им се размине.

В десния ъгъл виждаме тези, които незабавно биват уволнявани за отвратителното деяние да издигнат националното знаме. В левия – онези, които получават постове и привилегии като награда за достойното късане на плакатите на опонентите им.

В отбор А – студентите и техните преподаватели, в отбор Б – Бареков, Петното и приятелите им с благозвучни прякори.

Може и да изглежда другояче на пръв поглед, но в този двубой не можеш да си неутрален. Ако не подкрепяш активно будните, пасивността ти непрестанно се използва от пропагандната машина на вредните, която ден след ден след ден всячески се мъчи да ни убеди, че апатията е благодетел, конформизмът е висш идеал, а за страната ни и нейните граждани път, различен от смяната на едните вредители с други, няма. Това е само пропаганда, но тя почива на базовата истина, че ако ти не повярваш, че можеш да промениш съдбата си към по-добро, никой не може да ти помогне насила. Ако ти не разбереш, че алтернативите ги създаваме сами, те в крайна сметка никога няма да се появят. Ако ти се оставиш на манипулациите на властта, това ще донесе служебна победа за вредителите.

Честит ден на народните будители! Избери си страна!

Коментирай