This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Делюзията Бареков

Тъй като съм дълбоко изкушен от света на рекламата, винаги ми е било забавно разпространеното в разни среди мнение, че рекламистите са способни да превърнат обикновените хора в зомбита, на които с лекота да продават всякакви боклуци. Малко неща са по-далеч от истината и ние имаме тонове доказателства за това (например, ако рекламата наистина беше чак такава сила, би будел изключително недоумение фактът, че по света се харчат много повече пари за проучване на пазара, отколкото за нея).

Любими в този контекст са ми рекламните кампании на очевидно фалшиви продукти, на които ставаме свидетели от време на време в епохата на интернет – а любимата ми група продукти са тези, които ни обещават мигновено отслабване, било чрез вълшебни хапчета и магически колани, топящи килограмите, докато спим, било чрез петминутни тренировъчни програми, при които дори няма да се изпотим по пътя към по-хубавото тяло. За промотирането на тези боклуци се харчат наистина луди пари и се използват добре работещи психологически техники – например у всички нас е дълбоко програмирано желанието да постигнем максимум резултат с минимум усилия и затова имаме склонност да вярваме на гурута, твърдящи, че са открили начина това да стане – но въпреки това пазарът им е доволно нестабилен. Хората изключително рядко са пълни идиоти, когато става дума за собствените им пари, и след като разберат, че си ги измамил веднъж, трудно биха ти се вързали повторно, без значение колко добра нова реклама ще съумееш да направиш.

Така стоят нещата в частния сектор, където качеството на продукта, който предлагаш, и цената му са много по-важни за избора на клиентите ти от лъскавата опаковка или рекламния екип, но за съжаление ситуацията е по-различна, когато насочим погледа си към политиката. Разликите са две. От една страна разходите при погрешен избор на политици рядко са толкова очевидни, колкото тези при покупката на кофти продукт и в много случаи по-скоро са във вида пропуснати ползи, което позволява въздействието на лъскавата опаковка да се запази за по-дълго. От друга страна, когато шепа идиоти направят кофти избори в личния си живот, от тях страдат най-вече те и понякога близките им и хората около тях. Когато те направят кофти политически избор – подведени от добре смазаната машина на партийната пропаганда – негативните ефекти се разпростират върху цялото общество.

Доколкото имам наблюдения, политическата реклама като всяка друга реклама се подчинява на един основен принцип – колкото по-бомбастична е тя, толкова по-вероятно е обектът ѝ да е пълен боклук. Ако Най-модерната тренировъчна програма™ ти обещава, че ще свалиш двайсет килограма за две седмици без никакви усилия, можеш да си сигурен, че си похарчил парите си за измама. Ако Най-модерната политическа програма™ гласи, че ще ти вдигне пенсията на 1000 лв. още утре, честито – току-що си дал гласа си за банда мошеници.

По всичко личи, че след залеза на Атака ще ни се натресе следващият проект от този тип в лицето на все още неучредената партия на Николай Бареков. Кампанията, подхваната от въпросния човек и гражданското му движение, показва всички признаци на фалшификация. Тя е бомбастична (Бареков иска да се обръщаме към него с „българския Обама“) и предлага елементарни решения на изключително сложни проблеми (Бареков обещава, че ще продаде всички държавни резиденции и ще раздаде парите на бедните) като в същото време прехвърля отговорността от нас самите към поредната външна сила (не е нужно да полагаме усилия, за да подобрим своя живот, само трябва да гласуваме за Бареков и той ще ни „оправи“).

При все парите и безспорния пропаганден професионализъм, който се влага в новия български политически проект, той – поне засега! – не изглежда да се радва на популярността на Атака или на РЗС от последните години, а това, наред с аморфната подкрепа за последните, ме кара да си мисля, че пазарът на популистки идеи е също толкова нестабилен, колкото и този на фалшиви средства за отслабване. И в единия, и в другия случай първосигналния ни инстинкт да се водим по лесното може донякъде да бъде туширан със силата на разума – чрез промотирането на разумни политики и разобличаването на измамниците, където и да ги срещнем.

Дали делюзията Бареков ще засегне достатъчно голям кръг хора, за да вкара поредната група опортюнисти в парламента? Не се наемам да гадая. Едно обаче ми изглежда сигурно и то е, че във вакуума, появил се при дискредитирането на предните месии, проектът на бившия първи приятел на Бойко Борисов има по-добри шансове да пусне корени от многобройните си конкуренти.

1 Comment

  1. Христо says:

    Според мен чалгакултурата поддържа и още разширява големия пазар на популизма. Само образованието и културата могат до някъде да се противопоставят на тази мега простотия и пошлост.

Коментирай