This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Насилието

Без значение дали става дума за развилнели се скинари, озверели чужденци или анонимни wanna be мутри, заплашващи студентите в окупираните университети, насилието в последните дни се използва единствено за отвличане на внимание. Мисля си, че няма по-явен израз на пълното безсилие на властовата ни прослойка да влезе в аргументиран диалог с опонентите си от постоянното отклоняване на обществения интерес към всякакви фобии: към западните (че и българските) фондации, „платените и нагли студенти“, чужденците, „либерастите“, „толерастите“, световния заговор срещу родната земя и прочие, и разпалването на агресия към една или друга група хора в България.

Насилието не просто е израз на безсилие – то е демонстрация на отчаянието на определени политици, които (понеже съвсем не са тъпи) са наясно, че са изгубили сблъсъка на идеи и нищо кой знае колко позитивно не могат да предложат на своите избиратели, така че са принудени да ги консолидират чрез колективния образ на „врага“. Тази консолидация – в добрата традиция на тоталитарната пропаганда – се осъществява с помощта на дехуманизирането на другия. Така бежанците се превръщат в „сган“, „отвратителни, долнопробни примати“, „масови убийци“ „главорези от Ал Каида“ и „канибали“. А протестиращите срещу правителството вече не са само политически опоненти, ами и „шепа най-обикновени кариеристи“, „шмекери“„средновековни фанатици“, „келеши“, „сектанти“,  и, разбира се, „фашисти“.

Истината е, че лесно се мразят стереотипи. Стереотипите нямат лица и биографии, те вече не са приятните ти съседи от блока, ами соросоидните сектанти, които опитват да бутнат властта в името на световния еврейски заговор. Лесно е да се сбиеш с дехуманизирания враг, трудно става чак, когато разбереш повече за него в лично качество и започнеш да осъзнаваш, че той малко се различава от теб самия. Агресията бързо се разпалва и мъчно се потушава.

Затова и ми е непонятен опасният залог, който направиха водещите ни партии с разпалването на напълно измислената истерия за земята, и който продължават да поддържат, отказвайки да заклеймят агресията от последните дни сами или чрез приятелите си журналисти (например, въпреки че не понасям „Дума“, аз съвсем сериозно очаквах, че в този все пак ляв вестник ще се появят материали срещу ксенофобията, а Александър Симов и Петър Волгин, които иначе са много активни в борбата срещу „фашизма“, този път – странно защо! – си замълчаха).

Няма да кажа нищо ново, ако напиша, че за мен отсъствието на остра реакция от страна на правителството и парламента на проявите на насилие и неофициалното толериране на някои от хората, които го разпалват, са не само показателни за степента, до която е парализирана правовата държава от зловредния съюз на БСП и ДПС с Атака, но и са ярко доказателство за отсъствието на визия за бъдещето в лицето на „държавните“ ни мъже и жени, които не се свенят да стимулират конфликтите между различните общности в България с единствената цел да опазят присъствието си във властта.

Все повече ме притеснява обаче предположението, че тази стратегия е ужасно недомислена и накрая ще се обърне срещу авторите си, когато след няколко седмици пристигнат студовете и неспособността на управляващите ни политици да предложат позитивна визия за страната започне да се отразява по джобовете на избирателите им.

Насилието, без значение накъде ще се насочи, не бива да радва никого. При отсъствието на отговорно управление на нас, хората в опозиция, се пада тежката задача да не се поддаваме на провокации, да не прилагаме същите прийоми на дехуманизиране като част от противниците ни и да защитаваме набедените за враждебни социални и етнически групи. Напълно невъзможно е днес да се води разговор за идеи с управляващите, но това ни дава възможност да не падаме до тяхното махленско ниво и да противопоставим на езика на омразата своята визия за бъдеще, в което стереотипите ще бъдат по-малко, а уважението между хората – по-голямо.

Коментирай