This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Новоговор

Едно от достойнствата на прехода беше, че сложи край на социалистическия новоговор в политическия и медийния живот, и аз наистина не очаквах, че ще имам възможността да наблюдавам възраждането му на живо. За нещастие действителността често не отговаря на надеждите ни, а понякога дори излиза от границите на най-големите ни кошмари, така че завръщането на власт на БСП и ДПС ни върна и новоговора по начин, който кара изцепките на Бойко Борисов отпреди само няколко месеца да ми се струват относително безобидни.

На новия език на правоверните българското общество е било освободено от страха с идването им на власт, нищо че по последни данни броят на подслушванията продължава да расте, а с бюджета за следващата година се предвижда за подслушване и следене да бъдат отделени 49 милиона лева в сравнение със скромните 20 от годините на мракобесното министерстване на Цветан Цветанов.

Нормално за новоговора е и от парламентарната трибуна да наречеш протестиращите пред сградата на парламента „ултраси“ и „вандали“, и да обвиниш политическия си опонент, че им плаща, без да разполагаш с каквито и да било доказателства, но удобно скрит зад имунитета си, и напук на заснетите кадри и разказите на очевидци (един от които съм и аз) да убеждаваш хората, че не трябва да вярват на очите си, а на твоите думи.

В традицията на този специфичен модел на изразяване също е да определиш мирния протест като „опит за преврат“ и „метеж“, и да отречеш, че е имало полицейско насилие, въпреки че въпросното е показано от десетки камери.

Роля в налагането на езика на измамата, разбира се, имат и писаниците на жълти журналисти, че Бойко Борисов е „лидер на протеста“ и, че „две трети от [протестиращите] одобряват статусите му във Facebook и го чакат със сласт да осигури масовост на иначе рехавите им изяви“, когато мнозинството протестиращи са били опозиционно настроени и по времето на ГЕРБ и могат да го докажат черно на бяло.

Но най-важната характеристика на новоговора е, че появата му е признак за постепенното изместване на силата на правото от правото на силата. В тази връзка една история от вчера накара косата ми да се изправи. Приятел ми разказа, че, когато попитал полицейски служител защо нарушава закона, той му отговорил с простото „ами, аз си имам заповеди“. Никой от другите признаци за пълзящо разрушаване на правото общество, на които сме свидетели напоследък – незаконни полицейски проверки; самозабравили се депутати, триещи материалите на журналисти; посещения по домовете на неудобни студенти и прочие – за мен не е толкова важен, колкото признанието на служители, призвани да защитават законността, че заповедите на началниците им за тях стоят по-високо от нея.

В крайна сметка единствено от нас зависи дали ще се вържем на новоговорящите или ще продължим да разобличаваме истинската им природа: на престъпници, окопали се във властта в ущърб на собствения си народ.

Коментирай