This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Деветте милиарда имена на Бога

При все че харесвам научна фантастика, почти не познавам творчеството на Артър Кларк и затова за мен беше изкушаващо да си купя сборника му с разкази под заглавието „Деветте милиарда имена на Бога“ преди няколко месеца и относително лесно да го прибавя към вече натрупалия бройки waiting list, с който се боря от известно време насам.

В последните три дни обаче имах възможността да поизляза за малко от София и сборникът беше измежду книгите, с които реших да се занимавам по пътя.

Накратко, впечатлението ми от разказите на Артък Кларк, които успях да прочета (десет от общо 12), е по-скоро негативно.

За дългата версия трябва да започна с това, че историите в сборника трудно могат да бъдат поставени под общ знаменател от гледна точка на тематиката или сетинга си – някои от тях се развиват на Земята или Луната в близкото и не съвсем близкото бъдеще, други – на Венера, а трети – на измислени светове от нашата галактика или извънземни космически кораби – но пък, поне за мен, почти всички си приличат по песимистичната нотка (в повечето от половината от тях Земята бива унищожена, замръзнала в хватката на нова ледникова епоха или превзета от насекоми) и wanna-be хоръра (главния герой бива изяден от непознато чудовище на незнайна планета; второстепенен герой е подложен на опасен експеримент, който унищожава огромна електрическа централа; главните герои неволно помагат на орден побъркани будистки монаси да унищожат вселената и т.н.).

Нямам представа дали цялото творчество на Кларк гледа толкова негативно на бъдещето на човечеството, но аз винаги съм харесвал много повече истории, разказващи за трудностите, поставени пред човешкия дух, и за начините, които той ще открие за тяхното преодоляване, за победите, които ни издигат, и пораженията, от които се учим – и затова харесвам изключително прекрасния позитивизъм на Азимов, докато „Деветте милиарда имена на Бога“ в общия случай не успя да ме грабне.

В допълнение към минусите, от гледна точка на изпълнението текстът на разказите в сборника (или, може би, преводът) не блести с особено качество, а структурирането на повествованието в повечето случаи ме караше да се хващам за главата – по калъп то започваше с кратка случка от живота на главния герой/главните герои, преминаваше през по-глобално описание на реалността, в която се намират, което аз никога не бих тръгнал да стоварвам на читателя по толкова директен начин, поставяше пред героя/героите по някое лишено от истински залог изпитание и приключваше с изненадващо/зловещо разкритие.

Положително в „Деветте милиарда имена на Бога“ е голямото разнообразие от теми, което ме накара да се дивя на въображението на Артър Кларк, в същото време отправяйки предизвикателство към начина ми на мислене.

Ако трябва да сумирам плюсовете и минусите, сборникът по никакъв начин не бе откровение за мен като почитател на научната фантастика, но и не успя да ме откаже от автора, така че в скоро време вероятно ще опитам да прочета още нещо от него.

3 Comments

  1. Божо says:

    Прочети “Една одисея в космоса през 2001-а година”.
    Ама без “продълженията”.

  2. И аз за нея си мислех. Даже съм почти сигурен, че съм чел, но преди поне десетина години и нищо не помня вече, така че ще трябва да си я припомня :).

  3. Лекс says:

    Ако говорим за Кларк (един от тримата ми най-любими автори), горещо препоръчвам “Градът и звездите” – от романите му, които съм чела, Кларк ми изглежда хуманист дори и в явно негативните си като идея истории, а “Градът…” за мен е най-добрият пример за това :).

Коментирай