This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Reality Check

Съвсем накратко! Когато правителството на Пламен Орешарски дойде на власт, сред многото му обещания фигурираха и тези за борба с безработицата, коректност към бизнеса и значимо подобряване на условията за правенето му, а сред критиките му към предишното управление видно място зае твърдението, че министър Симеон Дянков е декапитализирал държавните предприятия с цел да си скалъпи бюджета.

Няколко месеца по-късно безработицата вече е с нула цяло и три процентни пункта по-висока в сравнение с началото на мандата и е на най-високото си ниво от август 2003 г. насам. Задълженията на консолидираното централно правителство към бизнеса са нараснали с близо 45 милиона лева (или над 40 процента) спрямо този март, а общите задължения на централната и местните власти растат с повече от 51 милиона лева (или близо 20 процента), при това при все факта, че през лятото правителството изтегли заем в размер на един милиард лева, именно за да се разплати с частните фирми (по думите на премиера).

За „подобряване“ на условията за правене на бизнес каквото и да се каже, все ще е малко. Вярно е, че през лятото бяха взети мерки за облекчаване на няколко от над двестате регулаторни  режими, поставящи пречки пред икономическата активност в страната. Преди два дни обаче министър Стойнев на практика призна, че почти нищо не е свършено, обещавайки, че броят само на режимите, които „предстои“ да бъдат изцяло изчистени е 84 (но, без да даде добър отговор защо след като сред управляващите има съгласие, че те са вредни, никой не е проявил волята да ги премахне през изминалите седем месеца).

В тази връзка притеснението ми е, че, ако правителството „Орешарски“ запази досегашното си темпо на облекчаване на бизнес средата, ще му трябват от три до четири мандата, за да свърши работа, която на нормални хора би отнела по-малко от месец.

А що се отнася до критиките към бившия финансов министър Дянков за декапитализиране на държавните фирми, за да си върже бюджета, човек би очаквал от едно принципно управление да не повтаря точно същата политика, която до съвсем скоро агресивно е обявявало за вредна, при това в далеч по-безконтролен ad hoc вариант (от който става ясен и механизмът, по който ще бъдат заобиколяни при нужда бюджетните изменения, облекчававащи дянковата система в тази сфера).

Между другото, фактът, че всяка правителствена амбиция да подобри живота на българските граждани до момента се реализира с обратен знак, е повод да погледнем към бъдещето с нарастващо безпокойство. Все пак за 2014 г. Орешарски и co. са далеч по-щедри в обещанията си.

Коментирай