This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Егоизъм

След като в коментар към предишната статия ми беше зададен (явно) реторичния въпрос дали толерирам егоизма, направих грешката да потърся речниковото значение на думата за отговора си. Е, първият текст по темата, на който попаднах, логично бе в Wikipedia. Именно на дълбоката ми изненада от прочетеното там дължиш настоящия материал.

Ако може да се вярва на свободната енциклопедия (цитирам единствено любимите ми пасажи) егоизмът е „същностна черта на индивидуалистичния човешки характер, която се изразява във висока степен на себичност, корист и себелюбие”. Когато не се компенсира с алтруизъм, той „е безсмислен”. Свързва се „с такива свойства като безогледност и равнодушие спрямо другите хора”. Но най-вече, отбелязва Wikipedia, позовавайки се на някакъв софизъм на Ерих Фром, егоизмът не е тъждествен, а напротив – диаметрално противоположен на любовта към себе си.

За да ти обясня какво не е наред с всичко това, ще се спра на аналогичната статия в англоезичната версия на енциклопедията. Егоизмът, казва тя, „е нормативната етическа позиция, че моралните личности трябва да правят неща, които са в техен интерес”. Самата дума „егоизъм” идва от старогръцки и буквално означава „философия на аз-а”, или с други думи няма нищо общо с определението от горния параграф.

(Впрочем, честно е да спомена, че английският език прави разграничение между egoism и egotism, и вторият термин съдържа негативна конотация, доближаваща се до българската.)

От философска гледна точка, да поставяш собствения си интерес над този на произволните други е висша мъдрост. Именно заради нея егоизмът е коренната противоположност на алтруизма, който твърди, че индивидите имат моралното задължение да помагат, облагодетелстват или служат на всички останали, дори жертвайки интереса си.

Алтруизмът е етиката на роба. Доведен до крайност, той оправдава заробването и избиването на милиони в името на добруването на оцелелите в сталинисткия СССР и държавите по негов образ и подобие. Както вече споменах веднъж, същата колективистка нагласа служи на съвременните еколози като оръжие да внушават на всички ни вина за разрушаването на „Майката Земя” и да изискват обща жертва за спасяването й.

На едно по-лично ниво алтруизмът заклеймява усилията за осигуряване на просперитет на теб и близките ти (защото това би било „себично”) и те задължава да „помагаш” на хора, които не познаваш и които по правило се намират в положението, в което са, защото са по-малко талантливи, по-глупави, но най-вече по-мързеливи от теб.

Ако си изправен пред моралния избор да спасиш човека, когото обичаш, или съвършен непознат, алтруизмът ще те възнагради с повече точки за второто, защото в първия случай имаш очевиден егоистичен мотив.

Аз, обаче, бих спасил човека, когото обичам. Не вярвам, че нито едно човешко същество трябва да бъде пожертвано в името на някакво абстрактно добруване на общността. И съм твърдо убеден, че нямам никаква вина за глобалното затопляне (което, само по себе си, е предмет на един от най-големите научни спорове в историята), ограничаването на биоразнообразието или изсичането на горите в Бразилия.

Това – стана ясно от предната статия – ме прави егоист. С този текст искам да кажа, че „егоист” е определение, с което се гордея. Егоизмът е етиката на свободния човек, който на първо място уважава себе си, на второ пази уважение за всеки, който отговаря на моралните му критерии, и на трето приема дори свободата на другия – онзи, с когото въобще не е съгласен – да се води от собственото си съкровено виждане за света.

Ти как би се определил?

4 Comments

  1. Жилов says:

    Една корекция? Ако беше чел Фром, щеше да знаеш, че той не защитава нито това да се подчиниш на тълпата и да се жертваш за нея, нито това да целиш да експлоатираш другите и да се отнасяш с тях като с пионки.

    Фром защитава идеята, че обичта към себе си е нещо хубаво и естествено (a не нещо “зло”, както се опитват да ни внушат). И че не можеш да обичаш истински другите, ако не обичаш истински себе си – например, жертвоготовният мазохист не е способен на любов към другите хора, колкото и да се жертва за тях – подобно на примерите, които ти самият даде. Обратното, ако обичаш себе си (същността си), можеш да оцениш тази същност и в другите хора. Есето, от което е изваден цитатът, се нарича Selfishness and Self-Love, ако не се лъжа. Да, така се казва, давам линк. Целта му не са някакви софизми, а именно да отграничи здравословната обич към себе си от патологичната.

  2. Благодаря за есето!

    Аз всъщност не коментирам идеите на Фром, от които действително нямам представа, а конкретния цитат в Уикипедия, който продължава да ми звучи като софизъм – главно защото терминологично “егоизъм” (философията на аз-а) не може да се отдели – че чак диаметрално – от любовта към себе си. Отделен е въпросът, че, когато писах статията, не помислих за чисто езиковия проблем – на английски освен egoism и egotism, има и термин selfishness :). Така че текстът си страда от доста пропуски.

  3. Жилов says:

    Темата е трудна, има доста нюанси.
    А статията в нашенската Уикипедиа освен, че е пристрастна, вади цитати извън контекст.

  4. Мартин Търпев says:

    Абсолютно съм съгласен с автора на есето. Поздравления!

Коментирай