This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Богатство и бедност

За тази статия си мисля отдавна, но конкретният повод за написването ѝ сега е един коментар в дискусия във Facebook, в който между другото се заявява, че „всеки, който има акъл, а не вяра, съобразява, че богатството на едни се крепи само върху бедността на други“. По принцип лесно можем да отхвърлим твърдения като горното като идиотски и да откажем изобщо да се занимаваме с тях – проблемът обаче е, че те намират добра почва и немалко последователи в държави като България (и със съжаление трябва да кажа, че част от хората, вярващи им, не са чак толкова глупави).

Колкото повече време минава, толкова по-склонен съм да смятам, че възгледът, че не можеш да забогатееш по друг начин, освен ако не ограбиш някого, е не толкова следствие от жестоко набиваните комунистически мантри от годините преди 1989, колкото от конкретния пример на комунистическата върхушка, която още преди промените формираше един полупрестъпен елит, а след тях подпомогна – а нейните наследници продължават да го правят и в наши дни – създаването и функционирането на „бизнеси“, печелещи не защото предлагат на българските граждани качествен и евтин продукт, а заради близките си връзки с властта, които им позволяват да функционират напук на желанията на потребителите.

(В тази позиция, ще забележиш, има известен проблем и той е свързан с факта, че все още стотици хиляди гласоподаватели продължават да подкрепят именно партиите, при които връзката престъпност-пари-власт е най-видима. За мен отговорът е комбинация от не особено дълга политическа памет, ужасяващ популизъм – както навярно знаеш, дори Господ не може да направи за българите толкова, колкото от БСП, ДПС и Атака са готови да им обещаят – и агресивно налагано медийно влияние.)

Независимо от това дали съм прав обаче или продължаваме да сме деформирани от четирите и половина десетилетия на комунистическа диктатура (или пък просто сме си такива), в споменатия по-нагоре възглед няма и грам истина – а в България в последните 15-16 години се създадоха стотици бизнеси, доказващи, че можеш да забогатееш чрез инициативност и труд като в същото време правиш живота на хората по-добър.

Историческите примери настрана, идеята, че всяко богатство води до нечие обедняване, е следствие от разпространената заблуда, че животът е игра с нулева сума, и когато един печели, някой задължително трябва да загуби. Колко нелепа е тази заблуда ще се убедиш, ако просто се огледаш около себе си. Ако беше вярно, че печалбата за един е задължителна загуба за друг, растящото население на света никога нямаше да си намери къде да живее например. Ако предположим, че през 1800 г. е имало около 300 милиона жилища (техният брой всъщност е бил по-малък, но да не задълбаваме) за 1 милиард души, днес би трябвало да имаме около шест и половина милиарда бездомници, тъй като всеки може да се сдобие с дом, само ако някой друг загуби своя.

А ако предположим, че през 1800 г. е имало достатъчно количество храна, което да поддържа живелите на света относително нахранени (и това не е било така, а недохранването е било хроничен проблем в цялата човешка история само допреди около 150 години), днес шест милиарда души дори нямаше да са живи, тъй като единственият начин да нахраниш нов човек в свят на нулевата сума е да вземеш храната, необходима на някой друг.

В действителност обаче икономистите – и, разбира се, много други умни хора извън тяхната професия – отдавна знаят, че богатството, освен да се преразпределя, може и да се създава. С илюстративна цел ще използвам придобилия популярност в последните години у нас пример с пицата. В света на онези, които твърдят, че „богатството на едни се крепи само върху бедността на други“, има точно една пица и ако аз си отчупя по-голямо парче от нея, това задължително означава, че ти ще имаш по-малко.

В реалния свят нещата стоят по по-различен начин. Бил Гейтс е богат, не защото е откраднал по-голямо парче от общата ни пица, а понеже е донесъл на партито ни още 3 или 4 пици, от които всички вече можем да се възползваме, и е напълно нормално като отплата да получи парче, по-голямо от онова на човека, който единствено е довел приятели.

(Ако избягаме от абстракцията, ефектът от продуктите на Гейтс върху световната икономика се измерва в милиарди спестени часове работа и рязко повишаване на производителността на труда на всеки, който ги ползва – което пък му позволява да създаде едно и също нещо за далеч по-малко време и с далеч по-малко усилия – и е на практика невъзможно да се бъде пресметнат в парично изражение, а цялото богатство на създадетеля на Microsoft е нищожна част от процента спрямо неговия принос към благоденствието на човечеството.)

Има причина търсенето и предлагането на идеи, стоки и услуги за свободна размяна винаги да повишава благосъстоянието на хората като цяло и да прави създателите на най-добрите идеи, стоки и услуги по-богати от останалите – като трябва да си наясно, че, ако аз забогатея десет пъти, а ти само два, от това не си станал по-беден, отколкото си бил преди – но обяснението за нея е строго икономическо и ще намери място в друг материал. (Впрочем думата „свободна“ горе значи нерегулирана от правителството, а не „безплатна“, както са свикнали да мислят социалистите и хората с подобни на техните възгледи – нито една размяна никога не може да бъде безплатна.)

Но има и сфера, в която човек може да придобие нещо, само ако то е било отнето от някого другиго преди това, и това е сферата на организираното от държавата или от частни лица насилствено преразпределение (като за държавното преразпределение сме измислили сложни евфемистични термини като „социална система“, „пенсионна система“ или например „финансова помощ за нашите приятели, без която цялата ни финансова система ще рухне“, а частното – слава Богу – все още честно наричаме „кражба“).

И, в крайна сметка, докато онези, които вярват, че никой не може да забогатее без да краде, продължават да подкрепят хората, предлагащи им повече от същото, те вероятно ще продължат да се чувстват вечно прецакани от по-силните, по-безскрупулните или познаващите повече функционери на водещите ни партии от тях.

7 Comments

  1. Божо says:

    … ефектът от продуктите на Гейтс върху световната икономика се измерва в милиарди спестени часове работа и рязко повишаване на производителността на труда на всеки, който ги ползва.

    Надпис над гише в нашенско учреждение: “Формулярите стават бавно, защото се обработват с компютър“…

    Мисля, че това достатъчно изчерпва всякакви спекулации, защо сме на тоя хал.

  2. Хаха. Подозирам, че не се шегуваш :).

  3. Божо says:

    Ни най-малко, за съжаление.

  4. Веселин says:

    Точно казано от Божо! Само нашите и руските богаташи не могат да бъдат вкарани в тази формула. За тях важи всичко казано за богатите от идеологическите им създатели – комунистите.

  5. Не съм съвсем съгласен с горното. Признавам, че и в България, и в Русия крони-капиталистите са по-видими за обществото, но поне у нас вече е пълно с хора, които са забогатели по честен път. Разбира се, може и повече, и ако средата за правене на бизнес се нормализира, бихме могли да видим това “повече” съвсем скоро.

  6. Иван Иванов says:

    По същата логика може да защитиш многоженството. Богатия със сигурност може да се грижи по добре за много жени. Децата му ще бъдат образовани и успели и т.н. Има само мъничка подробност – раждат се равен брой момчета и момичета. Какво да правим мъжете, без жени – евнуси, войници или направо да ги избиваме.

  7. По коя “съща” логика по-точно?

    Между другото, не че е от значение за каквото и да било, но не – не се раждат равен брой момчета и момичета по принцип.

Коментирай