This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Лесният път

В периода от средата на март до средата на април фитнесът, в който тренирам, традиционно се изпразва откъм клиенти, записали се в него в началото на новата година. Причината рядко е, че тези хора успяват да постигнат това, което са си обещали да направят с телата си – три месеца са прекалено малко време за каквато и да е значителна промяна – а значително по-често, че са се отчаяли от видимата липса на бърз резултат.

Този класически фитнес феномен всъщност може да бъде наблюдаван и в почти всяка друга област на живота ни, и, според мен, до голяма степен се дължи на два взаимно допълващи се аспекта на човешката култура: стремежа с малки (или по възможност без никакви) усилия да се постигат големи резултати и прекаленото фокусиране върху крайната цел.

На първо място, стремежът да спечелиш, без да се потрудиш, е в основата на цялата хазартна индустрия, но също така и на финансовите пирамиди и на милиардния бизнес с чудодейни средства за отслабване, потентност, подмладяване, сваляне на хора от противоположния (че и от същия) пол, спиране на косопада и още какво ли не, общото между които е, че при всеки случай, в който ти обещават твърде бърз резултат за прекалено малко пари или без никакви усилия, можеш да си сигурен, че накрая ще се почувстваш като идиот. Той е тясно свързан и с кариерата на мнозинството от политиците по света, а също и на много други крадци, работещи на частно. Стандартната реакция – тази на мнозинството от хората – на невъзможността да постигнат нещо без да положат труд е на отчаяние, ескапизъм и по-нататъшно затъване в проблемите, с които са започнали да се борят на първо място.

Реакцията на малцинството е да се хвърли в крайности, които по правило са опасни, отвъд границите на закона и разрушителни за човешкия интегритет. Във фитнеса такава крайност е използването на стероиди. В журналистиката може да е размяната на безкритична подкрепа за потенциално избираемо място на европейските избори. В политиката: лобирането за закони, от които ще се облагодетелствате ти и приятелите ти. В бизнеса: измамата по отношение на клиентите ти и т.н.

Мисля си, че тази малцинствена реакция, на която всички сме били свидетели, до голяма степен е продукт на втория споменат по-горе аспект на съвременната ни култура: прекаленото фокусиране върху целта за сметка на пътя. Проблемът тук е, че ако целта е важната и погледът ти е насочен само към нея, не е трудно да преглътнеш малките (но ставащи все по-големи с времето) компромиси с разбиранията си – в крайна сметка веднъж постигнеш ли я, всичко останало ще се нареди (или поне така си мислят онези, които разсъждават по този начин).

В действителност обаче да извървиш дългия път към целта си е много по-важно и аз всяка година се радвам да видя по един-двама души във фитнеса, започващи да осъзнават това по начина, по който аз започнах да го осъзнавам преди известно време. Няма никакъв смисъл да отслабнеш за два месеца, защото подобен период не е достатъчен, за да промениш навиците, направили те дебел на първо място. Дори да намериш чудодейно решение за килограмите си, то само ще адресира симптомите, а не онези дълбоки емоционални (най-често) или други проблеми, на които въпросните симптоми са единствено проявление.

Може би би било приятно да забогатееш от днес за утре, но без да си положил усилия, за да спечелиш парите си, и без да разполагаш с трудно изграждащите се умения да ги управляваш разумно, много  скоро вероятно ще се озовеш в дори по-лоша ситуация от онази, в която си бил в началото (класически пример в тази връзка са печелившите от разни лотарийни игри, които много рядко съумяват да не профукат всичко и да не затънат в дългове през следващата година-година и половина). Навярно е хубаво да си осигуриш удобно място в Европейския парламент на цената на няколко злобни текстчета и чисти клевети по адрес на политическите опоненти на основния ти спонсор, но моралната развала на този подход в крайна сметка винаги ще надделее над нравствената чистота на първоначално добрите ти намерения.

Лично аз не държа винаги да ми е лесно. Докато не изпитвам съмнение, че с времето амбицията ми расте все повече и повече, фокусът ѝ постепенно беше изместен от това да постигна една или друга цел на всяка цена към това да се превърна във възможно най-добрата версия на самия себе си – било то физически, професионално, интелектуално, емоционално или морално – да се наслаждавам на пътя, да се уча вместо да се отчайвам от пораженията и да се радвам на вътрешните победи повече, отколкото на външните им проявления.

Убеден съм, че на много хора това ще се стори смешно. Че за мнозина е далеч по-важно да имат пари или власт, вместо да правят онова, което им носи удоволетворение. Големи мускули, вместо хармонично развито здраво тяло. Удобни държавни постове, вместо уважение. Ефимерни успехи днес на цената на утрешното си добруване.

Също така обаче съм убеден, че тези хора вече са изгубили играта на живота, дори за момента още да не го осъзнават.

Коментирай