This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Пенсионната илюзия

Ако на 20 години не си социалист, ти нямаш сърце, ако на 40 години обаче продължаваш да бъдеш социалист, ти нямаш мозък.

Бърнард Шоу

За все повече хора става ясно, че живеем в период на дълбоки промени. След събитията от 1989 година отиващата си стара епоха се сблъска с настъпващата нова (явление, което беше наречено „Шок от бъдещето” още през 70-те години на  XX-и век). Нашето време е време на преход между две епохи. Този преход не е без прецедент. Човечеството е преживяло няколко подобни периоди и те винаги са били  турболентни.

Без прецедент обаче е феноменът на нарастване на населението в пенсионна възраст.

Темата за остаряващото население не е нова. От XIX-и век насам развитите страни се характеризират с увеличаване на продължителността на живота. В продължение на най-малко двеста години всички институции на съвременния свят приемат за даденост стабилното нарастване на населението. До около двадесет години след  Втората световна  война темповете на нарастване са стабилни, но оттогава насам посоката се обръща.

Появява се нов феномен. В развития свят рязко започва  да спада нивото на раждаемостта – по-ниско от необходимото за възпроизводство на населението, а именно 2.1 раждания на семейство. Тази тенденция, обхванала Северна Америка, почти цяла Европа, Япония и други държави по света, вече е реалност и в България.

Съчетанието на трите споменати тенденции: на намаляваща раждаемост, непрекъснато увеличаваща се продължителност на живота и нарастващ процент от населението в пенсионна възраст, очертава една доста нерадостна картина, както за сегашните пенсионери, така и за бъдещите.

Разходно-покривната пенсионна система, рожба на индустриалната епоха, е изиграла ролята си в развитието на човешката цивилизация. При нея от осигурителните вноски на сегашните работещи се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. Но в края на XIX-и и чак до средата на XX-и век продължителността  на живота е много по-ниска от днешната и зад един пенсионер има 8, 10 и дори и повече работещи. У нас днес съотношението работещ/пенсионер застрашително започва да се приближава към 1/1. През 2012 г. на 100 работещи вече са се падали 80 пенсионери. Много от нашите съвременници не разбират, че държавната пенсия няма да играе същата роля, каквато играеше през 80-те години на миналия век. Тя ще „ерозира” постепенно във времето, благодарение на инфлацията. Под въздействие на споменатите три тенденции може би ще се налагат чести корекции в някои от елементите на днешното ни пенсионно осигуряване, като осигурителната вноска и възрастта за пенсиониране, за да може да се гарантира някакъв жизнен минимум на получаващите пенсия.

Ето защо бъдещата икономическа сигурност на все повече хора ще зависи от икономическите им инвестиции – т. е. доходите им като собственици, по-известни като пасивни доходи.

Всеки, който вярва, че това е временно явление,  финансово-икономическата криза е изкуствено причинена или Китай „строи комунизма” най-вероятно е жертва на илюзията, че утрешният ден ще бъде същият като вчерашния.

2 Comments

  1. Стефан Манов says:

    Дали парите на неработещите (стари, болни, богати или каквито и да е други) хора ще идват от социалните осигуровки на работещите, или от пасивни доходи, един вид такса за ползване на капитала им, в макроикономически план е все тая – и в двата случая част от произведените ресурси се прибират от хора, които не са ги произвели. Неслучайно пенсионните фондове инвестират на борсата. Няма как да се избяга от чистата математика – НЯКОЙ трябва да произведе продуктите за цялото общество, и колкото по-малко хора участват в това производство, по толкова повече трябва всеки от тях да може да произвежда.
    В интерес на истината обаче човечеството вече сериозно е поело по пътя на роботизацията и компютризацията, така че все повече от работата се върши от машини, а не от хора, и все по-малко хора като процент от населението са достатъчни, за да поддържат цялата икономика. В тази връзка е добре, че нивото на раждаемостта е паднало под точката на баланс от 2,1 деца на семейство, и ще е хубаво да се задържи около нея, поне докато не измислим как да колонизираме Космоса. Защото иначе в дългосрочен план проблемите на човечеството биха били свързани с недостиг на ресурси, които са крайни за Земята (или поне растат само линейно, с приблизително еднакво годишно количество енергия, получавано от Слънцето), а не на работна ръка, която да ги добива.

  2. Валентин Иванов, ДФК® says:

    Благодаря Ви за коментара господин Манов.
    По отношение на роботизацията, компютризацията и недостига на ресурси, сте прав. Става въпрос за разпределението и преразпределението на благата, които произвежда една икономика. Добра или лоша, разходно-покривната система (или”pay as you go”, както я наричат в англо-езичния свят) ще продължи да съществува навсякъде, но тя гарантира само поддържане на жизнен минимум. Представете си (съвсем хипотетично), че в края на тази седмица навършвате 63 години и работодателят Ви освободи т. е. излизате в пенсия. Осигуряван сте върху 2 000 лева и от НОИ Ви определят 700 лв пенсия (по сега действащото законодателство 35% от осигурителния доход). Ако нямате възможност да извършвате активна трудова дейност и да получавате някакъв допълнителен доход оставате само с тези 700 лв. Ако сте сам добре, но ако домакинството Ви се състои от двама човека и другият член няма нито пасивни нито активни доходи, сам преценете каква е разликата между 2000 лв. и 700 лв., и какви трансформации в стила и начина на живот по посока свиване и стягане на бюджета си ще трябва да правите. Пенсионната реформа от 2000-та година въведе тристълбовата система при която държавата осигурява само част от необходимия доход (в нашия пример само 35%). Отговорността за финансовото благополучие на индивидите е прехвърлена върху самите тях. Вярно е, че пенсионните фондове са играчи на фондовите борси (в известен смисъл са най-големите “капиталисти”). Но те не инвестират на борсата, както се изразявате. Те инвестират във финансови инструменти, които се търгуват на фондовата борса. Борсата е просто един пазар, както всеки друг пазар. На него се срещат интересите на купувачи и продавачи. На този пазар се канализира свободният финансов ресурс на физически и юридически лица и се насочва към реалния сектор (там където е необходим). От тези инвестиции се “раждат” всички онези блага от които имаме нужда. Ето така се осигуряват средства по втория и третия стълб, но вече на “капиталово-покривната” система. Дори вече в Европейския съюз се говори за “нулев” и “четвърти” стълб.
    Средната продължителност на живота у нас е около 75 години и ще продължи да расте. Навсякъде по света жените живеят средно с около 5,5 до 6 години повече от мъжете. Това означава, че всеки втори ще живее повече от средната продължителност. Някои с 5, други с 10, 20, а може би и повече години – всички имаме такива познати или роднини.
    Паричната единица ерозира във времето, като покупателна способност, дори и при много ниска инфлация. (През последните дни сме свидетели как на някои им се искаше цялата финансова система да бъде разрушена.) Затова по-младите членове на обществото (до 45-годишна възраст), ако вземат мерки още сега, могат да си осигурят “пенсионен доход” между 80-90% (дори и повече) от “активния” доход, което е доста по добре от 35%.

Коментирай