This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Свободата, глупако!

Така както ме впечатлява лицемерието на европейските бюрократи, упражняващи се да ни налагат насилствено идеите си, уж за наше добро, ме дразни и глупостта на апологетите им у нас и по света, заради която всъщност тези идеи процъфтяват. Едва ли ще те изненадам, щом ти кажа, че темата на днешния материал е скорошната забрана за производството, вноса и продажбата на високоватови прахосмукачки от страна на ЕС.

Тази забрана беше продадена на широката публика с аргумента, че тя ще спести въглеродни емисии. Колко точно? Ами 6 милиона тона въглероден диоксид до края на настоящата година и 38 милиона до 2020. По ред причини е изключително спорно дали това ще се случи, но нека приемем за спора, че числата посочени от европейските бюрократи са коректни и ги поставим в контекст. Тридесет и осем милиона тона звучат внушително, обаче глобалните въглеродни емисии през 2013 г. бяха в размер на 36 милиарда тона или по 98 милиона, 630 хиляди, 137 тона дневно.

Една съвсем проста сметка показва, че в най-добрия възможен случай благородните усилия на брюкселската администрация ще доведат до намаляване на количеството въглероден диоксид, което изпускаме в атмосферата, с 0.18 процента или с горе-долу толкова, колкото светът е произвел от момента, в който си се събудил, до момента, в който четеш това изречение.

Дори да вярваш в теорията, че причиненото от човека глобално затопляне ще доведе до негативни последици за всички ни (теория, която впрочем се радва на постоянно намаляваща подкрепа в научните среди в светлината на факта, че светът не се затопля от 17 години и 11 месеца насам), ако имаш желание да поразсъждаваш, ще забележиш, че потенциалният ефект върху околната среда от европейската забрана в най-добрия случай е нулев – а в най-лошия ще се сбъднат предвижданията, че по-ниско ватовите уреди ще изискват повече време за ползване и въглеродният ни отпечатък всъщност ще нарасне.

Пиша горното, защото „[забраната] ще ни помогне да запазим околната среда“ е една от мантрите, с които апологетите на брюкселските администратори защитават и този им опит да ни налагат насила как да живеем живота си (другата, по неясна за мен причина е, че да си критичен към европейската бюрокрация те прави марионетка в информационната война на Русия – well, guess what, не ми пука дали истината ще бъде подкрепена от руска, американска, европейска или – инцидентно – севернокорейска информационна агенция и не мисля, че хората, смятащи, че „нашите“ факти са по-верни от онези на другите, само защото са наши, по нещо се различават в мисленето си от зомбираните фенове на Путин).

В действителност обаче единственият истински спор е между идеята, че ограничена прослойка от хора, които никой от нас не е избирал, разполага с експертизата и моралния интегритет да направлява живота ни на микро-ниво (идея, която на практика признава съществуването на две категории човешки същества: всесилни господари и роби, които не могат обувките да си завържат, без да бъдат наглеждани), и идеята, че да живеем така, както сами пожелаем, стига да не нараняваме ближните си, е не просто изконно наше право, но и фундамент, чието подкопаване обезсмисля цялата концепция за Европейска общност.

Впрочем, осмелявам се да предположа, че гражданите на ЕС ще изнамерят толкова много хитроумни начини да заобикалят забраната върху високоватовите прахосмукачки, че за пореден път ще демонстрират на бюрократите, че са напълно способни да се оправят в живота и без тяхната „помощ“.

П.С: Ако този материал ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай