This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

В полза роду

Във вечерта след изборите и последвалите я няколко дни, освен на скандали, политическа наглост и опити за задкулисни уговорки, се нагледахме и на призиви за отговорност и загърбване на партийните интереси в името на България и нейните граждани („малките хора“, за каквито явно ни смята Лютви Местан). Сами по себе си тези призиви не са нещо лошо, но аз лично много бих искал нашите „лидери“, „големите хора“, които си избрахме да ни представляват, да ги облекат в дела възможно най-скоро.

Оставяйки идеологическите различия настрана, новите ни депутати все пак могат да започнат да правят това изключително лесно. Всяка от политическите сили, влезли в парламента, се афишира като борец за по-голяма справедливост за българските граждани и признава, че страната е в криза. В този смисъл най-логично е всеки народен избраник, независимо от цвета си или партийната си принадлежност, да даде личен пример за солидарност със своите избиратели.

За какво говоря ли? Според Дарик, минималната работна заплата, която ще получава всеки от депутатите ни, е 4430 лева (като в нея не влизат парите за клас и научни звания, както и за участие в ръководството на парламента и на парламентарни комисии). Тоест само за заплати парламентът ни ще похарчи над 13 милиона лева през следващата година. Няма съмнение, че нито един истински патриот, социален човек или народен представител, загрижен за огромния дефицит в бюджета, с радост не би се отказал от част от тази сума – да кажем по 1930 лева на месец – за да подпомогне, макар и символично, излизането на България от кризата. Това все още ще го остави с 2500 лева месечно или над 3 пъти повече от средната сума, с която изкарва средностатистическия български гражданин, както и с един куп допълнителни привилегии, на които никой от нас не се радва (като безплатни жилища, самолетни и автобусни билети, и карти за градския транспорт, пари за бензин и служебни автомобили).

В същото време стана ясно, че партийните субсидии ще надхвърлят 33, а може би дори 35 милиона лева годишно. За всеки разумен човек е ясно, че да плащаш пари на политическите партии с аргумента, че по този начин ще предпазиш членовете им от корупция, е точно същото като да плащаш на престъпници, за да не те ограбят или пребият. Благородни патриоти като днешните ни народни представители без съмнение биха се отказали на часа от партийните си субсидии.

Или пък не? В крайна сметка не думите, а делата имат значение, така че аз ще повярвам в честната загриженост за общата ни съдба на избраниците ни, едва когато те още с първите си решения се откажат от част от многобройните си привилегии, които ги карат да се чувстват богоизбрани.

Ако този материал ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

Коментирай