This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Конспирацията TTIP

Едва ли има съмнение, че всеки път, когато подочуе словосъчетанието „свободна търговия“, типичният ляв теоретик на конспирацията си представя поредния зловещ опит на глобалния юдео-масонски заговор, въплътен от съвременния империализъм, да помете „социалните придобивки“ на трудещите се в името на това всеки илюминат да прибави по още един замък към колекцията си. В това отношение подготвяното от известно време Транслантическо партньорство за търговия и инвестиции или ТПТИ (което е по-известно със съкращението си на английски TTIP) не прави изключение.

Списъкът с нелепиците, които циркулират по адрес на TTIP наистина е огромен – като се започне от това, че споразумението се подготвя в пълна секретност (докато в действителност е достатъчно да напишеш TTIP в Google и вторият резултат ще те заведе към огромно количество документи, публикувани на сайта на Европейската комисия), премине се през това, че целта му е да се разреши на американските корпорации да се разпореждат безнаказано с живота ни, и се приключи с твърдението, че приемането му ще ни отнеме 8-часовия работен ден и справедливото заплащане.

От всички критики по адрес на TTIP, вероятно най-основателната е, че преговорите се водят в условията на недостатъчна прозрачност. При все че много може да се каже по адрес на брюкселската бюрокрация обаче, е повече от ясно, че недостатъчна прозрачност и пълна секретност са два напълно различни термина и няма как да са строго секретни преговори, за които знаем: 1. кога се провеждат; 2. от кого се водят; 3. за какво се отнасят; и 4. до какви договорености достигат.

Още по-неоснователен е страхът, че TTIP може да бъде наложен „тайно“ на гражданите на Европа. Като всеки друг международен договор от този вид, след края на преговорите и това споразумение предстои да бъде разгледано от Съвета на ЕС и Евопейския парламент от една страна, и Конгреса на САЩ от друга, и подлежи на стандартна процедура по ратификация, едва с приключването на която то би могло да влезе в сила.

Друг аргумент в арсенала на левия „конспиратор“ е, че TTIP ще ограничи легитимните права на националните държави да законодателстват, въвеждайки невижданата в историята практика корпорации да съдят правителства, нарушаващи правата им, пред международни арбитражни трибунали. Трудно ми е да преценя дали хората, твърдящи предното, са просто необразовани и мързеливи (понеже биха могли да научат, че не са прави с бързо търсене в Google), или са откровени измамници, но и в двата случая истината е съвсем различна. Инструментът за уреждане на спорове между инвеститори и държави – така наречения ISDS (от Investor-State Dispute Settlement) – съществува в международното право поне от 50 години насам и е предвиден в над 2750 двустранни и многостранни международни договори.

Нещо повече: той е използван многократно – броят на арбитражните дела, заведени от инвеститори срещу държави е над 500 към 2012 г., а от завършените към онзи момент 244, близо 42 процента са решени в полза на държавите, 31 процента – в полза на инвеститорите, а при 27 процента се стига до извънарбитражно споразумение. Колкото и учудващо да е за моите приятели вляво, съществуването на ISDS не само че не е разрушило света в последните пет десетилетия, но и е помогнало за превръщането му в едно далеч по-добро място.

Критиките по адрес на TTIP далеч не се изчерпват с горните и аз не се съмнявам, че не малко хора ще приемат и тази теория на конспирацията за чиста монета. За онези от нас, които разчитат на разума си обаче, няма по-сигурен начин да проверим какво наистина се подготвя с Трансантлантическото партньорство за търговия и инвестиции от това да прочетем онази част от самото споразумение, която вече е достъпна в чернова.

31 Comments

  1. Dali? says:

    ЗА едва 31 евро френската компания „Веолия“ обяви война срещу една от малкото победи на египтяните след „ Арабската пролет“ от 2011 г. – увеличението на минималната заплата от 400 на 700 лири месечно (от 41 на 72 евро). Мултинационалната компания сметна тази сума за неприемлива и на 25 юни 2012 г. подаде жалба срещу Египет пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (служба на Световната банка). С какъв мотив? „Новият закон за труда“ бил в нарушение на ангажиментите, поети с „публично-частното партньорство“ за преработка на отпадъците, подписано с град Александрия. Големият трансатлантически пазар, за който в момента се водят преговори, може да включи процедура, позволяваща на предприятията да съдят държави. Такова поне е желанието на САЩ и на организациите на собствениците. Така всички държави, страни по договора, ще бъдат изложени на същата опасност като Египет.

    Доходоносната жилка „уреждане на спорове между инвеститори и държави“ позволи на голям брой частни дружества да спечелят добри пари. През 2004 г. например американската компания „Каргил“ получи 90,7 млн. долара от мексиканската държава, призната за виновна, че е въвела нов данък върху газираните напитки. През 2010 г. „Тампа електрик“ получи 25 млн. долара от Гватемала след жалба срещу закон, определящ таван за цената на електричеството. През 2012 г. Шри Ланка беше осъдена да плати 60 млн. долара на „Дойче банк“ заради промяна в един договор за петрол.

    Оттук: http://bg.mondediplo.com/article1217.html.

  2. Dali? says:

    Оттук: “Колкото и невероятно да звучи, по силата на NAFTA правото на Lone Pine да реализира печалби е по-важно от правото на чиста вода или правото на общностите да отхвърлят реализирането на разрушителни добивни проекти като метода фракинг”.

  3. Дали?, прегледах случаите, които си цитирал, и – както можеше да се очаква – проблемът не е нито в това, че Египет е увеличил минималната работна заплата, нито, че Мексико е “виновно”, че е въвело нов данък, нито че нечие право на печалба е по-важно от правото на чиста вода.

    Проблемът е, че във всеки от споменатите случаи имаме (предполагаемо) едностранно неспазване на сключен договор. По същата логика ти утре можеш да тръгнеш да съдиш работодателя си, понеже ти е намалил заплатата едностранно, за да си плати сметката за вода примерно, а аз ще кажа: “не, не, не е в това причината, а че правото на Дали? да реализира печалби е по-важно от правото на колегите му да пият чиста вода”. Нелепо е, някак си! ;)

  4. Dali? says:

    Т.е. да разбирам, че предлагате да спрем да променяне законите, защото току-виж засегнем нечии печалби, защитавайки здравето на хората, например?

  5. Когато единственият инструмент, с който разполагаш, е чук, светът наистина изглежда претъпкан с пирони, а?

    Не, не предлагам това – казах нещо съвсем, ама съвсем различно по-горе. Предлагам да спазваме договорите, които сме сключили доброволно помежду си; ако искаме да ги променяме, да го правим в съответствие с правилата; а, когато нарушаваме правилата, да оставяме на независим арбитър да отсъди кой е крив и кой прав ;).

  6. Dali? says:

    Ще го обясня простичко, като за вас – ако навремето е имало такива правила, каквито днес се опитват да прокарват договори като ТИТП, то забраната на вредни вещества, като например вредния инсектицид ДДТ, би била невъзможна, без изплащане на огромни обезщетения, които да компенсират печалбите от нарушените договори на компаниите-производители.

  7. Дали?, редно е като ми обясняваш нещо простичко, поне да се опиташ да си проверяваш фактите. ДДТ е забранен в САЩ в началото на 70-те, а във Великобритания – през 1984 г. И в двата случая ISDS вече съществува.

    Впрочем, ако си беше направил труда всъщност да прочетеш статията, щеше да разбереш, че повечето дела, използващи този инструмент, исторически са решени в полза на държавите. Така че е малко пресилено да се говори за пристрастен (поне в посока корпорациите) арбитраж, не мислиш ли?

  8. Dali? says:

    По-горе в линка си пише, че от близо шестдесет години частните компании могат да съдят държавите. Но, ако преди процедурата се е ползвала рядко, то от около 550-те дела, регистрирани от 50-те години насам, 80% са от периода 2003-2012 г. 

  9. Dali? says:

    В статията изобилства с глупости и откровени заблуди. Като например тази: “Списъкът с нелепиците, които циркулират по адрес на TTIP наистина е огромен – като се започне от това, че споразумението се подготвя в пълна секретност (докато в действителност е достатъчно да напишеш TTIP в Google и вторият резултат ще те заведе към огромно количество документи, публикувани на сайта на Европейската комисия)“. Наясно ли сте, че голяма част от тези документи бяха класифицирана информация чак до 9 октомври? И бяха декласифицирани след протестите на активисти и граждани. На 11 октомври протестираха над 400 града в цяла Европа.

  10. Дали?, нали знаеш, че съществува такова нещо като Wayback Machine? Хвърляме поглед на същия сайт от 13 август (за тази дата има трак) и какво да видим – абсолютно същите документи са публикувани и тогава (изглежда между тази дата и днешната нищо интересно не се е случило). Толкова по темата за голямата част от тези конкретно документи, които уж са били класифицирана информация до онзи ден ;).

    Впрочем, доколкото си спомням, аз гледах въпросната страница още миналата година.

    Иначе, позицията ти за ISDS-ите е забавна. Допреди две мнения твърдеше, че такива не е имало по време на забраната на ДДТ, сега поне си разбрал, че всъщност грешиш – пак е нещо.

  11. Dali? says:

    Явно нямате отговор защо 80% от делата в ISDS са от периода 2003-2012 г., а аз явно си губя времето, щом споря с човек, който не може да разграничи съществуването на ISDS от наличието на (нови) недемократични правила и клаузи по договори (като например това, което може да вкара за преразглеждане всякакви екологични забрани като пречка пред инвестиционния климат): 

    Article 10

    Review

    1. With a view to progressively liberalising investment conditions, the Parties shall [X] years after the entry into force of this Agreement and at regular intervals thereafter, review the investment legal framework and the investment environment, consistent with their commitments in international agreements.
    2. In the context of the review referred to in paragraph 1, the Parties shall assess any obstacles to investment that have been encountered. As a result of such review, the [body defined by the agreement] may decide to amend the relevant schedules of specific commitments.

  12. Dali? says:

    Относно декласификацията, забележете от коя дата е документът и кога (и защо едва тогава) е декласифициран.

  13. Dali? says:

    Конспираторите от Дойче Веле:

    Така идеята за насърчаване на европейското филмово производство, което му помага да оцелее срещу конкуренцията от Холивуд, би се оказала погребана. Също както и цялато германско кино, независимо, че то едва ли може да застраши конкурентно американските блокбастъри. Подобна съдба е в състояние да сполети и всеки един театър в Европа. От гледна точка на ТТИП една театрална сцена в Берлин например не би трябвало да се разглежда като културна институция, а просто като субсидирано икономическо предприятие. Алтернативата би била да се спрат всички държавни субсидии, а това означава, че едва ли би останала голяма или малка сцена, или пък опера, които да са в състояние да оцелеят от собствените си приходи. Същото се отнася и за образователната сфера. Представата, че университети като Сорбоната, Хайделберг или Прага няма да имат право на държавна подкрепа, за да се конкурерат свободно с университетски курсове в интернет, предлагани от Харвард или Принстън, е абсурдна, но е заложена в съдържанието на ТТИП. Културната сфера обаче няма да е единствената жертва на ТТИП.

  14. Димитър Петров says:

    Браво Юри с едно клякане напълни устата на трола (y).

  15. Дали?, колкото и да ми е интересен подходът, при който всеки път, когато ти отговоря, се оказва, че всъщност си искал да кажеш нещо по-различно, това няма как да продължава до безкрай :).

    Що се отнася до темата за субсидиите за европейски културни институции, намерил си грешния спор да използваш премахването им като аргумент. Субсидии в общия случай не трябва да има. Европейските граждани, оказва се, са по-интелигентни отколкото ги смятате вие защитниците на всевластната държава, затова и на континента е пълно с независими творци, които успяват, въпреки че никой не ги субсидира.

  16. Dali? says:

    Ни дума защо документът от юли 2013 е декласифициран едва на 9 октомври 2014. Що се отнася до субсидиите за ОБРАЗОВАНИЕ и КУЛТУРА, европейските граждани заслужават сами да преценят дали тези субсидии трябва да бъдат премахвани. Няма никаква причина подобни уговорки да се правят на тъмно, а гражданите да бъдат лишавани от демократичните им права. Относно казването – казвам точно онова, което искам. И никъде горе не е написано, че ISID не са съществували, когато ДДТ е забранено. Пише за правила. Ако не можете да направите разликата, защо изобщо сте се захванали да бистрите TITP?

  17. Дали?, създателно или не, но продължаваш да правиш неверни твърдения. Документът от юли 2013, който според теб е декласифициран едва на 9 октомври 2014 г., служи за източник на една част от Wiki статията за TTIP. Както можеш да видиш от разговора на страницата, въпросният източник вече е наличен на 26 април 2014 г.

    Що се отнася до останалите ти твърдения, те са изцяло спекулативни за момента – така и не видях текст от договора, който би наложил на европейските държави да премахнат субсидиите си за култура или да променят екологичното си законодателство, например – така че не заслужават допълнителен коментар ;).

    Чавдар Найденов, тази статия не е посветена на Бойко Борисов, така че мнението ти отива директно в боклука. Ако искаш да пишеш по темата, заповядай отново. Ако искаш да кажеш нещо за Бойко Борисов, потърси друг материал, където това няма да е off-topic.

  18. Dali? says:

    Е, и? Това не пречи да декласифициран официално на 9 октомври. Лийкове бяха изтекли и преди това, но защо преговорите трябва да се водят по недемократичен начин? И откъде знаете, че твърденията са спекулативни, след като не е ясно В ДЕТАЙЛИ какво се договаря.

  19. Първо, дай да се разберем нещо. На 9 октомври бе декласифициран мандатът за преговори (който, доколкото се информирам от пресата също е публично достъпен от юли миналата година насам, което е показателно за това колко точно отсъстващ е смисълът от класифицирането му на първо място).

    Документът, посочен от теб по-горе, не е мандатът за преговори, а – по всичко личи – чернова на (част) от договора.

    Иначе, аз съм напълно съгласен, че преговорите не следва да се водят натъмно – нали и аз това написах, за Бога. Що се отнася до това дали твърденията ти са спекулативни, при положение, че сам казваш, че не знаеш в детайли какво се договаря, очевидно правиш спекулации ;).

    Отделно от това аз всъщност позачетох и черновата, и мандата, а и смея да твърдя, че разбирам достатъчно от международно право, за да знам, че поне широко афишираните страхове на противниците на TTIP вляво са нелепи. Като ги оставим настрана, всичко може да излезе от това споразумение все още – може би ще има проблеми с него, а може би не. Ще наблюдаваме как вървят преговорите и ще видим.

  20. ivo says:

    Юри Иванов, статията и коментарите са изпълнени с невярна и манипулативна информация:

    1. Публикуваното в края на статията споразумение не е за TTIP, а за TISA. Още тук нещата почват да намирисват на скълъпване!

    2. Дори и да беше за ТТИП, предвид, че е изтекъл, а не официално публикуван документ, въобще не е аргумент за прозрачност.

    3. “Огромното количество публикувани документи”? Въпросът е, че ги няма важните. Първо:мандатът на ЕК за преговори беше държан в тайна допреди дни (въпреки натиска на граждани, европейски омбудсман и множество ЧЕПове). От немай къде и след като вече беше изтекъл, ЕК го публикува преди дни (почти две години след приемането му)! Второ: проекторешенията/позициите на ЕК по отделните глави на преговорите са тайни с изключение на някои ИЗТЕКЛИ, а не публикувани. Трето: няма достатъчна публичност, относно процесая по лобирането: официални стенограми и/или писма на всички изпратили такива (в САЩ това е факт!!!).

    4. Относно ISDS. Отбелязвам, че съм квалифициран и информиран да обсъждам темата. Следователно не смятам да изписвам всичко, което имам да кажа, но твърдението за “нормалността” е комична.

    Да, може би е нормално, когато говорим за страни от третия свят или пък за класическите варианти на арбитражи от преди 30-50 г. Но те не са това, което бяха. Най-малкото, защото вече масово се търси (и често получава) обезщетение за пропуснати ползи, а не за претърпени вреди (каквато е класическата експроприация и за която съм съгласен да има обезщетение) и заради непрекъснатото разширително тълкуване на двустранните/многостранните договори от страна на арбитрите (т.е. в полза на корпорациите), което изкривява постигнатите договоренности на суверенните държави.

    И още нещо: тези арбитражи са мноооогооооо доходен бизнес за мноооогоооо малко юридически кантори, които се явяват и арбитри и адвокати (представители на страните) по споровете, и консултанти на бизнеса, и консултанти при преговорите по споразуменията. Спирам дотук, но ако искате в отделен пост мога да понапиша още.

    Сега отново към текста.

    Първо: статистиката (244, близо 42 процента са решени в полза на държавите, 31 процента – в полза на инвеститорите, а при 27 процента се стига до извънарбитражно споразумение). Трябва да се има предвид, че ISDS е производство само на инвеститор спрямо държава, но не и на обратното и когато говорим за споразумения, това означава, че или държавата си е “коригирала” поведението (т.е. инвеститора е постигнал своето) или са се договорили за обезщетението. Следователно тези 27 процента ги сложете към 31 и стават 58 в полза на инвеститора… точка. А и още нещо: и когато печелят, държавите плащат разходи по делото (в зависимост от иска, но рядко под няколко милиона евро стигайки до стотици милиона…). 

    Второ: нещо бъркате арбитражите по международни договори с тези по договори между инвеститор и държава. Да, когато държавата е подписала договор (не коментираме дали наистина това е било в нейна полза или е плод на корупционна схема) с инвеститор и не спазва поетите договорки, трябва да си плати. Но тук става въпрос за нещо друго и абсурдно: нямаме договор с инвеститора, с който са поети тези и тези ангажименти на страната, а имаме договор между (в случая с ТТИП са две) държави. За да не влизам в детайли те са се съгласили да не поставят, така наречените “нетарифни” търговски бариери. В един момент едната държава решава да провежда определена политика (например в сферата на здравеопазването, на екологията, на социалните политики), които накърняват интересите за БЪДЕЩИ или настоящи инвестиции със съответните БЪДЕЩИ печалби на фирмата Х. И тя казва: опааа вие имате ангажимент да не ми пречите с “нетарифни” бариери (разбира се описани йезуитски в споразумението, за да може после да се тълкува) и сега искам обезщетение. Можете да си потърсите инфо за делата на Vattenfall срещу Германия или на Philip Morris срещу Канада, Уругвай, Австралия. Във тези (и доста други) случаи компаниите нямат договор с държавите, а на последните им е ОГРАНИЧЕН СУВЕРЕНИТЕТЪТ ДА ПРОВЕЖДАТ ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ЕКОЛОГИЯТА И СОЦИАЛНИТЕ ПРАВА, И/ИЛИ СА ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ СТОТИЦИ МИЛИОНИ ИЛИ МИЛИАРДИ.

    Т.е. мисълта ми е: моля, спрете с аргумента, че компаниите са имали подписан договор с държавата и затова са съдени. Ако беше така, нямаше да имаме ISDS на база на международно споразумение, а арбитраж на база подписан търговски договор. Редно е да правите разлика!

  21. Иво, първо линкнатият в края на статията документ Е проект за TTIP, не за TISA ;).

    Ще го познаеш по това, че се цитира на много места като проект за (част от) TTIP. Освен това в самия документ се говори за 2 страни – САЩ и ЕС – докато в TISA участниците са 23. И, ако това не ти стига, в документа всъщност си пише TTIP ;).

    Извън това, съвсем не оставам с впечатление, че си “квалифициран и информиран” да обсъждаш темата.

    Например, ти пишеш: “и когато печелят, държавите плащат разходи по делото“. В този доклад на UNCTAD е посочена различна практика – включително, че “in some cases, where the unsuccessful claimant has engaged in some form of abusive conduct, arbitral tribunals have ordered that the claimant pay all or a significant part of the respondent’s costs”.

    Ти твърдиш, че постигането на споразумение е равносилно на капитулация от страна на държавата (“това означава, че или държавата си е “коригирала” поведението (т.е. инвеститора е постигнал своето) или са се договорили за обезщетението”), но аз хвърлих бърз поглед на споразумението между Vattenfall и Германия и случаят не е такъв.

    Ти твърдиш, че при ISDS няма договор между държава и инвеститор, но всъщност според доклада на UNCTAD “claimants have challenged a broad range of government measures, including those related to revocations of licences, breaches of investment contracts, irregularities in public tenders, changes to domestic regulatory frameworks, withdrawal of previously granted subsidies, direct expropriations of investments, tax measures and others”.

    А ето и типичен случай: “Occidental v. Ecuador, a case arising out of a unilateral termination by the State of an oil contract”.

  22. Чавдар Найденов says:

    Нищо не съм писал за Бойко Борисов. Изгубих си половин час, за да просвещавам теб и твоите събеседници в пространно разяснение и ти си го изтрил. Сигурно не ти е харесало посланието – че искаш да подмамиш дясната облщност да налапа въдицата ТТИП с елементарна хватка – левите са против, значи ние трябва да сме за. Разбирам, аргументите ти издишат открай докрай. Но чак пък такава простотия да правиш.

  23. Чавдар Найденов, като казвам, че коментарът ти е изтрит, това все още не значи, че не е в кошчето и не мога да го покажа по всяко време.

    Това да ти е познато:

    Борисов иска цялата власт, а не част от нея. Идеята да я дели с учениците на Костов, като бъде обвързан с коалиционно споразумение, е наивна. Редукцията на Борисов е мисия невъзможна, това трябва да е ясно. Борисов е непоправимо съвършен, идеята да бъде преправян е кощунство. ГЕРБ с Борисов начело е окупационна сила, триумфалистки проект. Властта му е или тотална, или скандално отнета…

    Все пак ти си го писал.

    Изобщо не ме притесняват твърденията, че аргументите ми издишали, иначе. Читателите ми са достатъчно интелигентни, за да преценят за себе си на кои аргументи да се доверят. Не ме вълнува и толкова дали хората, които вярват в тази или онази конспиративна теория се водят леви, десни или някакви други. По-притеснителното е, че са тъпи.

  24. Dali? says:

    Според вас защо чак на 9 октомври беше декласифициран ОФИЦИАЛНО и дали действията на гражданското общество из цяла Европа не допринесоха за това да знаем повече (но съвсем не достатъчно) за готвените преговори. И защо триете коментари? Нали сте за свобода на словото? В коментара не е имало обиди, доколкото разбирам

  25. Dali? says:

    Днес от WikiLeaks изтече това. Но според авторът на горната статия, споразумението не се било подготвяло в секретност.

  26. Дали?, по първия ти коментар, подозирам, че целият проблем с опитите за секретност не е нещо повече от бюрократична инерция. Това ще рече, че TTIP не е като да е първият договор, който се разработва в условиятта на недостатъчна публичност – всъщност такава е международната практика по принцип от векове насам. Не ме разбирай погрешно, тази практика е безумна и вече е извън времето си – самият факт, че при все че мандатът за преговори беше декласифициран официално на 9 октомври, както сам спомена, той беше известен на всеки, който се интересува, почти от самото начало, е показателен. Просто през XXI век е много трудно да пазиш подобно нещо в тайна и Комисията само се изложи в опитите си да го прави.

    (Тук трябва да вметна и че при все че самият мандат не беше декласифициран, в Q&A секцията на сайта на комисията общо-взето пише същото, което и в него – само че в по-малко подробности.)

    (Още една вметка да направя по повод един от по-предните ти коментари, че TTIP би премахнал субсидиите за културни институции в рамките на ЕС. Още в началото на декласифицирания документ пише следното:

    The Agreement shall not contain provisions that would risk prejudicing the Union’s or its Member States’ cultural and linguistic diversity, namely in the cultural sector nor limit the Union and its Member States from maintaining existing policies and measures in support of the cultural sector given its special status within the EU and its Member States.

    Толкова по въпроса за коректността на анализа, който беше цитирал.)

    Що се отнася до въпроса ти за коментарите, този сайт си има правила и те се спазват.

  27. Вторият ти коментар (този за WikiLeaks) е откровено безумен. Толкова ли не видя, че информацията в него се отнася за споразумение, което се нарича Trans-Pacific Partnership (TPP) Agreement и е съвсем различно от това, за което говорим в тази тема – Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP)?

    В това споразумение Европейският съюз дори не участва! ;)

  28. Maria says:

    Ще си позволя да се включа по темата investor-state dispute settlement. Да, тази клауза обикновено е чатс от договор за насърчаване на инвестициите или търговски споразумения с инвестиционни клаузи, но винаги МЕЖДУ ДЪРЖАВИ. Клаузите между инвеститор и държава за арбитраж са нещо съвсем отделно. Последните години има проблем с ISDS – най-общо, че клаузите се тълкуват вече различно от първоначалния замисъл (напр. искове за пропуснати ползи в резултат на промени в законодателството), начина на образуване на арбитражите, липса на втора инстанция, дори корупция и т.н. Дори и Европейската комисия призна, че има проблем с ISDS и преди няколко месеца публикува публична консултация по темата. В консултацията се посочват проблемите в сегашната практика и какви условия се предвиждат да се включат в TTIP, така че тази клауза да работи по-ефективно и справедливо.
    Относно протестите срещу тази клауза. Разбирам исканията на хората от Западна Европа. Техните държави досега не са имали ISDS клауза със САЩ, а само с развиващи се държави и бившия соц. блок. Западноевропейските държави обикновено са били източник на инвестиции и са искали да защитят инвеститорите при неразвити правни системи. С TTIP се предлага да има такава клауза и със САЩ, които са и най-големият инвеститор в ЕС. И тук идваме на въпроса защо изобщо е необходима такава клауза между демократични държави, с отворени пазарни икономики, и с ефективна съдебна система. Защо инвеститорите трябва да имат по-специални права? Страхуват ли се ЕС и САЩ, че другата страна може да издевателства над инвеститори? Считат ли, че съдебната система отсреща е неефективна? Та в крайна сметка за протестиращите от старите държави-членки е необяснимо включването на ISDS клауза в TTIP и като добавим противоречивата практика от последните 5-10 години, прави са да протестират.
    Случаят в България. Тя има ISDS клауза в договора си за насърчаване на инвестициите със САЩ. Ако от ЕК успеят да прокарат по-ясни условия за арбитраж, то ние ще имаме по-голяма защита, защото повечето проблеми с прилагането ще бъдат изчистени. В този смисъл за България е в по-голям интерес да минат предложенията на ЕК, с които да се отмени сегашният, остарял договор със САЩ. Ако САЩ и ЕС се споразумеят да няма ISDS клауза в TTIP, много се съмнявам, че САЩ ще се съгласят да отменим клаузата и в двустранния договор, като се има предвид съдебната ни система и превзетата от мафията държава. Така че от гледна точка на България, не знам дали интересите ни в момента съвпадат изцяло с тези на протестиращите на запад. Най-добре е да настояваме да нямаме никакви ISDS клаузи, но отново топката се връща в нашата градина да си реформираме държавата.

  29. Стефан says:

    Свободната търговия между хората, свободата на хората да разменят помежду си стоки и услуги без държавата (разбирай, политиците и чиновниците) да прибере част от тези блага, ужасява всеки левичар-черпаклия, защото всеки левичар-черпаклия никога не разчита на собствените си умения, знания, способности и труд. Левичарят-черпаклия винаги и навсякъде иска едно и също – така нареченото “преразпределение на благата” – с други думи, да се докопа до блага, които са създадени от някой друг.

Коментирай