This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Културата на бедността

За онзи, който живее с фикции, истината е отблъскваща – Виктор Юго

Когато говорим за култура, обикновено имаме предвид историческото наследство от произведения на изкуството, литературата, музиката, или приложните изкуства, или субсидиите за театри и музеи. Но това са неща, които нямат кой знае какво значение за нашето ежедневие, стандарт и качество на живот. В процеса на глобализация много учени от различни области на социалните науки изследват как влияе културата върху икономическото и финансовото ни поведение всеки ден, какви са нашите нагласи и ценности, генериращи модели на мислене, от които зависи  продуктивността и ефективността на работното място и в личен аспект, и какви са представите ни за това как се създава, изгражда и акумулира благосъстояние. От направените изследвания е видно че съществуват два културни модела, оказващи влияние както на отделните нации, така и на отделните индивиди.

Първият модел е характерен за т.нар. традиционни, колективистични общности, а вторият – за развитите общества и се формира през последните 250-300 години. Ценностната система на първия културен модел, мотивираща индивидите в техните действия, културолозите наричат култура на бедността, а на втория – култура на просперитета.

Какви са характеристиките на двата модела?

При първия културата възпрепятства развитието. Хората вярват, че съдбата им не зависи от тяхната собствена воля, властта е източник на богатство, а статусът им зависи и произтича от ситуацията около тях. Те очакват бързи резултати и незабавно възнаграждение на усилията. Мисловните им нагласи са за оцеляване, а не за изграждане на благосъстояние. Hеуверени са в себе си и собствените си възможности, затова почти напълно се отказват от планиране, възможностите се забавят и отлагат, или пропускат, защото хората се стремят да избегнат несигурността или провала.

При втория модел културата благоприятства икономическото развитие и просперитета. В този случай обществото е преобладаващо индивидуалистично или се развива в тази посока. Хората вярват, че сами изграждат себе си и активно избират своята съдба. Ценят се индивидуалните постижения и се адмирират успелите; статусът се определя от богатството, а не от властта.  Мисловните нагласи не са за оцеляване, а за изграждане на благосъстояние. Хората придобиват способност за планиране при преследване на цели, често актуализират плановете си; действат незабавно, като поемат премерени рискове; самореализацията е главната им грижа.

Разбира се има много изследвания и публикации за различните фактори, които оказват влияние в развитието на двата почти противоположни модела, като религия, история, географско разположение, образователна система и прочие. Навсякъде по света се наблюдават процеси на разпад на колективистичните общества.Това е и една от причините за появата на различия между поколенията.

Тук възниква въпросът, къде сме ние?

От направените аналитични изследвания (за които има достатъчно публикации), може да се направи изводът, че нашата национална култура е преобладаващо традиционна, колективистична и притежава повечето от характеристиките, възпрепятстващи продуктивността и създаването на благосъстояние и просперитет, т.е. по своята същност принадлежи към първия модел. Културологът Знеполски стига до извода, че тя „вече е изчерпала вътрешните си ресурси и не е в състояние да ни предложи прогрес”.

Като се има в предвид, че в глобален мащаб протичат процеси на трансформация на старата индустриална икономика към новата (knowledge economy), промяната на ценностната система от тази, запазваща бедността, към тази на просперитета няма как да стане бързо и едновременно. Затова всички ще имаме шанс да поемем към просперитет с упорит труд, стъпка по стъпка и с инвестиране в образованието си.

Коментирай