This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Този див, див капитализъм

Повод за днешния текст са няколко думи на популярния роден псевдожурналист Петър Волгин в интервю за македонския вестник Дневник, които звучат по следния начин: „Деконструкция е предаване, което защитава солидарността, правата на обикновените хора, достъпа до образование и здравеопазване на всички граждани, а не само на богатите. Ние сме срещу практиките на дивия капитализъм, които се насаждат вече четвърт век в България… Съответно нас ни мразят всички онези, които твърдят, че обществото трябва да се изгражда единствено на принципите на пазара, че право на добър живот имат само най-приспособимите, а хората, които остават без работа или са с ниски пенсии, сами са си виновни, защото били мързеливи, глупави или и двете“.

Оставяйки настрана опита на „журналиста“ да внуши, че той и колегите му в Деконструкция са мразени заради противопоставянето си на „пазарния фундаментализъм“, а не заради адски манипулативното си творчество, последователно пренебрегващо фактите за сметка на налагането на „идеологически правилната“ позиция, думите му правдиво отразяват някои от най-разпространените заблуди за пазара, хората, които го защитават, и системата, на която се радваме у нас.

Най-лесно оборимата от тези заблуди е, че България съществува в условията на някакъв си див (а това ще рече, нерегулиран) капитализъм. Тя непрекъснато се повтаря от социалистите, които удобно си затварят очите за факта, че държавата днес харчи между 35 и 40% от годишния национален доход, пряко управлява енергетиката, пенсионната система, здравеопазването и образованието – тоест буквално всяка сфера, в която страната има огромни проблеми – и регулира на практика всеки аспект от живота ни по начин, който би бил абсолютно немислим в епохата на наистина слабо регулирания капитализъм.

По-интересна е заблудата, че, ако бъдат оставени на пазара, услуги като образование и здравеопазване ще се превърнат в екзотика, достъпна единствено за богатите. Ако си припомним как се заражда съвременното българско образование обаче, бързо ще ни стане ясно колко неадекватно е подобно мнение. През 60-те години на XIX век държавата, в която живеят предците ни – Османската империя – не само не плаща, за да могат да се образоват поданиците ѝ безплатно, но и до голяма степен пречи на откриването на нови учебни заведения. При все това на българите им трябват по-малко от две десетилетия, за да постигнат впечатляващи резултати в борбата с огромната неграмотност, а пазарът предоставя достъп до образование и на най-бедните.

Но даже не е нужно да се връщаме толкова назад. През 1988-89 година в средите на БКП се води спорът дали една толкова важна дейност като производството на обувки трябва да бъде оставена в частни ръце. О, не, твърдят опонентите на приватизацията, ако оставим частниците да произвеждат обувки, скоро единствено най-богатите ще могат да си позволят такива, а всички останали ще започнат да ходят боси. Днешната действителност, в която обувките като цяло са евтини, а дори бедните имат много по-богат избор от далеч по-качествена продукция, показва доколко е смислен този аргумент.

Третата голяма заблуда, залегнала в пропагандата на Волгин и co., се описва с твърдението, че застъпниците на свободния пазар са някакви социални дарвинисти, вярващи, че право на живот имат само най-приспособимите. Мога лесно да оборя тази глупост като кажа, че, ето например, аз вярвам в свободата, но това не ми пречи доброволно да се занимавам със социални дейности, да съм работил с деца с увреждания или да подпомагам, според възможностите си, благотворителни каузи, които харесвам. Но истинският проблем в горното твърдение идва от наивния възглед, че хората като цяло са невръстни идиоти, които ще се избият един друг, ако бъдат оставени без надзор (като нито един социалист никога не е успял да обясни как, ако това е вярно, ще се появят онези перфектни морални личности, на които да поверим надзора над всички останали).

В действителност ние прекарваме голяма част от живота си, взаимодействайки доброволно едни с други, и помагайки си, когато изпаднем в беда, без да се налага някой да ни заповядва да го правим, а успехът на едни често пъти помага за подобряването на живота на други. Едно голямо изключение от това правило е политическата сфера, където успех наистина постигат единствено най-приспособимите, а останалите често пъти биват мачкани без скрупули от победителите.

И за финал, дори простото сравнение между България и останалите държави от бившия социалистически блок показва, че колкото по-малко пречки създава властта пред свободния пазар – тоест, колкото по-„див“ е капитализмът, според терминологията на Волгин – толкова по-добър е животът именно на обикновените хора.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.

4 Comments

  1. Защо имам чувството, че съм единственият българин, който разбира и приема аргументите, и на левите и на десните експерти, журналисти и т.н.?! По тази причина с удоволствие чета нещата и на Кузман, и на Волгин, отмятайки, при това грешките и заблудите и на единия и на другия! А всеки човек е продукт на средата, която обитава, особено в първите години от живота си!
    Приятелски поздрави!

  2. Milen says:

    Марксизъм!
    Демокрация=Свобода=Комунизъм=Антична структура

  3. Хехе, що за наивно уравнение е това?

  4. Янко Костадинов says:

    Ако манталитетът на масата в България беше различен, капитализмът може би щеше да проработи, както в северните държави. Да не забравяме, че в България бизнесът и политиката вървят ръка за ръка. Политиците правят маса пари от факта, че са на власт. Те също се наричат бизнесмени, защото имат фирми. Те си измислят рамките, с които да налагат своя монопол. После не искам партии като ГЕРБ, СДС, Атака, БСП, РБ и др. да говорят за свобода на икономиката, и колко е ”сигурно” това. Всичко се върти около манталитета, за това бизнес се прави на Запад (все повече на Изток вече)… Слабото образование води до лошо качество на човешкия капитал, съответно до масово затъпяване и зомбиране в обществото. Гърците може да са мързеливи и какви ли не още, но знаят до кога могат да търпят глупостите на едно правителство. Дори то да използва полицейско насилие, народът успява да изплаши дори и най-наглите политици. Виждаме нашия праг на търпение какъв е… 

Коментирай