This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Образователна реформа

Да инвестираме в образованието, поиска президентът Първанов след приключването на дискусия, посветена на него. Какво точно има предвид не ми стана съвсем ясно, но поне е очевидно, че пожеланата инвестиция е финансова. А аз за кой ли път не мога да пропусна да се възхитя на незатихващото желание на българската политическа класа да налива пари в поредната зле функционираща държавно управлявана система.

Че българското образование има спешна нужда от реформа е очевидно. Че инвестирането в него има същия потенциал като огромния бюджет на Здравната каса, който по никакъв начин не допринася за здравето ни, мисля си, също.

Така че – за разнообразие – тази кратка статия ще спре с критиката дотук и ще подхвърли една не по-малко очевидна идея, която, обаче, въобще не се харесва на размотаващото ни се в пустинята общество. Защо да не приватизираме образованието? Да не раздържавим училищата и да не ги поставим или в частни ръце (в който случай те ще работят изцяло на пазарен принцип) или в ръцете на общността под формата – например – на родителски настоятелства? Да не престанем с дотациите на 40 и няколко университета, повечето от които са съвършенно ненужни?

(В крайна сметка основната причина за обезценяването на дипломата за завършено висше образование е фактът, че почти всеки има такава, а почти никой не може да демонстрира качество, стоящо зад нея.)

Знам на изуст повечето аргументи на критиците на тази идея и смятам, че мога да напиша доста страници защо те не са верни. Но понеже искам материалът да е кратък, ще се огранича само до две думи и тяхното значение. Думите са: Българско възраждане. А причината да ги използвам тук е, че краят на Възраждането е периодът, в който се създава съвременната ни образователна система и за кратко време е ограмотен толкова голям процент от населението, че освободена България се нарежда на едно от челните места в света.

Сега остава единствено да се досетиш, че това е постигнато не само без държавна подкрепа, но и въпреки държавата – с частни усилия и на базата на принципи, които изглежда днес сме забравили – като предприемчивост и солидарност. Сравни този успех с пълния провал на образованието от последните 60 години…

… и ще имаш картата, която да те изведе от пустинята.

3 Comments

  1. Lubimo says:

    След “Дръжте крадеца!” сега сме свидетели на нов феномен – “Няма  виновни – ние ще се поправим”. Българите разбраха, че със “старите… нов бардак не се прави”. Българското възраждане може да стане единствено, ако всеки почтен човек в тази страна има шанс да направи каквото и да било! Кой обаче ще му го даде? Виждате магистратите, политиците, кметовете, преподавателите – какво очаквате?

  2. Не и ново възраждане, за всеки случай. Но темата е съвсем конкретна, така че защо да не се придържаме към нея?

  3. MacTeP says:

    То реформа и на 5-годишните им е ясно, че трябва да има. Според мен обаче много по-сериозен проблем е българският манталитет от всеки лумпен да направи висшист. Може би е крайно време родителите да спрат да юркат децата си за своите неуспехи и болни амбиции. Тогава вече много неща ще почнат да си идват на мястото.

    Иначе държавата като цяло трябва да спре да се бута навсякъде…

Коментирай