This option will reset the home page of this site. Restoring any closed widgets or categories.

Reset

Осигурителна измама

Все си мисля, че, ако живеехме в нормална демократична държава, този текст щеше да се казва За пенсионната реформа или нещо от сорта и щеше да съдържа възгледите ми по въпроса какво трябва да се направи, за да работи пенсионната система в полза на гражданите на България, подплатени с известна доза икономическа аргументация.

В държава, в която по същото време, в което изписвам тези думи парламентарното мнозинство очаква инструкциите на бащицата, за да разбере дали ще гласува или няма да гласува едни меко казано скандални промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, приети вече на две комисии – едната спешна във вторник, а друг почти нелегална вчера – с които без дебат ще зачеркне последните петнадесет години и ще повлияе на живота на милиони български граждани за десетилетия напред, не можем да водим разговор по същество за пенсионната реформа, защото единственият съществен разговор е този за самозабравилата се власт.

Както казах на друго място, съвсем спокойно приемам това, че има хора, които се различават в мнението си от мен по този въпрос, както и по който и да е друг. Не виждам нищо необичайно и в това, че мнозина лековерно приемат уверенията на Бойко Борисов и Владислав Горанов, че с предвижданите промени те като големи демократи искат да дадат повече права на българските граждани. (Въпреки че, ако приложат същата логика, утре Борисов и Горанов могат да решат да ни предложат и „свободата“ да избираме между досегашната петдневна работна седмица и задължителна седемдневна такава… с допълнителното условие, че, ако не изберем първата опция в измисления от правителството срок, „доброволно“ ще сме приели да работим задължително по седем дни.)

Но отказвам да приема, че има дори един разумен човек, който да намира за редно решения с огромен ефект върху бъдещето ни да се взимат на тайни срещи в неделя следобед и да се формализират на парламентарни заседания от по половин час. Не искам да приема, че има разумен човек, който да повярва, че хора, хвалещи се за щяло и нещяло, не са наясно с това колко разрушителна за българските граждани е идея, за която никой от тях до днес не е поел отговорност, но която всички групово бутат напред напук на лавината от критични мнения и широката обществена опозиция. Не искам да вярвам, че са много онези, за които е удоволствие да оставят една мутра да определя бъдещето им според каквото ѝ хрумне на момента и по начин, който безогледно потъпква механизмите на демократичната и правова държава.

Може и да не се съгласиш с мен, че това, което подготвят Борисов и Горанов е неумело замаскирана кражба с цел да се покрият дупките в бюджета през следващата и по-следващата година на цената на бъдещото ни добруване, но не можеш да отречеш, че начинът, по който прокарват идеите си двамата няма нищо общо нито със свободата и демокрацията, нито с ценностите, които твърдят, че защитават от ГЕРБ, нито дори с обещанията и програмите на управляващите ни партии и правителството като цяло.

Затова и за мен обществото ни е изправено пред два важни проблема през тази седмица. Ако допуснем управляващите ни да ни пробутат предложенията си за повече „свобода“ в пенсионната система, това в перспектива ще ни направи доста по-бедни, отколкото иначе бихме били, и тази е едната ни грижа. Ако ги оставим да правят каквото си поискат безнаказано, обаче, бедността ще е само най-малкото от бъдещите ни притеснения.

Протестът продължава през целия ден пред парламента.

Коментирай