Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Анатомия на промяната

Bulgarian ParliamentАко оставим настрана онези, които по една или друга причина се връзват на лявата пропаганда за „разрухата“ у нас, за повечето хора е ясно, че България през 2016 г. като цяло е по-добро място за живот от България през 2006 г., която от своя страна беше далеч по-приятна от страната ни през 1996 г. И докато няма съмнение, че има положително развитие, също толкова несъмнено, струва ми се, е, че то е невероятно неравномерно и изпълнено с проблеми, в голямата си част причинени от политическата ни класа и свързаните с нея бизнеси и престъпни групировки.

С риск да бъда обвинен в пропагандиране на десни и/или либертариански „мантри“ (любим подход в средите на левите журналисти, където на аргументирания изказ и използването на реални данни изглежда се гледа с лошо око), са налице немалко доказателства, че в огромната си част развитието ни от последното десетилетие се случва въпреки, а не благодарение на държавната политика, а в основата му е онази (бавничко) растяща класа от млади, модерно мислещи и предприемчиви жители на по-големите градове, на които казионните медии се подиграваха, че се смятат за „умни и красиви“ по време на протестите срещу правителството на Орешарски.

Този факт сам по себе си е достатъчен, за да ни подскаже от какво се нуждае страната ни, за да започне да забогатява много по-бързо отсега. Краткият отговор е: политика на изваждане на различни сфери от обществения живот от контрола на политиците и техните приятели, и прехвърляне на отговорността за тях в ръцете на обикновените хора в условия на сътрудничество и конкуренция, създадени от доброволните им усилия. И преди съм казвал, че ключови за това са процесите по децентрализация, деинституционализация и приватизация.

Под децентрализация разбирам прехвърлянето на правомощия, които понастоящем са концентрирани в Министерския съвет и централната администрация, към общините, където гражданите биха могли да упражняват по-непосредствен контрол върху своите избраници (било то и гласувайки с краката си и местейки се от онези общини, които се управляват лошо, към тези, в които управлението е по-добро).

Деинституционализацията от своя страна е процесът по изваждане на обществени отношения от властта на държавните институции, закриване на многобройни ненужни или направо вредни администрации и облекчаване на безсмислени административни режими, който би позволил на всички ни да дишаме по-свободно, би ограничил корупцията и би спестил огромни суми на данъкоплатците.

От приватизация имаме нужда, защото дори днес немалко компании – като БДЖ, Българските пощи и Топлофикация София – функционират скъпо и некачествено под държавен и общински контрол, непрекъснато са застрашени от това да се превърнат в разменна монета в мръсните игри на политиците и са потенциален източник на корупционни практики в големи размери.

Струва ми се ясно, разбира се, че настоящото ни правителство е неспособно да проведе на практика каквито и да било реформи, ограничаващи собствената му власт и свързаната с нея корупция, така че всичко казано дотук не е нищо повече от пожелание за бъдещето. За да се превърне едно по-добро бъдеще в реалност обаче, е нужно българските граждани не просто да го желаят, но и активно да работят за него.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.