Арест за богатите!

Трябва ли наистина да бъдат арестувани всички богати българи? Да, ако се вслушаме в мнението на над 40 процента от участниците в национално представително изследване на агенция „Медиана”, поръчано от вестник „Труд” и цитирано в „Дневник”. Според същото допитване 57% от хората са привърженици на всеобща национализация, а само 17 процента не са на мнение, че повечето ни богати сънародници не са „крадци и мошеници”.

Мен ако питаш, резултатите от проучването (ведно с изключително забавните коментари под статията в на теория привличащия дясно ориентирана аудитория „Дневник”) биха могли най-вече да ни кажат какъв е процентът на тъпите анкетирани – 83 – и в частност на пълните идиоти – 57.

Няма съмнение, че част от съвременния роден „елит” забогатя по престъпен начин през 90-те години, но също така е истина, че тази част отдавна е относително малка и продължава да намалява. Не мога да повярвам, че едва 27% от сънародниците ми смятат, че е възможно човек да придобие състояние с честен труд. Ако такава е реалната нагласа в страната, това чисто и просто означава, че 73% от гражданите ѝ завинаги ще си останат бедни – в резонанс със собствените си възгледи.

Какво би се случило, ако послушаме феновете на национализацията, обясних в статия миналия месец, но нека повторя: след два-три дни ще установим, че заедно с така наречените „крадци и мошеници” са си отишли и работните ни места, и цялото ни благосъстояние.

Причините да мразим успеха и богатството са комплексни, така че не смятам, че ги разбирам изцяло, но все пак – мисля – най-важната от тях е, че повечето хора не само в България, но и по света, възприемат икономиката като игра с нулева сума. Ако аз спечеля, ти задължително трябва да загубиш. Че не е така с просто око се вижда по факта, че не живеем в пещери (ако сумата наистина беше равна на 0, никога нямаше да сме построили даже първата колиба), а за по-засукани мисли по темата ще трябва да изчакаш някоя от следващите статии в E-lect.

А на мен ми остава само да се радвам, че в страната няма пряка демокрация, както им се иска на някои хора, защото, ако оставим бъдещето си в ръцете на онези 57%, споменати по-горе, 100 процента от нас са загубени.