Бате Бойко прави избори

Човешката памет е подвеждаща, обаче аз поне не помня други подобни избори в съзнателния си живот, за които с голяма сила да важи не само Алековото наблюдение, че „има една разлика между изборите, начертани в избирателния закон, и изборите в действителност“, но и почти всеки друг извод от знаменития му текст по темата. В последните дни се нагледах на толкова много споделени истории за изчезнали гласове за малки и не толкова малки партии, липсващи преференции там, където е сигурно, че трябва да ги има, поправки в секционните протоколи и какви ли не други нарушения, че дори половината да са верни, това би трябвало да създаде работа на съответните контролни органи за месеци напред и да доведе до стотици жалби пред Административния съд.

Споделените в социалните мрежи и медиите истории, разбира се, може и отчасти да подвеждат, но няма как да ни подведе безпрецедентната „заложническа“ ситуация в „Арена Армеец“, развила се пред очите на всички ни, при която над 5000 души – бройката според Дневник – бяха насилствено задържани в залата в крещящо нарушение на конституционните си права като изглежда единственият им изход преди изтърпяване на наказанието беше в линейка или катафалка (последното, слава Богу, не се случи, въпреки слуховете).

Интересен остава въпросът дали ще се потвърди информацията на Offnews за 463 695 невалидни бюлетини за листите за общински съветници и в каква степен този абсолютен рекорд би могъл да бъде обяснен с двете възможни причини, изтъкнати от говорителя на ЦИК Цветозар Томов. Проверката ми в Google показа, че предишният отрицателен рекорд е постигнат на миналогодишните парламентарни избори, когато сме се впечатлявали от невзрачното спрямо днешното число от 218 125 невалидни бюлетини.

Не казвам, че Бойко Борисов или някой друг от непосредственото му обкръжение е пряко отговорен за пропуските в организацията, многобройните нарушения, започнали още с опитите да се подкопае валидността на референдума и атаките срещу държавни сайтове в изборния ден, и невиждания напоследък хаос. По всяка вероятност много от проблемите са резултат от лошо планиране, лоша координация, недостатъчен професионализъм и/или самоинициативност от страна на безскрупулни и амбициозни хора на местно ниво.

Обаче ние имаме съмнителното щастие да живеем в държава, в която премиерът има навика да говори само в първо лице, единствено число и да смята, че е негова заслугата за всяко нещо, което ни се случва. Когато частна компания строи с европейски пари поредната магистрала, заслугата е на Борисов. Когато след две години същата магистрала по една или друга причина е започнала да се разпада, отново той лично я ремонтира предизборно. Когато държава вземе заем или пренасочи част от парите на данъкоплатците, за да плати пенсии, субсидии или помощи, пак премиерът го прави със самочувствието, че ги вади от собствения си джоб.

Когато се говори за „видими резултати“, не бива да забравяме, че не само Арена Армеец се вижда, но и проблемите на хората, които бяха затворени вътре. Магистралите са видими, но такива са и изстъпленията на лидера Атака, и буквално хилядите други малки и големи нарушения в дните около изборите. След като претендира, че всичко в България е лично негова заслуга, ако е човек на място, премиерът лично трябва да поеме отговорността за нетърпимата обстановка, която неговото управление допусна в страната в последните дни.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.